В един горещ августовски ден на 1972 г. хиляди се стичаха към стадион "Хилзбъро" за първия мач от новия сезон в английския футбол. Техният ден бе планиран с по една-две бири в пъба, разговори с приятели как е миналото лятото, мощен рев за посрещането на любимия Шефилд Уензди при излизането на терена срещу Фулъм и... после пак по бира преди прибирането у дома. Но за Питър Суон този ден бе различен.
"Питър, ще играеш", чува той два часа преди началото. Това са най-хубавите думи, които са стигали до ушите му в целия живот. А какъв живот само и каква история! Достойни за филм, без съмнение.
В онзи ден през август 1972-ра Уензди е във Втора дивизия, опитвайки се да върне старата си слава. Питър е на 35 години и мечтите му са далеч по-скромни. Просто иска пак да се почувства футболист.
Централният защитник не е играл от близо десетилетие. Не е бил допускан дори до тренировките дълги години. Той трябва да е доживот извън играта, но е амнистиран за старта на сезон 1972/73 г. с телеграма, пристигнала в Шефилд часове преди първия мач.
10 години по-рано 25-годишният Суон е в разцвета на силите си, а Уензди е един от водещите отбори в страната.
На старта на сезон 1962/63 г. те са претенденти поне за място в Европа, след като са завършили втори и шести в предишните две кампании. Суон е в сърцето на отбраната, прави серия от много силни мачове и е национал на Англия. По-рано същото лято е преживял първото тежко разочарование в живота си.
Избран е да играе за тима на мондиала в Чили. Но се разболява от пневмония в първите дни на лятото. Преодолява я, за да иде на турнира все пак с отбора, но в Южна Америка хваща дизентерия и е просто фигурант. Нито може да тренира нормално, нито пък е броен в състава. Гледа отстрани мачовете, но все пак се успокоява, че неговото време ще дойде. В онзи момент той е често партньор на Боби Муур в мачове на Англия, но за първенството мястото му заема Норман Хънтър от Лийдс.
Сезон 1962/63 г. се оказва фатален. Мачът на 1 декември между Ипсуич и Уензди завършва 2:0 за домакините, което не е Бог знае каква изненада или нещо невероятно. Следват обаче месеци, в които започват да се появяват медийни твърдения, че има договорка.
Тихо и без много фанфари, Футболната асоциация разпитва участници, разследва по свои канали и стига до цяло кълбо от измами.
Оказва се, че близо 200 действащи играчи от първите три дивизии в Англия залагат системно на мачовете на собствените си отбори. Отнема година и половина да се докаже, но през април 1964-та, присъдата е произнесена: Суон, както и съотборниците му Тони Кей и Дейвид Лейн, са заложили пари при букмейкърите Уензди да падне в Ипсуич в онзи декемврийски ден.
Начело на групата е нападателят на Суиндън Джими Гоуд, който е организирал контактите и уговорките. В онези години, без мобилни телефони и социални мрежи, това не е лесна работа. В седмицата преди кръга в четирите професионални дивизии, мрежата работи и се набелязват мачовете, като знаят по 3-4 играчи от конкретния отбор.
В случая, преди мача на 1 декември 1962 г., самият Гоуд отива при Кей, Суон и Лейн, за да им обясни какво да правят. Те залагат по 50 паунда на загуба на своя тим, което по това време са около две седмични заплати за футболистите. Немалка сума, но не и колосална. А коефициентът е 2.00 - тоест, няма да е някаква сензация Уензди да падне в Ипсуич.
Куриозно, в мача Суон и Кей играят добре, като вторият дори е определен за играч на двубоя. Ипсуич обаче бие с 2:0 и всички са доволни (почти). В същия ден из страната има още няколко мача, където хората на Гоуд са се намесили - Линкълн пада у дома от Брентфорд, а Олдъм изненадващо бие Йорк Сити.
И до днес Суон отрича да е направил нещо за загубата на отбора си. "Ние традиционно играехме лошо на "Портман Роуд", не бе неочаквано, че паднахме - обяснява той години по-късно. - Не знам какво щях да направя и дали щях да го направя, ако бяхме повели. Можех лесно да съборя някого за дузпа или дори да си вкарам автогол, но не е било нужно, а и не мисля, че в адреналина на играта щях да успея да го сторя. Истината е, че аз не играх като човек, който иска да загуби."
Но фактът е, че е заложил за това и прибира 100 лири. Лошото е, че Гоуд е уличен месеци по-късно и докато го съдят, продава историята си за 7000 лири на жълтото издание "People" което публикува всичко и дори изпреварва разследването на ФА. Там са имената и на тримата от Уензди.
Наказанието е смазващо за Суон, който едва не припада щом чува, че няма да играе доживот.
Той е на 25 години, един от най-добрите на поста си в Англия и национал. Другите са не по-малко шокирани - Кей е шампион на страната в момента на санкцията, вече като играч на Евертън. Лейн е централен нападател, вкарал 58 гола в 81 мача за Уензди и любимец на публиката. Суон обаче е най-силният играч от тях, а Джими Грийвс си спомня за него като за "изумителен талант на нивото на Боби Муур".
В дните около делото и санкцията Питър спира да чете вестници. Те са пълни с негови снимки и заглавия на първите страници. Скандалът е грандиозен, а той е избутан като "звездата" в него, защото е национален играч, бил е на мондиала в Чили и се смята за сигурен в съсава за световното у дома две години по-късно.
Самият Алф Рамзи, селекционер на Англия по онова време, му казва: "Синко, ти си най-отгоре в списъка, редом до Боби. Вие сте опората на отбора." Изиграл е 19 поредни мача за тима в периода 1960-1962 г., без да излиза от стартовите 11.
Адвокатът на Суон избира стратегия, в която да търси признаване на вината за престъпление извън футболните закони и дори с цената на затвор да се избегне доживотното наказание.
Тактиката рухва - четири месеца зад решетките и никога повече футбол на професионално ниво.
"Ясно е като бял ден, че това е огромна измама и позор за играта футбол - произнася съдия Лоутън. - Мисля, че десетки хиляди обикновени граждани на Великобритания са обидени и възмутени, защото тази игра е тяхно удоволствие и разтуха от ежедневието. За няколко шилинга вие сте нанесли огромна обида и на тях. Намирам и това за сериозно престъпление, господа!"
След четири месеца в лондонски затвор, Суон се връща у дома в Шефилд и започва да си търси работа. Напълно отчаян е, изпада в депресия. Все пак бързо намира някакъв изход и отваря пъб, недалеч от стадиона на Уензди. Това не е идеален сценарий - някои фенове с удоволствие идват да пият бира преди мач при доскорошния си любимец и слушат истории от него, но други го ругаят открито и го сочат с пръст като измамник и предател.
Има и още по-тежка страна на наказанието. Питър не може дори да ходи да гледа училищните мачове на сина му Гари.
Детето пък не може да разбере случващото се и между двамата се отваря пропаст, която, както пише Суон в автобиографията си, остава зейнала до раздялата им. А тя идва брутално - нали казахме, че животът на Питър Суон е разтърсващ сценарий... Гари умира от рак на 39 години, съвсем млад. Но това е далеч във времето все още, когато баща му се опитва да се адаптира към живота без футбол в средата на 60-те.
В пъба си в Шефилд зачеркнатият защитник гледа отчасти мачовете от Мондиал 1966 и как Англия вдига титлата. На неговия врат няма златен медал, какъвто със сигурност трябваше да се появи през онова лято. Той е посрамен и завинаги дамгосан.
На шестия месец от стартирането на новата си професия, осъзнава, че може да направи отбор на пъба и да играе в неделните лиги. Прави го, събира няколко нелоши играчи от района, стари приятели и съседи. Не може да играе дори там по правило, но тъй като контрол реално липсва, се записва под фалшиво име и играе. Противници го разпознават, но се радват, че са на терена с такъв футболист. Никой не го издава с години и Питър поддържа форма.
През януари 1972 г. се заговаря, че ФА може да отмени наказанието. Кей вече се е отказал, но Лейн още поиграва. Естествено, за отбора на Суон от пъба.
Двамата се амбицират и искат от Уензди да подновят тренировки с отбора, без това да се разгласява. Суон е на 35, а Лейн - на 32. Но искат отчаяно да се върнат на терена, ако санкцията падне.
Уензди също е доволен. Клубът е в тежка ситуация и годините на високите класирания в елита са забравени. Тимът е изпаднал, а появата на играчи като Суон и Лейн се приема с охота. Клубът предлага договор на защитника за 50 лири седмично (куриозно - колкото е онзи фатален залог) и се разбира с него - ако наказанието бъде отменено, контрактът влиза в сила. Лейн не е в толкова добра форма, но също получава договор.
В онзи споменат вече августовски ден, те научават, че могат да играят отново. Суон влиза директно в състава за първия мач с Фулъм.
"Това бе най-хубавият ден в живота ми - разказва в интервю преди 14 години защитникът. - Вървях през тунела към терена, а съдията ми даде да нося топката за мача, която тогава бе само една. Играчите спряха преди изхода и аз изязох сам на игрището с топката в ръка. Стадионът ме аплодираше, а останалите футболисти също ръкопляскаха отстрани. Бе невероятно, имаше сълзи. Публиката изригваше всеки път, когато топката бе у мен. Имах криле на терена."
Изиграва един сезон в Уензди, след което отива в Бери, където прави хеттрик в дебюта си и отново е в заглавията на вестниците. Нищо, че става дума за тим от трета дивизия.
После се хвърля и в професията на мениджър за около година, когато през 1980-а поема петодивизионния Матлок. Едно от попълненията му е Лейн, а и самият Питър обува обувките понякога за мачове, въпреки че е на 43. Праща писма на всеки клуб извън Първа дивизия, за да се предложи за работа, когато постът в съответния тим се освободи - практика, която е популярна в онези години. Но никой в продължение на 48 месеца не му предлага да стане мениджър. Репутацията му не е забравена.
А се оказва, че той е бил един от стотиците играчи в Англия, които са залагали срещу своя отбор. Признават, че са го правили мнозина. Те са знаели, че така или иначе няма да спечелят този или онзи двубой, не виждат нищо нередно. Само малка част от тях са уличени в скандала с "бандата" на Гоуд. Включително партньорът на Боби Муур, който заради един залог от 50 паунда изпусна шанса да стане световен шампион и да вдигне купата на "Уембли" със златния тим на Боби и Джак Чарлтън, Джеф Хърст, Мартин Питърс и останалите велики лъвове с трите лъва на сърцата.
