През 1966 година Мюнхен е процъфтяващ град. Интернационален и модерен. Вече всички са в очакване и на новината дали мястото ще бъде домакин на олимпийските игри през 1972 година, а десетки хиляди момчета и момичета от цяла Германия и околностите пристигат в търсене на мечтите си.
Разбира се, заедно с някои модерни неща, има и движения, които не са толкова приети от широката общественост. В Мюнхен има няколко свърталища на хомосексуалисти, а какво по-привлекателно за тях от мъже, които имат божествени тела? Те се мажат с олио, обличат се оскъдно и са райско изкушение.
В средата на 60-те в Западна Германия гъмжи от товарни кранове, строи се олимпийски стадион, изгражда се ново метро и железници. Строителните обекти се нуждаят от работници, пълно е с хотели и има много работа. Мюнхен е олицетворението на Америка - демокрация и мечти.
Именно затова младият Арнолд Шварценегер пристига там. Още докато живее в селото си в Австрия, той иска да е звезда. Вече като член на армията, има възможността да тренира всеки ден във фитнес зала и да се храни с месо. А колкото по-силен става, толкова повече награди получава на състезания по бодибилдинг.
Междувременно спира да бъде обикновено добре сложено момче, а популярен атлет. Така получава оферта от Ролф Пулцигер да напусне танковата дивизия в Австрия и да замине в Мюнхен.
Пулцигер има собствен фитнес, а офертата му към Арнолд е да бъде треньор там, да тренира всеки ден, да ходи по състезания и да работи за мечтата си - някой ден да е Мистър Вселена и да играе в холивудска продукция.
Пулцигер е напълно плешив мъж на средна възраст. Усмивката му се разкривява от лошо нареди зъби, но иначе е дружелюбен. Той предлага на младия Шварценегер да отседне в апартамента му, докато успее да се устрои в Мюнхен. Самият бодибилдър е готов по това време да спи и в кучешка колиба, само и само да има покрив над главата си.
Още през първата вечер обаче реалността чука на вратата.
- Имаш ли против да спиш на дивана? - пита Пулцигер младия здравеняк и получава одобрителен отговор.
Вместо обаче да се отдели в покоите си, мъжът се приближава до Арнолд, погалва го по крака и палаво го пита:
- А няма ли да ти бъде по-удобно в моята спалня?
Години по-късно Шварценегер си спомня, че е бил страшно смутен. Знаел е, че хомосексуализма върлува в средите на културистите, но никога не се е сблъсквал пряко с него. Първоначално не знае какво да направи, безкрайно смутен е.
Естествено, отказва офертата да дели едно легло с хомосексуалист, но не успява, разбираемо, да мигне цяла нощ. Още на сутринта хуква от апартамента и си тръгва.
"В Грац познавах един мъж, който имаше фитнес и не криеше, че го привличат мъже. Пулцигер обаче не приличаше на обратен, а на бизнесмен. Все пак се оказа джентълмен и никога повече не натрапваше сексуалността си", спомня си Шварценегер.
"Когато в онзи ден избягах, той ме настигна по улицата. Извини ми се и ми обеща, че няма да ме притеснява повече. Не ме и уволни от фитнеса поради простата причина, че имаше нужда много повече от известен спортист, отколкото от любовник".
Така Арнолд продължава да работи в залата. Той няма и голям избор, защото по това време в цял Мюнхен има само две. Междувременно успява да се опази и от всички неприлични предложения, на които не иска да откликне.
Такива има и много след това, но бъдещият Терминатор не се отклонява от пътя към това да стане най-успешният емигрант в света.
На 21 вече живее в Лос Анджелис и е носител на титлата Мистър Вселена. За няколко години става най-великият бодибилдинг състезател, а на 31 управлява печеливша компания за недвижими имоти. Всичко това преди да стане най-популярната кинозвезда, а после и губернатор на Калифорния.
И въпреки всички тези успехи, винаги си спомня "онази нощ", в която плешив германски хомосексуалист го уплаши почти толкова, че да го върне в селото му в Австрия.
