Ебе Санд бе повод за множество вицове в края на хилядолетието за българските фенове (няма да се спираме защо), но никой футболен запалянко не може да отрече неговия талант. Датският централен нападател бе машина за голове, а историята му не е традиционната за успелите в професионалния спорт.
Санд пробива в Брьондби без изобщо да има някакви надежди да получава пари от футбола.
"Заминах за Копенхаген заради брат ми. Той искаше да следва строителство и архитектура, а аз смятах да уча инженерство. Но в съвсем различен град", признава бившият голмайстор на Шалке.
Важно е да се уточни, че братята Санд са еднояйчни близнаци.
"Ритахме за един аматьорски отбор и на някакъв мач ни забеляза един от шефовете на Брьондби - разказва Ебе. - Първоначално подписах някакъв половинчат договор. Имах по пет супер тежки изпита на семестър, а наред с това работех за фирма, която се занимаваше с газификацията на Копенхаген.
Преди и след тренировка бягах към офиса или обекта. Брьондби ми плащаше половината заплата. След една година комбинация вече не се издържаше. Подписах първия си професионален договор на 23, малко късно за футболист. Още в първия сезон вкарах 17 гола за осем мача. Година по-късно бях повикан в националния отбор заедно с Шмайхел и братята Лаудруп, а след няколко месеца играх на световното във Франция."
На Мондиала Санд записва рекорд, вкарвайки гол само 16 секунди след появата си в игра - постижение, неподобрено до днес.
Шампионатът на планетата ще остане в съзнанието на датчанина и с едно от най-тежките събития в живота му.
"Малко преди началото на първенството научих, че мой приятел е диагностициран с рак на тестисите. Казах си: "О, Господи, идва все по-близо!" По това време вече усещах много силни болки в тази област. Изтрих всякакви мисли от главата си, не говорих с никого за подозренията си. Беше ме страх.
На световното вкарах на осминафинала срещу Нигерия, това беше най-важният гол в кариерата ми дотогава. Исках да се насладя на момента - връща се назад Санд. - Когато се прибрах от Франция, жена ми направи безобидно изказване за болестта на моя приятел. Избухнах в сълзи.
Когато се реших да ида на лекар, отложих скенера с един ден, защото исках непременно да играя в квалификациите за Шампионската лига с Брьондби. Спечелихме и празнувахме до безкрай. На следващия ден жена ми трябваше да ме кара на прегледа, аз бях полупиян. Чух диагнозата рак на тестисите и изтрезнях на мига. Смешното е, че реагирах доста спокойно в този момент. Нито угаснах, нито се разплаках. Просто записах дата за операцията."
Прогнозите за преборване с болестта са оптимистични. Шансът за оцеляване е 95%.
"Казах си, че ще се справя - добавя голаджията. - Но когато легнех вечер, си мислех за другите 5%. Чаках 2 седмици, за да получа успокояващата новина, че операцията е минала добре и съм излекуван."
17 дни след операцията Санд играе за Брьондби в Шампионската лига, а тимът взима сензационна победа над Байерн с 2:1.
"Шест месеца след това болестта ме беше обсебила. Главата си прави каквото си иска. Свързвах всяко малко подуване с болестта. Бях тотално демотивиран. Казвах си, че спортът не е най-важното в живота. Но когато си на терена, за 90 минути става най-важното", смята датчанинът.
От кризата го измъква шефът на Шалке Руди Асауер, който пристига с оферта за нападателя. След подписването на договора Санд, новият му началник и ръководителите на Брьондби слизат, за да полеят сделката в кръчма до офисите на клуба. Поръчват херинга, бира и шнапс.
"Първоначално ме беше срам, все пак новият ми шеф стоеше на масата - разказва Санд. - След това си поръчах бира. Фен съм на светлото и Германия много ми пасна. В Шалке след това си имахме традиция - ходехме в една кръчма, където се скривахме в дъното, а на предна линия бяха едни дядовци-бохеми."
Санд е част от отбора, който изживява спечелването на титлата през 2001 за няколко минути преди Патрик Андерсон да изравни за Байерн срещу Хамбургер и да прати сребърната салатиера в Мюнхен.
"Човекът от телевизията разпространи новината, че вече сме шампиони. Анди Мьолер даде интервю, в което благодари на Хамбургер за честната игра, а ние влязохме в треньорската стая. Там видяхме, че мачът на Байерн още се играе.
Съдията Маркус Мерк свири непряк свободен удар, какъвто би се отсъдил един от 10 случая и Патрик Андерсон изравни. Беше като удар в стомаха - с мъка си спомня за тогава нападателят. - Някои започнаха да разбиват съблекалнята, други се разплакаха. Но треньорът ни изведе на терена. А десетки хиляди бяха на тревата и пееха за нас, независимо че знаеха резултата от Хамбург. Гледах лицата на хората и си казах: "Сега знаеш какво означава Шалке."
Сезонът е спасен с успех във финала за Купата на Германия срещу Унион Берлин, воден тогава от Георги Василев.
Една от най-култовите истории с участието на Санд ни връща към раждането на сина му.
"Жена ми беше бременна, а аз бях на лагер с националния отбор в Орхус. Една вечер тя ми звънна и каза, че вероятно скоро ще започне да ражда. Трябваше да стигна бързо до Гелзенкирхен. Отидох на стоянката на такситата и казах какъв ще бъде курсът - около 700 км. Шофьорът изпадна в екстаз - смее се Санд. - Но аз не съм глупак, казах му твърда цена. Кара цяла нощ в дъжд и сняг, но на сутринта успях да бъда в болницата за раждането на сина ми."
