Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Приключвай кариерата си или ще разкрием, че си мъж!": Драмата на шампионката Мария

Южноафриканската лекоатлетка Кастер Семеня съвсем не е първата, която публично доказва правото си да бъде считана за жена в продължение на много години. Тестовете за полова идентичност в големите спортове започват още през 60-те години на миналия век, когато се появяват много спортистки с характеристики, които не са съвсем типични за женската физиология.

Първата жена, уличена, че е мъж, е полякинята Ева Клобуковская. През 1967 г. Международната федерация по лека атлетика ѝ отнема три световни рекорда и позорно я гони от спорта, тъй като се проваля на генетичния тест. Но скоро след това става ясно, че проблемът е в самия тест, а не в Клобуковская.

При полякинята има една допълнителна хромозома в допълнение към стандартния набор. Но това изобщо не я прави мъж. Освен всичко друго, само една година след напускането на спорта, спринтьорката забременява и ражда син. Това хвърля в смут длъжностните лица. Защото именно способността за раждане на деца в крайна сметка отличава жените от мъжете, а не резултатите от каквито и да било анализи и тестове.

Тогава функционерите променят формулировката в правилата, за да не се повтарят подобни гафове. Но Ева не получава дори извинение.

Случаят на испанката Мария Хосе Мартинес-Патиньо е доста по-сложен. Нейният хромозомен набор е чисто мъжки - XY.

Но в същото време тя изглежда като съвсем нормална жена. С изключение на някои разлики в разположението на вътрешните органи, испанката не се различава по нищо от "нормално" момиче. Даже нейните нива на тестостерон - за разлика от тези на Кастер Семеня - са в нормални граници. Затова резултатите от нейните тестове през 1986 г. са шокиращи.

Шефовете на международната федерация ѝ предлагат тихомълком да прекрати кариерата си, оправдавайки се с контузия. Обещават ѝ пълна конфиденциалност относно резултатите от тестовете, ако склони на този вариант.

"Ако се оттеглиш тихо и кротко, няма да кажем на никого нищо", казва един от ръководителите на федерацията. Но Мартинес-Патиньо избира друг път. Тя взима решение да участва на испанското държавно първенство, след което информацията за нейния хромозомен набор (едва ли случайно) се появява по всички медии. Така само за ден спортистката губи наведнъж любовта на феновете, приятелите и гаджето си, с което имат планове за сватба. Нарочват я за измамница и я третират по-тежко, отколкото атлетите, хванати с допинг.

"Гледам се в огледалото всеки ден и виждам жена - казва тогава Мария. - Нищо не може да промени факта, че съм израснала и съм се развила като жена. И аз СЪМ жена."

С помощта на силен адвокатски екип испанката успява да докаже, че разликата в хромозомите не ѝ дава абсолютно никакво предимство пред останалите спортисти.

Съдът нарежда на международната федерация да върне спринтьорката на пистата. Но след всичките препятствия, изпречили се в живота ѝ, Мартинес-Патиньо не успява да се класира за Олимпийските игри през 1988-а. Четири години по-късно, когато пикът на кариерата ѝ вече е преминал, се опитва да стигне до домашните игри в Барселона, но не успява да го стори за една десета от секундата. След това кариерата ѝ окончателно приключва.

Сега Мартинес-Патиньо е изтъкнат учен и има много публикувани трудове на тема сексуална диференциация и различни хромозомни патологии. Издаде и книга със заглавие "От личен опит: Изпитанието да бъдеш жена".

Международната федерация по лека атлетика и МОК си направиха нужните заключения от драмата на Мария. Сега общото ДНК-тестване на спортистите е "замразено" и анализи се правят само в единични случаи, които предизвикват голямо подозрение.

И дори да бъде открит нестандартен набор от хромозоми, това не означава, че говорим за мъж. Оказва се, че темата е твърде сложна, за да се правят еднозначни заключения. Включително и в казуса "Семеня".

През последните години основният показател са естествените нива на тестостерона, които трябва да се потискат с лекарства, ако са твърде високи. Но дори и тук има много "но": например, в зависимост от спорта, жените с хиперандрогения (т.е. повишен тестостерон) все още могат да се състезават с други жени.

Какво да се направи, че да не се накърняват правата на никого и в същото време да не се стига до съдебни дела, чиновниците по високите етажи на спорта все още не са измислили.

Най-четените