Бившият защитник на Манчестър Юнайтед Патрис Евра призна, че се е научил да не празнува спечелването на трофеи под ръководството на сър Алекс Фъргюсън, който е превръщал футболистите си в "роботи".
Французинът спечели пет титли на Висшата лига по време на осемте си години на "Олд Трафорд". Евра си спомни как е "куфял като дете" в къщата на Микал Силвестър след първата си титла през 2006/07, но след това никога не е празнувал по същия начин.
"Честно да ви призная, когато спечелиш третата, четвъртата и петата, празнуваш, но не е същото - каза Евра пред официалния подкаст на Манчестър Юнайтед.
Празнуваш заради камерите, но не е същото. Фъргюсън ни научи да бъдем като роботи. Не мисля, че бях човешко същество, докато играех в Манчестър Юнайтед. Когато печелехме мачове, когато играех добре, не бях доволен от себе си. За мен, това беше нещо нормално.
Винаги съм казвал, че Дешан ме научи, че е важно да побеждаваш, докато Фъргюсън ме научи, че да побеждаваш е нормално.
Спомням си как след големи победи над Ливърпул, например, той казваше просто: "Браво, синко." Никога не крещеше, освен след като спечелихме финала на Шампионската лига. Да печелим титлата беше нещо нормално.
По време на осемте си години в Юнайтед Евра се превърна в един от любимците на публиката и перфектно разбираше какво означава да носиш фланелката на "червените дяволи".
"Всеки път, в който обличах фланелката, знаех колко много велики играчи са я носели и са побеждавали с нея - продължи Евра.
Познавах философията, уважавах традициите. Мислех си: "Не мога да разочаровам тези хора." Когато играеш за Манчестър Юнайтед, играеш за клуба, не за себе си.
Ще ви дам пример - по време на една предсезонна подготовка, точно преди да се качим в автобуса, бяхме изтощени, а по пътя към автобуса беше пълно с фенове. Всички играчи се съгласихме, че просто ще минем, без да дадем нито един автограф.
Всички се качихме директно в автобуса, а когато погледнахме през прозореца, видяхме как сър Алекс Фъргюсън дава автографи на всички. Кълна се, сигурно подписваше в продължение на 45 минути. Даваше автографи на всички.
Тогава аз казах: "Момчета, когато шефът се качи в автобуса, с всички ни е свършено." Тогава той се качи и ни подхвана: "За какви се мислите, бе?! Тези хора ви плащат заплатите. Дошли са да ви гледат. Веднага всички да слизате и да давате автографи!"
И трябваше да слезем и да дадем автографи на всеки, който поискаше. Това беше отношението в Манчестър Юнайтед."
