Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Разбулване на мита: Рой Кийн не прекрати кариерата на бащата на Хааланд

Разбулване на мита: Рой Кийн не прекрати кариерата на бащата на Хааланд Снимка: Getty Images

В началото на април Мино Райола започна гастрол по топ отборите на Стария континент, за да търси купувач на Ерлинг Хааланд през предстоящия летен трансферен прозорец. Бащата на нападателя на Борусия Дортмунд - Алф-Инге, също пътува са агента. Благодарение на него Ерлинг обожава Лийдс, но на 20 вече е постигнал повече отколкото баща му през цялата си кариера.

Един скандал обаче беляза Алф-Инге за цял живот, тъй като го преследва и след пенсионирането му.

До 27 септември 1997-а Хааланд и Рой Кийн винаги са били близо, но някак си се разминават. През юли 1993-та Кийн напусна Нотингам Форест, за да премине в Манчестър Юнайтед, а през януари следващата година Нотингам привлече Хааланд. През лятото на 1994-та пък Ейре игра с Норвегия на световното първенство, но Хааланд остана като неизползвана резерва на пейката.

С екипа на Форест Алф-Инге има пет мача срещу Кийн. В нито един от тях обаче не се случи нищо сериозно между двамата. Но през лятото на 1997-а Хааланд премина в Лийдс, след което всичко се промени.

"Алфи Хааланд не спря да ме преследва през цяли мач. Започна да ме пипа още от началото - пише в автобиографията си Кийн. - Нямах проблеми със закъснелите влизания и можех да ги приема, това бе част от футбола. Но да ме дърпаш за фланелката и да ме ръчкаш дори когато топката не е у мен...

Имаше моменти, в които Хааланд дори не следеше играта, а само ме преследваше. Мисля, че Дейвид О'Лиъри (тогава помощник на Джордж Греъм, а след това и самият той бе мениджър на Лийдс - б.а.), който отлично знаеше как да ми повлияе, бе нагърбил Хааланд с тази задача."

О'Лиъри е рекордьор по мачове за Арсенал със 722, но познава отлично Кийн от националния отбор на Ейре и знаеше слабите му страни.

Всъщност цялата лига знаеше, че Кийн не може да сдържа гнева си, и с напредване на годините противниците на Юнайтед използваха избухливия характер на ирландеца по най-добрия начин.

Сблъсъците му с Патрик Виейра в дербитата с "артилеристите" са легендарни, а в началото на сезон 2001/02 скандал на терена с Алън Шиърър от Нюкасъл се прехвърли и в тунела след края на двубоя.

Снимка: Getty Images

Но нека се върнем към инцидента от 1997-а. Юнайтед губи с 0:1 от Лийдс, а норвежецът не спира да тормози Кийн. "Беше очевидно, че ме преследваше", каза след мача Хааланд.

В края на двубоя изглеждаше така, че Кийн не издържа и че се опита да удари Хааланд, но той отрича: "Опитах се да го спъна, а не да го ударя. Знаех, че може да си заслужа картон. Докато падах на шпагат, засякох крака. Чух как връзката пука. Веднага почувствах агонизираща болка."

Ирландецът се строполи на земята и зарови лицето си в шепи от болка. Хааланд пируваше над него. "Не се преструвай! Ставай!", крещеше върху му. Вратарят Найджъл Мартин побърза да издърпа съотборника си далеч от Кийн, но тогава към него се затича друг играч на Лийдс - Дейвид Уедъръл, който подканваше с жестове Кийн да се изправи.

Физиотерапевтът на Юнайтед Дейв Фебвре веднага разпозна, че става въпрос за скъсване на кръстни връзки. Фебвре бе наясно, че Кийн трябва да напусне терена мигновено, но Юнайтед нямаше право на повече смени, затова капитанът доигра оставащите няколко минути.

Фебвре помоли колегата си от Лийдс също да прегледа Кийн. Заключението му бе същото, а ирландецът не изигра нито минута повече през сезон 1997/98.

"Веднага му казахме, че няма смисъл да форсираме възстановяването. Убеждавахме го, че има много футбол пред него и че няма смисъл да се бърза", обясни Алекс Фъргюсън.

Ирландецът се завърна през май 1998-а, но не стъпи на терена. Докторите все още не му позволяваха. А липсата му коства скъпо на Юнайтед, който загуби титлата, въпреки че водеше с 11 точки пред Арсенал в един етап на кампанията.

"След няколко мача от предсезонната подготовка си върнах формата. Манията да преследвам Алфи Холанд бе изчезнала. Вече се радвах на всеки момент от всеки мач, както и на тренировките - признава още Кийн.

Осъзнах нещо, на което не обръщах внимание преди - времето ни във футбола е ограничено. Всичко може да приключи с един грешен избор."

И изглеждаше, че капитанът наистина се е променил. Самият той нарича сезон 1998/99 най-великият в кариерата му, а требълът, с който Юнайтед завърши: титлата във Висшата лига, ФА Къп и трофея от Шампионската лига, го доказва.

Но промяната не трая дълго. Към края на сезон 2000/01 за Юнайтед, който си бе осигурил титлата пет кръга предсрочно, предстоеше градско дерби със Сити. Тогава "гражданите" нямаха нищо общо с класата, с която разполагат сега, като в края на кампанията дори изпаднаха в Чемпиъншип.

Атмосферата в отбора бе описана като тотално непрофесионална от бившият футболист на "червените дяволи" Андрей Канчелскис, който тогава играеше като отдаден под в Сити от Рейнджърс.

"Летяхме към Марбея по време на паузата за националните отбори (в края на март - б.а.) - спомня си Канчелскис. - Беше странно - отборът беше на дъното на класирането, а футболистите пушеха, пиеха и празнуваха! Боже, беше ужасно. Бях шокиран. Толкова непрофесионално. Отборът се нуждаеше от повече концентрация, повече тренировки, повече тактика. Всичко беше много, много зле! Но такъв беше Сити едно време."

Това обаче не попречи на Юнайтед да се помъчи срещу градския си съперник. Скоулс пропусна от бялата точка. Теди Шерингам обаче не допусна същата грешка и в 71-вата минута изведе "гражданите" напред в резултата от дузпа. Шест минути преди края Стив Хауи пък изравни. Само минута по-късно дойде инцидентът, за който се говори и 20 години по-късно.

"Алфи каза, че е късметлия, защото Кийн удари крака му, докато беше във въздуха. Ако кракът му беше на тревата, все още щяхме да го събираме", каза след ужасяващото влизане на Рой Кийн в краката на Хааланд треньорът на Сити Джо Ройл.

Кийн дори не изчака реферът Дейвид Елъри да му покаже картона; вече знаеше какво ще последва. Тогава мина над Хааланд в повторение на епизода между двамата няколко години по-рано, но този път ролите бяха разменени.

А Хааланд бе в доста ведро настроение след мача. "Няма да ви кажа какво ми каза. Нека кажем, че не беше много приятно. Преди следващия мач срещу Юнайтед ще трябва да проверя застраховката си живот", каза норвежецът.

Кийн бе наказан за три мача и глобен с пет хиляди паунда. Година по-късно излезе и автобиографията му. Без съмнение, тогава всички имаха най-голям интерес именно към този епизод от кариерата му.

"Чаках Алфи почти 180 минути - пише бившият капитан на Юнайтед. - Или казано по друг начин - три години, зависи как искате да го погледнете. Точно тогава той пое топката край тъча. Бях чакал прекалено дълго за този момент. Влязох му с всичка сила.

На ти, копеле! Опитай се пак другия път да дойдеш и да ми кажеш, че симулирам. И кажи на приятеля си Уедъръл, че и на него съм му приготвил нещо."

Веднага след публикуването на автобиографията от ФА се самосезираха, тъй като в книгата си Кийн говори за отмъщение, и наложиха ново наказание от пет мача и 150 хиляди паунда. Второто наказание бе заради опозоряването на спорта.

В следващата си автобиография пък Кийн обвини автора на първата (автобиографиите във футбола рядко се пишат изцяло от играча; често те наемат бивши или настоящи журналисти да им помагат с оформянето и подреждането на текста) си книга за това, че не се е изразил правилно.

Впоследствие имаше намерения от страна на Сити и самия Хааланд за съдебни битки срещу Кийн, но така и нищо не излезе от тях. Тук някъде идва и разковничето в мита за това, че капитанът на Юнайтед прекратил кариерата на Алф-Инге.

Първото противоречие намираме в автобиографията на тогавашния треньор на Сити Джо Ройл: "Физиотерапевтът ми каза: "Ще се оправи. Той видя, че Кийн се насочва към него и успя да скочи." Въпреки шокиращите действия на Кийн, в онзи ден Алфи не получи застрашаваща кариерата контузия."

В допълнение само четири дни по-късно Алф-Инге изигра 45 минути в мач на националния отбор на Норвегия, а още три след това прекара нови 68 минути на терена в двубой срещу Уест Хем. И в двата мача норвежецът накуцваше, но не заради десния крак, който бе удареният от Кийн, а заради контузия в лявото коляно, която го мъчеше три месеца преди инцидента.

Алф-Инге не взе участие в последните два мача от сезона, а през лятото на 2001-ва се подложи на контузия заради лявото си коляно. Дори публикува статия в личния си сайт със заглавие "Контузията на коляното не е предизвикана от Кийн".

"Искам ясно да подчертая, че това не е коляното, което Кийн удари. Притеснявам се за лявото си коляно, а от Sky ясно показаха, че Рой ме ритна в дясното."

Но през декември 2003 г. норвежецът смени версията си. Според него силата, с която Кийн е връхлетял върху него, е можело да доведе до контузия не само в десния, но и в левия крак.

През сезон 2001/02 Хааланд изигра едва четири мача, във всички от които влизаше като резерва, след което напълно пропусна следващия. Въпреки че норвежецът имаше договор със Сити до лятото на 2005-а, "гражданите" го прекратиха през февруари 2003-та по медицински причини.

В следващите години Хааланд многократно е разказвал историята си. И тя винаги е малко по-различна от предишния път.

През декември 2003-та отдаде всичко на контузията. Пет години по-късно пред Daily Mail се опита да вмени вина на Кийн: "След онова влизане не съм изиграл нито един пълен мач. Според вас това съвпадение ли е?"

През 2014-а пък призна, че двете неща могат да бъдат свързани, но нищо повече.

"Не го виня за това, че ме риташе в онзи мач или в който и да е преди това - каза Алф Инге пред BBC Radio 5. - Притесняваха ме и още ме притесняват думите, които написа в първата си книга, защото пишеше, че иска отмъщение. Не мисля, че отмъщението трябва да бъде част от футбола.

Но не го виня. Всъщност никога не съм казвал, че той е приключил кариерата ми. Може би има нещо общо с това, че онзи мач бе последният за мен в Англия, в който изиграх пълни 90 минути. Може би той има някаква вина за това."

Осем години след инцидента, през 2011-а, когато вече бе на 38 г., Хааланд се завърна на терена и изигра девет мача, в които вкара един гол, за третодивизионния Розеланд. След което се оттегли финално.

В днешно време Хааланд-старши вече не споменава инцидента с Рой Кийн. Няма и причина. Случката е вече на 20 години, а и в момента бившият полузащитник има далеч по-важна задача - да помага на сина си в избора на следващ отбор и да го насърчава към покоряването на нови и нови върхове.



Най-четените