Още на 13-годишна възраст Клаус Тойбер чупи тибия и фибула и се заклева, че никога няма да бъде изнасян от терена на носилка, а ще излиза на собствен ход. Спазва кодекса без изключения по време на цялата си професионална кариера.
Не щади нито противника, нито себе си по време на мач. Избран е в запитване на списание "Щерн" за "Най-голямото ренде в Бундеслигата".
"Преди анкетата по някакво лошо стечение на обстоятелствата няколко противникови играчи се контузиха след единоборства с мен - оправдава се Тойбер. - Представете си какво беше по мое време. Като нападател трябваше да играя срещу защитници като братята Фьорстер или Гуидо Бухвалд. Ако някой ми причинеше болка на терена, не го забравях и задължително имаше разплата след това. Но никога не съм играл нечестно."
Любопитен факт е, че през цялата си кариера в двете нива на германския футбол Тойбер не получава нито един червен картон.
"Винаги съм бил биткаджия. Да се предам никога не е стояло на дневен ред, независимо от ситуацията - признава Клаус. - Имах различни прякори - Бика, Рамбо, но Боксьора се наложи. Измисли ми го журналист от вестник "Билд", след като ме видя какво правя на тренировка с Шалке. След това му разказах, че съм роден на една дата с Мохамед Али и прякорът си залепна."
Самият Клаус също има сериозна листа от контузии в кариерата си - скъсани кръстни връзки, три операции на менискуса, счупена китка, глезен, челюст, палци.
Последната слага край на кариерата му, след като засяга междупрешленен диск.
"Един сезон играх през цялото време със счупен палец на крака. Преди мач докторът пристигаше с обезболяващата инжекция, а кожата беше станала толкова дебела, че иглата трябваше да влезе със сила. Потта започваше да се стича по челото ми, но бях наясно - ще стане само с натиск - железен е Тойбер. - Нямаше мърдане. Треньорите идваха при мен и казваха: "Клаус, днес трябва да играеш."
Легендарен остава мачът с Щутгарт, тогава действащ шампион. Тойбер е бинтован от корема до глезена, но играе за Шалке и вкарва два гола.
"Поведохме 4:0, но към 70-ата минута вече кръвта не слизаше надолу по крака. Беше много стегнат бинт и болките бяха адски. Трябваше да изляза и направо превъртях. Вече резултатът беше станал 4:3 - разказва Тойбер. - Но най-голямата лудница беше в един мач с Рот Вайс Есен. С Шалке вече си бяхме гарантирали влизането в Първа Бундеслига и пет минути преди края на мача феновете нахлуха на терена. Взеха ми обувките, чорапите, корите, фланелката, всичко. А реферът искаше мачът да се доиграе. Взех фланелка от някакъв друг фен, обувките си ми даде масажистът ни. Проблемът беше, че той носеше 40-и номер, а аз 44. Направо не можех да се движа."
С Тойбер е свързана и една от най-култовите истории с участието на младия Олаф Тон.
"По онова време бях по един или друг начин светиня за Шалке. И пристига Олаф - на 17. Фаулира ме и си взима топката. Така и получи по една тупаница отляво и отдясно. Но в следващите години бях неговият питбул. Пазех младите играчи като него, Клинсман. Аз подобна охрана съм нямал, трябваше да си го извоюваш сам", добавя Клаус.
В онези романтични времена за футбола играчите пушат, пият и често могат да бъдат забелязани по кръчмите.
"По-старите играчи пафкаха здраво - спомня си Тойбер. - След всеки мач в басейна със студена вода аз, Мани Дрекслер и Михаел Якобс димяхме така, че другите не можеха да видят кой е вътре в помещението. В Леверкузен пък делях стая с Бум-Кун Ча. Редовно ревеше срещу дима, не можел да спи. Само му казвах: "Буми, не се вълнувай толкова много." Тогава много играчи имаха сериозен проблем с алкохола. Аз предпочитах уиски с кола. Футболистите много често висяха по кръчмите. И много често, когато ме видеха с Томас Крузе, хората казваха: :"От Крузе няма да излезе нищо с тази бира. Тойбер поне е само на кола."
Една от най-великите истории на Клаус е свързана с гостуване на Шалке в родния му град Нюрнберг.
"След мача между двата отбора треньорът беше насрочил приятелски мач на следващия ден. Знаехме, че опитните играчи ще бъдем пощадени и няма да играем. Хванах момчетата и тръгнахме по баровете - връща лентата Тойбер. - Знаехме, че треньорът Ролф Шафщал ще е в лобито до 12-1 през нощта. Решихме да отидем директно за закуска от дискотеката. Аз не можех да вървя, камо ли да говоря. Изведнъж треньорът написа на дъската стартовия състав и ние бяхме в него. Питах едно от момчетата с мен: "Как да играя, аз топката няма да виждам?"
А за бойния дух на Клаус Тойбер говори и една семейна история.
"Тъстът ми беше много скаран със спорта - смее се германецът. - Един ден му казах: "Ела да играем тенис за една семейна вечеря. Който падне - плаща. Ти ще играеш с ракета, а аз с тиган." Гледах да играя само с бекхенд, но не беше никак лесно. Освен това бях взел доста голям тиган от вкъщи. След втория гейм ръката започна много да тежи. Но в крайна сметка спечелих."
Върхът в кариерата на Тойбер в финалът за Купата на УЕФА през 1988-а.
Леверкузен губи първата среща с 0:3 от Еспаньол и вече никой не си прави илюзии, че трофеят може да бъде спечелен. На реванша Тойбер влиза като резерва, асистира за второто попадение за своите, а след 3:0 в редовното време и продълженията идва ред на дузпите. Клаус бележи решителната и "аспирините" записват най-големия си успех в историята.
