Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Роналд Куман - 26 гола и 12 асистенции за един сезон: Изумителният рекорд на най-резултатния защитник

Роналд Куман - 26 гола и 12 асистенции за един сезон: Изумителният рекорд на най-резултатния защитник Снимка: Getty Images

Днес го познаваме като треньор, който води националния тим на Нидерландия и има големи амбиции за предстоящото Евро 2024.

Но предишните поколения свързват Роналд Куман предимно с изявите му на терена, където той беше единствен по рода си футболист.

Трудно ще намерите по-разностранно развит защитник, който да притежава резултатността на нападател и креативността на атакуващ халф. Неслучайно Куман стана легенда от такъв калибър и спечели толкова много като част от дрийм тима на Йохан Кройф в Барселона.

Но още преди това блестеше с екипите на Аякс и ПСВ Айндховен в родината си, за да се превърне в най-резултатния бранител в големия футбол със своите зашеметяващи 253 гола.

През 1988-а ПСВ грабна велик требъл, а вторият най-добър голмайстор в състава беше именно Куман - причудлив централен защитник, който не блестеше със скорост или с доминация във въздуха, но показателите му в нападение бяха направо изумителни.

В онзи сезон феноменът отбеляза 26 гола и направи 12 асистенции в 46 мача, като даваше голов пас на всеки 111 минути. Как да обясним тази аномалия?

Често спортът се свежда до числата - и броят на трофеите, головете, рекордите сякаш е всичко.

Роналд Куман има предостатъчно числа, с които да се похвали, но може би още по-ценното е превръщането му в символ. И до днес нидерландецът е символ на резултатния защитник, както и на топовния изстрел от дистанция.

В края на 80-те и началото на 90-те беше точно така - ако някой късаше мрежите отдалеч, веднага беше сравняван именно с него.

"На тренировки Куман, Стоичков и аз не се опитвахме да уцелим вратата - беше твърде лесно. Целехме гредите и така развивахме точността си", спомня си Кройф за годините на дрийм тима. 

Именно един от легендарните снаряди на Куман донесе първата европейска купа на Барселона във финала срещу Сампдория през 1992 г. Тогава подаването беше на българската легенда, а нидерландецът изстреля топката със 188 км/ч.

Ударът все още се счита за един от най-силните в историята, но за Куман не беше нещо необичайно.

В същото време, голямото предимство на неговите удари даже не беше силата, а точността - затова и той беше такъв специалист в статичните положения от всякаква дистанция.

Обичаше и да цели с всичка сила хората от стената при първия пряк свободен удар в мача, като така успяваше да ги разколебае при следващите си изпълнения.

Но в случая се връщаме преди неговите времена в Барселона и си припомняме периода му в ПСВ Айндховен под ръководството на Гуус Хидинк.

Да не забравяме, че Куман играеше и като халф, но при Хидинк беше превърнат в либеро - емблематичната позиция за футбола от миналия век.

Така футболистът можеше да изпълнява свободна роля зад останалите бранители, да ги покрива при техни грешки, но и да поставя начало на атаките и на свой ред да се включва в предни позиции.

Либерото трябваше да се появява в тази точка от терена, в която беше най-нужен на отбора. Затова и на този пост бяха използвани най-умелите и интелигентни играчи.

За щастие, Хидинк не се опитваше сляпо да следва традициите на тоталния футбол и се интересуваше повече как да извлече максимума от наличните футболисти. Затова и измисли роля на Куман, която подчертава силните му страни и прикрива слабите.

За да подсигурява съотборниците, Роналд се нуждаеше не от скорост, а от интелект и чувство за пласиране. Когато пък се впускаше в атака, точността и разнообразието в пасовете, както и смъртоносните завършващи удари, бяха от първостепенна важност.

ПСВ прекарваше по-голямата част от мачовете в противниковата половина и Куман стоеше близо до дефанзивните халфове, но без да има строго определени функции.

Вършеше каквото считаше за необходимо и често даже се оказваше на ръба на засадата.

Но как по-точно падаха головете му в онзи удивителен сезон 1987/1988?

Осем от попаденията бяха от дузпи, тъй като Роналд Куман беше експерт и от 11-те метра.

Останалите могат условно да бъдат разпределени в три категории:

1. Преки свободни удари

Както вече споменахме, той плашеше съперника със силата на удара си, но всъщност най-опасен беше заради точността и хитростта.

Знаеше какъв тип изстрел да използва и можеше да завършва и елегантно, дори когато засилката му караше всички да очакват поредния снаряд.

Головете му в един двубой срещу Фортуна бяха показателни за арсенала му от удари. 

2. Неочаквани нахлувания в наказателното поле

Свободната роля на игрището даваше на Куман възможността да навлиза там, където противниковата защита не очакваше да има допълнителен човек.

Той набелязваше празните пространства и притежаваше усет за точния момент, в който да се включи - това си беше усет на топ нападател.

Не му липсваха и качествата да отиграва веднага в наказателното поле, както и да дриблира през противник.

Парадоксално или не, сякаш блестеше повече с класа в атака, отколкото в защита.

3. Далечни изстрели от игра

Нямаше нужда топката да е заложена при пряк свободен удар, защото Роналд Куман можеше да я изстрелва и когато тя е в движение.

Така падаха някои от най-паметните му голове.

Понякога при ъглови удари заставаше така, че да може да посрещне отбити топки и директно да ги насочи към вратата.

В специалитета му нямаше нищо изненадващо, но и за него нямаше противодействие. Затова и няма друг бранител с толкова много голове.

Трудно е да си представим и в бъдеще някой защитник да се доближи до този рекорд от 253 гола, отбелязани в рамките на 17 сезона в професионалния футбол.

Просто днес футболът е твърде различен и съвременните схеми не позволяват чак такава свобода на даден футболист - особено когато той играе в линията на отбраната.

Самият Куман пък беше твърде уникален и откакто окачи обувките към края на 90-те, друг като него не се е появил.





 

Най-четените