Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сезонът, в който Моуриньо наистина беше Специалния, а Интер изкачи всички възможни върхове

В Интер беше златното време за Моуриньо като треньор на невероятно сплотена група от играчи Снимка: Getty Images
В Интер беше златното време за Моуриньо като треньор на невероятно сплотена група от играчи

"Бих могъл да напиша книга от 1000 страници за двете си години в Интер", признава Жозе Моуриньо.

Когато е окуражен наистина да го направи, той спира и помисля за момент. "Може, но първо трябва да поискам разрешение от момчетата. Защото има много забранени истории", разсмива се той.

В обширно интервю пред The Athletic, великият треньор си припомня един от най-великите си моменти във футбола. Точно преди 10 години португалецът написа история, като превърна Интер в първия италиански отбор, печелил требъл.

Постижението все още е повод за неописуема гордост за тифозите на "нерадзурите" и стана възможно именно благодарение на треньорския гений на Специалния.

Впрочем, ако има един сезон, в който Моуриньо най-силно оправдаваше прозвището си, това беше именно 2009/10.

Жозе се сеща за безброй щастливи моменти на "Джузепе Меаца" като например барбекютата, които аржентинските играчи правели за всички останали веднъж седмично.

Митичният капитан на Интер Хавиер Санети бил организаторът. Естебан Камбиасо купувал месото, а Валтер Самуел го въртял на грила, подпомаган от голмайстора Диего Милито.

"Храната беше невероятна", признава Моуриньо. "Но смисълът на тези барбекюта не беше само в яденето, беше нещо много повече". Както се забелязваше и на терена, онзи Интер просто беше семейство.

И цяло десетилетие по-късно, една група в WhatsApp с всички от отбора, направена от небезизвестния бивш защитник Марко Матераци, постоянно залива телефона на Моуриньо с нови съобщения.

"Най-активен в групата, който пише най-много съобщения и праща най-много шеги, е самият Жозе", разкрива вратарят на онзи тим Жулио Сезар.

В елитния спорт всичко се върти около победите. Без спечелените в Порто трофеи, Моуриньо нямаше да се представи като "Специалния", когато премина в Челси.

Но също толкова специално за него, колкото резултатите, са създадените ценни спомени по пътя.

"Никой не забравя рождените дни, датите, снимките от онова време. Никой не забравя подкрепата към останалите. Всички имаме различни животи сега, но както обичах да казвам, ние сме си е малко като семейство", обяснява Моуриньо.

"Дори да сме далеч един от друг, винаги сме близо и го чувствам и при сегашната ми работа. Пожелаването на успех преди мачове, добрите отзиви след позитивен резултат, някоя добра дума след лош резултат. В моята кариера, всички големи постижения, всичките, бяха с отбори, които имат този тип връзка, този манталитет. Всичко в един отбор започва от тази съпричастност и при нас я имаше".

Началото беше поставено някъде в полунощ на 11 март 2008 г.

Ливърпул и Фернандо Торес точно бяха елиминирали Интер на осминафинала в Шампионската лига и Роберто Манчини изненадващо обяви, че е уведомил собственика Масимо Морати, че ще напусне в края на сезона.

Старши треньорът беше подписал нов договор до 2012 г. и след няколко дни призна, че думите му са били плод на емоция. Обясни и че е променил решението си и иска да остане. Но щетите вече бяха нанесени.

Отслабеният от контузии Интер се срина и за малко да пропилее 11-те точки аванс на върха в Серия А.

Наложи се невъзстановеният Златан Ибрахимович да влиза от пейката и да спасява титлата в последния мач срещу Парма. В същото време, слуховете за назначението на Моуриньо се засилваха, в края на май се появиха и снимки от среща в парижки ресторант и тайната нямаше как да бъде пазена повече.

След няколко дни португалецът беше представен, а сред синьо-черната част на Милано цареше еуфория. В Италия обаче никой не е приеман безрезервно преди да се е доказал на местна почва - каквито и успехи да е имал другаде.

Летвата беше вдигната високо от Манчини, с който Интер беше доминирал през последните три години. Затова очакванията бяха до небесата, искаше се европейски трофей и нищо по-малко. Спечелването на Скудетото с 10 т. преднина през първия сезон на Моу далеч не беше достатъчно.

В този първи сезон Интер (все още със звездата Ибрахимович) беше отстранен от Манчестър Юнайтед в Шампионската лига твърде категорично, и то в същата фаза, в която "нерадзурите" бяха отпаднали предната година.

За Масимо Морати беше трудно да приеме такова представяне. За цялото му време в Интер, това е бил моментът, когато босът е бил най-ядосан и го е показал ясно на останалите.

Било е напълно възможно Моуриньо да си тръгне през онова лято, точно както си тръгна Ибрахимович. Не беше тайна, че Реал Мадрид вече искаше португалеца. "Морати обаче ме помоли да остана и му казах "Добре, аз дойдох тук, за да осъществя мечтата на живота ти като президент".

Тази мечта Морати беше преследвал от 1995 г., когато беше върнал клуба в притежание на своето семейство.

Петролният магнат имаше мисия да наследи баща си Анджело - човека, създал великия Интер от 60-те със своята голяма фигура на треньорския пост Еленио Ерера. Тогава Ерера извежда отбора до два триумфа за КЕШ, но през 2010-а те вече изглеждаха твърде далеч във времето.

45 г. бяха изминали, откакто Интер за последно беше окупирал върха в Европа.

А за конкретната генерация играчи на тима, това беше последен шанс за нещо велико. Санети и Матераци бяха на по 36, Иван Кордоба на 33, Деян Станкович на 31, Камбиасо и Жулио Сезар на 30. 

Снимка: Getty Images

"Сред играчите, които са към края на кариерите си, ги има тези, желаещи просто да бъдат там още няколко години, да си изкарат договорите, да спечелят още няколко милиона", обяснява Моуриньо.

"Но ги има и другите, които си поставят цел да стигнат нов връх, да направят нещо, което по-рано не са могли. Точно това беше важното при нас. Твърдите титуляри бяха страхотни, но другите, които не играеха толкова редовно (Матераци, Франческо Толдо, Паоло Орландони и Кордоба), те винаги бяха в услуга на тима, на по-младите, на треньора, винаги готови да помогнат."

"Беше фантастично и беше сред причините да съм толкова щастлив. Емоциите ми не бяха свързани с мен самия, а с тях. Ставаше въпрос за тях. Не за мен да спечеля за втори път Шампионската лига, а за тях да реализират мечтата си".

Отпадането от Манчестър Юнайтед беше сред индикациите, че Моуриньо трябва да подобри отбора през лятото на 2009 г. 

И оценявайки го от днешна гледна точка, този трансферен прозорец трябва да бъде запомнен като един от най-добрите за който и да е отбор, когато и да е във футбола. При Морати и спортния директор Марко Бранка, Интер имаше дълга история на несполучлив селекционен процес и затова беше толкова неочаквано да се справи така успешно. 

А голяма част от заслугата няма как да не бъде приписана на Моуриньо.

На първо време, Интер изпълни желанието на Ибрахимович да го прати в Барселона, но не и преди да го размени със Самуел Ето'о и да вземе още 46 млн. евро. По-изгодна трансферна размяна едва ли някога е имало.

Камерунският нападател тъкмо беше спечелил требъл с Барса, но му предстоеше да завоюва втори пореден. 

На останалите позиции "нерадзурите" взеха фигури като бранителя Лусио от Байерн Мюнхен, организатора в средата на терена Тиаго Мота от Дженоа и недооценения нападател Диего Милито.

На аржентинеца Милито, който точно беше навършил 30, му предстоеше да изиграе сезона на живота си, макар че отново нямаше да получи цялото признание, което заслужава.

Моуриньо е взимал дейно участие в убеждаването на играчите да се присъединят към Интер. За Ето'о е снимал синьо-черна фланелка с пояснението, че го чака да я облече, а Уесли Снайдер е убедил с SMS.

За нидерландеца предстоеше не само спечелване на требъл, но и финал със страната му на Мондиал 2010. Също като Милито обаче, Снайдер беше тотално пренебрегнат за челната тройка на "Златната топка".

Но и в началото на сезона никой не броеше Интер сред фаворитите в Шампионската лига. Това нямаше как да се промени в груповата фаза, където отборът продължаваше да среща проблеми на европейската сцена.

В началото на ноември, при четвъртия мач в групата, "нерадзурите" още нямаха победа и изоставаха с 0:1 на полувремето срещу Динамо Киев в Украйна.

Старият им враг Андрий Шевченко (с 14 гола за Милан в градското дерби) отново ги беше наказал и самият Моуриньо описва ситуацията като екстремна: "Тази почивка между двете полувремена никога няма да я забравя".

Хавиер Санети си припомня какво е казал Жозе на играчите в този толкова кризисен момент.

"Моуриньо спокойно ни обясни: "Момчета, за момента отпадаме от Шампионската лига. Не интерпретираме мача добре, трябва да се променим. Сега ще заиграем с трима в защита - Пупи (Санети) с Лусио и Майкон. Самуел, ти отиваш по-напред до Тиаго Мота в центъра. Камбиасо, ти идваш на скамейката с мен. Снайдер, изнеси се по-напред, остани спокоен, но играй високо и пробвай удари. Милито, искам да си до Снайдер отпред. Балотели и Ето'о, отидете по фланговете. Разбирате ли? Искам ви широко по фланговете. Ако отидете там, Динамо ще ви последва, ще отвори защитата си и ще има пространства за Уесли и Диего".

Планът заработи и Интер започна да създава положение след положение.

Но изравнителният гол падна едва 4 минути преди края, когато Милито се възползва от пас на Снайдер. Победното попадение дойде секунди преди последния съдийски сигнал и беше дело на Снайдер, който остави мечтата на Морати жива.

Моуриньо определя мача като "първата стъпка" в това отборът да си повярва в Европа. "Хората обръщат повече внимание на полуфинала и финала. Но имахме трудна серия. Като начало, имахме Барселона за съперник още в групата", припомня той.

Няколко аспекта от прогреса на Интер при Моуриньо заслужават специално внимание.

"Тайната е в мисленето", оповестява той още в първата си среща с тима. "Ще бъдете тренирани да мислите. Ще ставате по-добри чрез мислене. Ще мислите за тактиката, която ви давам. Ще играете мислейки. Разбирате ли? Играч, който не мисли не може да играе футбол".

Още тогава Камбиасо е бил като треньор на терена и винаги е имал въпроси относно схемата. Но с времето са се променили възприятията на целия отбор, за да се стигне до етапа, в който играчите били подготвени за всяка система и всяка ситуация.

Тактическата гъвкавост беше основно качество, с което все още помним този отбор. Санети например играеше като бек, както и на всички постове в полузащитата. Но никой не олицетворяваше жертвоготовността на играчите както Ето'о, който влезе в съвсем непозната за кариерата си роля на флангови играч. Понякога откровено се връщаше назад и се превръщаше в бек.

"В италианското първенство играехме предимно 4-4-2 с диамант в центъра и Самуел Ето'о като нападател заедно с Милито", анализира Жозе. "Но бях наясно, че в Шампионската лига имаше силни отбори, атакуващи с халф-бекове, отбори, които се чувстваха по-силни от нас и нямаше да играят защитно като повечето ни съперници в Италия".

"Смятах, че за да играем срещу такива като Челси и Барселона, срещу най-добрите, трябва да дадем различен баланс на тима".

"Затова реших да играя с двама халфове пред защитата и да дам повече широчина на крилата, това ще ни позволи повече контрол върху мачовете. Но за целта трябваше или да пожертвам някой от нападателите, или да го адаптирам за различна роля."

"В крайна сметка играехме с трима нападатели, Милито, Горан Пандев (привлечен през януари) и Ето'о. Но Милито беше в центъра, Ето'о отляво и Пандев, левичар, беше отдясно. Създаваха доста положения, и тримата можеха да вкарат, но и даваха каквото трябваше на отбора, баланс в защита".

Изглеждаше някак неизбежно Моуриньо да се срещне с бившия си тим Челси и това се случи още на осминафиналите от Шампионската лига.

Гостуването на "Стамфорд Бридж" беше спечелено с 1:0 с гол на Ето'о в 78-ата минута, а когато камерунецът се връща към онази нощ, той си припомня няколко неща, които са му направили най-силно впечатление.

Първото е мотивационната реч на Моуриньо преди началото. "Никой отбор, който съм тренирал, не може да ме победи", казал Специалния. Второто е нагласата, с която футболистите са изиграли срещата. "Излязохме на терена с различна мотивация. Не играехме само за себе си, а и за треньора", отчита Ето'о.

Целият период към края на февруари се оказа определящ за характера, който добиха "нерадзурите".

4 дни преди първия мач срещу Челси, Валтер Самуел и Кордоба бяха изгонени в ключов мач от Серия А срещу Сампдория. Моуриньо направи жест на белезници, знак на неподчинение, и внуши, че нищо не може да удържи този Интер.

Близо час отборът игра с девет души, но не допусна гол и мачът завърши 0:0. Очевидно от отбора можеше да се очаква да не се огъне, ако се окаже при числено неравенство в бъдеще - като например в прочутия полуфинал реванш срещу Барселона.

Онази нощ на "Камп Ноу" остава най-известната и най-често припомняната за великия състав на Интер. Победата с 3:1 в първия мач след пълен обрат често се оказва забравена или несправедливо омаловажавана - тъй като се наложи Барса да пътува с автобус през Европа до Милано заради избухналия исландски вулкан, спрял полетите на континента.

Но да опита да играе на "Камп Ноу" по същия начин, както на "Джузепе Меаца", щеше да е самоубийствено за Интер. А и Тиаго Мота беше изгонен още преди да е изминал половин час игра след забележително актьорско изпълнение на Серхио Бускетс.

Да удържиш Сампдория за 60 минути беше едно, но да спреш един от най-силните отбори на всички времена, когато си с човек по-малко, беше нещо съвсем различно.

Санети си спомня как е окуражил заигралия като бек Ето'о за един страхотен спринт, с който камерунецът спрял Меси да нанесе удар. "Казах му "Хайде, Саму, не остава много!". После двамата погледнали таблото и видели, че трябва да издържат още цели 37 минути.

Според обяснението на самия Жозе, тогавашният Интер не искаше да притежава топката, а да контролира пространствата. Затова Барселона завърши с 86.4% контрол върху кълбото, но общият резултат беше 3:2 за италианците.

"Това, което играчите постигнаха в Барселона, с 10 души за повече от час", започва Моуриньо и прави пауза. "Това стига отвъд тактиката и организацията в защита. Това е нещо много по-дълбоко. Нещо повече от самия футбол. Стига до човешката страна на нещата".

По същото време Интер се беше класирал на финал за Купата на Италия и беше оглавил Серия А. Но това не се беше случило без кризисни периоди.

В началото на април тимът беше загубил челната позиция, а играчите си спомнят гневни реакции на Моуриньо. Веднъж треньорът ритнал от яд торба с лед в съблекалнята и тя се разсипала цялата пред играчите.

Но всички имали голямо уважение един към друг и всяка кавга била преодолима. Всички чувствали, че могат да бъдат честни един с друг.

А когато дойде времето да се решават трофеите, №1 беше Милито - човекът за най-важните моменти. "Беше феноменален", отсича Моуриньо. "Когато говорим за требъла, говорим основно за последните три мача, когато се решаваше всичко. Той вкара победния гол на финала за Купата (срещу Рома), победния гол, който ни даде титлата (срещу Сиена) и двата гола във финала на Шампионската лига в Мадрид (срещу Байерн Мюнхен). Невероятно".

Когато Санети вдигна европейската купа над главата си, Интер стана уникален сред всички италиански клубове и Морати откри търсеното удовлетворение. Три години по-късно не бяха останали върхове за покоряване и собственикът продаде клуба.

Най-запомнящият се кадър от нощта на финала беше на Моуриньо, който се качи в кола, за която се предполагаше, че е на Реал Мадрид. Португалецът обаче слезе за прегръдка с Матераци пред "Бернабеу", след като защитникът го беше умолявал цял месец да остане. "Осъзнаваш ли в чии ръце ни оставяш?", казвал му Матераци, имайки предвид Рафа Бенитес. 

Но разбира се, Моуриньо вече бил решен да продължи кариерата си в Реал.

"Когато размених тези последни думи с него (Матераци), беше сякаш прегръщах всеки един от играчите, а не исках да го правя", признава Моуриньо.

"Бях на терена с тях по време на празнуването и награждаването, но после не отидох в съблекалнята, защото не исках да се сбогувам. Беше ми твърде тежко и не исках да си тръгвам с тях към Милано, защото хората казваха, че имам предварителен договор с Реал Мадрид. Не беше вярно. Бяхме се споразумели, но не бях подписал".

"Много исках да отида в Реал тогава. Исках да опитам да спечеля и испанското първенство след английското и италианското. Но се страхувах, че ако се върна в Милано с отбора и при реакцията на играчите и феновете, страхувах се, че няма да мога да си тръгна. Мога да кажа, че избягах, избягах от тях".

След няколко дни треньорът наистина подписа с Реал, но след това вече отишъл до Милано и обядвал с Морати и неговото семейство. 

Тези дни, при отбелязването на 10-годишнината от великия миг, онази обща група в WhatsApp няма как да не гъмжи от съобщения и споделени спомени. Плановете за събиране на главните действащи лица разбираемо са отложени заради коронавируса, но както обобщава Моу: "Аз всеки ден съм с тях и това за мен е най-важното".

57-годишният Жозе е величие в професията с толкова много трофеи през годините.

Но когато говориш с него за онзи требъл, няма как да не останеш с впечатлението, че именно в Интер той беше Специалния и именно там беше златното време за него.

Най-четените