Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Уесли Снайдер: Човекът, който накара Реал да съжалява, че взе Кака, и донесе безпрецедентния требъл на Интер

Онзи гол срещу Барселона на полуфиналите на Шампионската лига остава като може би най-важният в кариерата на Уесли Снайдер в година, в която холандецът покори Италия и Европа и остана на милиметри от това да се качи и на световния връх. Снимка: Getty Images
Онзи гол срещу Барселона на полуфиналите на Шампионската лига остава като може би най-важният в кариерата на Уесли Снайдер в година, в която холандецът покори Италия и Европа и остана на милиметри от това да се качи и на световния връх.

Уесли Снайдер може и да имаше само един сезон на върха на възможностите си, но това беше сезон, който никой в Интер няма да забрави никога.

Снайдер излезе от фабриката за таланти на Аякс и се установи като титуляр в първия отбор, преди да дойде блокбастърския му трансфер в Реал Мадрид през 2007 година.

Холандецът спечели титлата в Ла Лига още в дебютния си сезон 2007/08, но мястото му на „Сантяго Бернабеу“ започна да изстива заради вълната от галактически трансфери през лятото на 2009-а.

След триумфа в първенството на Барселона през 2008/09, Реал похарчи 65 милиона евро за Кака, въпреки че най-добрият атакуващ полузащитник бе точно под носа им.

Така Снайдер се оказа ненужен в испанската столица и бе продаден срещу едва 15 милиона евро на Интер.

Този ход донесе позитиви на Жозе Моуриньо. Холандецът се превърна в последното парченце от контраатакуващия пъзел, който щеше да покори Италия и Европа.

Снайдер плени феновете на Интер и Моуриньо с елегантността си на балетист и настървеността си на ранен бик по време на корида.

„Кой е перфектният №10 според мен? Уесли Снайдер и Деко. Защото и двамата могат да помагат в защита, да се включват в атаките и да бележат голове“, каза Жозе в едно интервю пред Daily Telegraph през 2015-а.

Полузащитникът, който можеше да си служи достатъчно добре и с двата крака, беше благословен с перфектен баланс заради ниския си център на тежестта, като можеше да накара отбора си да премине от защита в смъртоносна контраатака с едно-единствено движение.

Снайдер се превърна в основната фигура от шедьовъра на Моуриньо, в диригент в средата на терена, който задаваше тона на игра на Интер и който постоянно захранваше с ключови пасове Самуел Ето‘о и Диего Милито.

В Италия най-накрая разкри истинския си потенциал, а влиянието му върху онзи състав на Интер беше огромно. Статутът му като най-добър атакуващ полузащитник в света бе почти неоспорим по онова време и можеше да се впише перфектно във всеки от топ тимовете на Стария континент.

В рамките на само няколко месеца Снайдер се превърна от ненужен на „Бернабеу“ до един от най-желаните футболисти в Европа, докато Кака се мъчеше в Испания.

Може и да не отбеляза много голове в дебютния си сезон, но когато го правеше, почти всеки един от тях беше с решаващо значение.

Снайдер беше от изключителна важност за Интер в похода на „нерадзурите“ към трофея. Холандецът блестя в двубоите срещу Челси, ЦСКА Москва, а след това и срещу Барселона.

Съставът на Пеп Гуардиола беше взел аванс в първия мач на „Сан Сиро“, благодарение на Педро, но тогава на сцената излезе Снайдер, когато отборът му се нуждаеше от него най-много.

С негов гол Интер се върна в двубоя, който в последствие успя да спечели с 3:1, а след изключителна лекция по защитен футбол в реванша на „Камп Ноу“ Жозе Моуриньо можеше да триумфира, че е отстранил великата Барса на Гуардиола.

След като спечели Серия „А“ и Купата на Италия, Интер на Моуриньо насочи поглед към европейската слава.

15-ата и може би най-важната асистенция на Снайдер онзи сезон дойде във финала на Шампионската лига срещу Байерн Мюнхен, когато изведе Диего Милито по перфектен начин, който не допусна грешка и даде аванс на „нерадзудите“.

Вторият гол на аржентинеца подсигури победата на Интер и безпрецедентния требъл за италианския тим.

Куриозно, Снайдер вдигна високо купата с големите уши насред „Сантяго Бернабеу“, докато Реал трябваше да се задоволи със сезон без нито един трофей.

Но това не бе всичко за Уесли.

Снайдер вдъхнови родината си Холандия и я изведе до финал на Световното първенство през лятото, отбелязвайки пет гола в турнира, заради което спечели „Сребърната топка“ за втория най-добър футболист на форума.

Само ако Ариен Робен беше отбелязал онова положение, Снайдер щеше да даде още по-важна асистенция дори от тази от финала на Шампионската лига около месец по-рано и щеше да сложи черешката на тортата на всичко постигнато през изминалата година със златен медал от Мондиала.

Въпреки блестящото си представяне на клубно и международно ниво, Снайдер завърши едва четвърти в подреждането за „Златната топка“ през 2010-а, зад триото на Барселона Лионел Меси, Андрес Иниеста и Шави.

Най-големият грабеж в историята (или поне в най-новата) на тази престижна анкета.

„Хората и до днес ми казват, че аз съм трябвало да спечеля „Златната топка“ за 2010 година – сподели Снайдер пред Fox Sports NL през 2019-а. – Но аз продължавам да им отговарям, че спечелването на Шампионската лига бе по-важно за мен, отколкото някакъв индивидуален трофей.

Разбира се, че това щеше да бъде черешката на тортата, но съм доволен и че хората все още смятат, че аз съм трябвало да я спечеля.“

За съжаление времето на върха за Снайдер бе кратко.

Постоянни проблеми с колената направиха така, че той никога отново да не бъде същия футболист. След четири години в Интер и безброй спекулации за бъдещето му, бе продаден на Галатасарай през 2013-а, преди да се откаже през 2019-а след периоди в Ница и Ал-Гарафа.

Снайдер може и да не показа постоянството на Меси или Кристиано Роналдо, но в рамките на онзи сезон бе наравно с най-добрите в света.

Най-четените