Изминават около два часа преди футболистите на Манчестър Юнайтед да започнат да напускат съблекалнята на "Камп Ноу" след спечелването на Шампионската лига през 1999 година, което оформя легендарния требъл на "червените дяволи".
Всички играчи на английския гранд са със сиви костюми Versace с клубната емблема, а по лицата им е цялата палитра от чувства, която можете да си представите - от 24-каратови усмивки до все още пълно изумление от това, което се е случило в каталунската столица.
Над сакото на всеки от играчите на Юнайтед виси медал, а години по-късно Дейвид Бекъм признава, че не го е свалял няколко дни и дори е спял с него.
Ято журналисти следва играчите като сенки. Някои от тях вече са подпийнали доволно, но бихте ли ги съдили за това?
"Беше просто свръхестествено. Разбира се, не само качествата ни ни помогнаха да спечелим мача. Беше и нещо друго, което все още не мога да разбера какво е. Никога не съм изпитвал подобно нещо в живота си", трудно намира думи Гари Невил, който играе в клуба от 11-годишен.
Но не само той, а всички негови съотборници и служители на Юнайтед изпитват подобни чувства, след като отборът става първият в топ 5 първенствата на Европа, спечелил златен требъл. Да, постиженията на Селтик (1967), Аякс (1972) и ПСВ (1988) никога няма да бъдат подценявани, но все пак къде е Англия и къде са Шотландия и Нидерландия...
Президентът на УЕФА подготвя поздравителна реч на немски
Два часа преди откровенията на Невил президентът на УЕФА Ленарт Йохансон хвърля поглед към таблото на стадиона в Барселона. Тече 90-ата минута, а Байерн води с 1:0. Главният съдия Пиерлуиджи Колина дава три минути добавено време, а Йохансон става от стола си и съчувствено потупва по рамото легендарния Боби Чарлтън, който седи до него.
Босът се качва в асансьора в компанията на колегата си Герхард Айгнер, който вече е завързал лентички с цветовете и емблемата на Байерн на знаменития трофей. По пътя към терена Йохансон репетира речта си на немски, а когато излиза на терена, остава смаян. "Какво, за Бога... Това не е истина. Какво се случва?! - чуди се шведът. - Победителите плачат, а тези, които губят - танцуват..."
Никой не вярва, че "дяволите" ще се измъкнат. По време на мача те са далеч от най-добрите си представяния, извели ги до дубъла на Острова във Висшата лига и турнира за ФА къп.
"Вече се готвех да кажа на пресконференция нещо от сорта: "Какво да се прави, нямахме късмет. Може би следващия път ще имаме по-добър шанс." Но все пак някъде дълбоко в себе си не бях готов да се откажа до последната секунда. В края на краищата по време на моята кариера Манчестър Юнайтед бе обръщал мачове толкова много пъти", споделя Алекс Фъргюсън.
Играчите на Юнайтед са наясно, че въпреки всичките си успехи през онзи сезон, могат да бъдат запомнени като отбора, който се е препънал в последния момент и не успял да спечели Шампионската лига.
А Фърги иска "ушатата" повече от всеки друг. Просто е реалист и е наясно, че без този връх треньорската му кариера ще остане непълна.
"Триумфът в Европа се бе превърнал в личен кръстоносен поход - пише сър Алекс в автобиографията си. - Знаех, че никога няма да бъда смятан за велик треньор, докато не спечеля европейската купа."
Във финала шотландецът не може да разчита на ключовите си халфове Рой Кийн и Пол Скоулс, които са наказани след полуфиналните битки с Ювентус.
Треньорът дълго умува как да попълни липсите и мести Бекъм в центъра, а Гигс е принуден да играе отдясно, като Блумквист заема мястото на реактивния уелсец на левия фланг.
Кадровите проблеми оказват значително влияние върху играта на Юнайтед и отборът е пречупен още в 6-ата минута. Майсторът на статичните положения Марио Баслер вкарва топката от фаул в ъгъла на вратата на Петер Шмайхел, който изиграва последния си мач за "дяволите".
Голът изобщо не действа като импулс за английските шампиони. Напротив. А прочувствената реч на Фъргюсън на полувремето също не помага особено:
"Ако загубите, ще бъдете само на няколко крачки от Шампионската лига, но няма да можете да я докоснете. И ще мразите това безсилие до края на живота си. Предстои още цяло полувреме, така че имате време да се убедите, че загубата днес е непозволен лукс за вас. Да не сте посмели да се върнете тук, без да сте дали всичко от себе си в най-важния мач в живота си."
Без лидери в полузащитата Манчестър Юнайтед прилича на лъскава мощна кола с изтръгнат двигател. Машината едва пали, а камо ли да участва в състезание...
"Бях шокиран колко слаби изглеждахме - спомня си нападателят Анди Коул. - През онзи сезон играхме с Байерн два пъти в груповата фаза, като и в двата мача повеждахме, но завършвахме наравно - 2:2 и 1:1. Явно ги превъзхождахме като игра, но накрая все нещо се объркваше."
Усетили слабостта на противника, футболистите на Байерн заиграват още по-разкрепостено след попадението. През втората част Мемет Шол и Карстен Янкер удрят греди, а с наближаване на края единствената надежда за англичаните е прословутият "Фърги тайм".
От 1992-ра до 2013-а Манчестър Юнайтед вкарва 4.98% от своите голове след 90-ата минута във Висшата лига. Говорим за 81 попадения!
Характерни черта на това явление е шотландският мениджър, който се приближава до тъчлинията и почуква циферблата на часовника на ръката си.
През сезон 1998/99 "Фърги тайм" работи феноменално и "дяволите" печелят или завършват наравно 17 мача, в които догонват.
"Знаейки, че остават три минути, почувствах остър пристъп на отчаяние и си помислих: "Какви са тези глупости, наистина ли просто ще се откажем?!" Ние сме Манчестър Юнайтед, правили сме го преди и можем да го направим отново. Нуждаем се само от един гол", спомня си голмайсторът през онзи сезон Дуайт Йорк, който нанизва 29 гола във всички турнири.
Солскяер има шесто чувството
Този път сломеният сър Алекс не се появява край тъча и не почуква часовника си. Ситуацията е отчайваща и шотландецът се е забил в ъгъла на скамейката в очакване на последния съдийски сигнал. Но в 22-рата секунда на добавеното време Юнайтед печели корнер. След центриране на Бекъм топката се завърта около наказателното поле и в крайна сметка отскача до Теди Шерингам, който от няколко метра я вкара в мрежата за 1:1.
Девет минути преди края на редовното време сър Алекс пуска норвежкия нападател Оле Гунар Солскяер, който след мача говори за предчувствието, което е имал, че ще успее да отбележи. "В деня на мача ми се обади приятел от Норвегия - разкрива Оле. - Той не можеше да дойде в Испания, затова исках да разбера дали ще гледа мача. Приятелят ми ми каза: "Да, но ще трябва да тръгна 15-ина минути преди края." Беше нощна смяна в болницата. Убедих го да изгледа целия двубой: "Помоли се на някой да те замести за един час." Наистина имах чувството, че ще се случи нещо важно. Трудно е за обяснение, просто чувство."
И Солскяер не греши!
Юнайтед печели нов корнер, а Бекъм отново центрира. Шерингам удължава полета на топката към далечната греда, където Оле вдига крак и стреля под гредата за 2:1!
Играчите на Байерн се строполяват на земята от отчаяние, а ганайският защитник Сами Куфур започва да удря тревата с юмруци. "Не исках да го правя, но когато си толкова депресиран, не можеш да се контролираш - спомня си африканецът. - След мача просто се разплаках. Никога повече не съм гледал този мач, не искам и да го гледам."
След връчването на трофея, играчите на Юнайтед остават на терена на "Камп Ноу" за около час, след което празнуват в хотела си до ранни зори.
В Манчестър отборът е посрещнат от 750 хиляди фенове.
"Чувствам удовлетворение, което не съм изпитвал преди в живота си - казва Алекс Фъргюсън, който е посветен в рицарско звание месец по-късно. - Може би просто ни беше писано да спечелим. Убеден съм, че хората никога няма да забравят този отбор... Те са легенди."
