Толя Кожемякин изживява първите си звездни мигове във футбола още като тийнейджър. На 17 дебютира в шампионата на СССР с екипа на Динамо Москва, две години по-късно си пробива път до националния отбор и става финалист на Купата на носителите на купи, а на 20 заема второ място в голмайсторската надпревара в съветския елит с 16 гола.
Толя не се различава особено от съвременните млади таланти. Обича скъпите заведения и марковите дрехи, които през 70-те може и да са табу за повечето съветски хора, но не и за играчите на московските грандове.
Накратко - класическа изгряваща звезда.
През октомври 1973 г. Кожемякин къса кръстни връзки на коляното. За футболистите от онези години тази травма често означава край на кариерата. Толя обаче е млад, здрав и амбициозен. Възстановява се почти година и през есента на 1974-та се завръща на терена.
На 6 октомври Кожемякин играе прилично в стартовия състав срещу Динамо Тбилиси, но неочаквано следващата седмица решават да го пратят да тренира с дубъла. На 12-и разочарованият Толя играе в пешеходен стил през първото полувреме срещу втория тим на московското Торпедо и е заменен на почивката. Оплаква се от лека травма.
Треньорът на Динамо Габриел Качалин има намерение да го включи в групата на първия отбор, който играе на следващия ден в елита, но нападателят иска почивка, за да не последва усложнение на контузията.
За това какво се е случва вечерта на 12 октомври има няколко версии. Едната е, че Кожемякин е посетил концерта на рок групата Машина времени, а другата, че просто е гулял с приятели.
Това обаче не е толкова съществено.
Известно е, че се прибира у дома пиян след полунощ. Съпругата на 21-годишния футболист вбесена го посреща на вратата и му казвай: "Връщай се там, откъдето идваш".
Толя не иска да вдигат скандал пред съседите и отива да прекара нощта в дома на приятел. На сутринта закусват набързо и излизат. Качват се на асансьора, но той засяда между третия и четвъртия етаж. Натискат аварийния бутон и изчакват известно време, преди да решат да действат сами.
Приятелят на футболиста отваря вратата и се измъква през шахтата. Кожемякин обаче се суети. "Ще си изцапам дънките", казва той, докато гледа новия си чифи Lee Cooper.
Това се оказват и последните думи в живота на Толя. Тъкмо е изкарал краката си на площадката, когато асансьорът изведнъж тръгва. Входът се разклаща от ужасен писък... Тялото на играча е разкъсано и той няма никакъв шанс да оцелее.
В същия ден Динамо губи от Торпедо с 0:1. След мача в съблекалнята влиза съкрушеният шеф на клуба Лев Яшин. Този път резултатът не го интересува: "Момчета, всичко в този живот е суета. Отиде си вашият другар Толя Кожемякин".
Според по-възрастните запалянковци Яшин е възлагал големи надежди на нападателя. Легендарният вратар често споделял, че Толя е един от най-ярките съветски таланти, попадали в полезрението му.