"Смъртта премина на 10 сантиметра от него", споделя бащата на Иван Перишич за най-страшното преживяване в живота си. Името му е Анте, той е висок и широкоплещест, с впечатляваща осанка и самоуверен поглед, но в този ден през 1999-а твърдостта на мъжа била подтисната от безумен страх.
Иван е на 10 години, когато с приятели решават да поиграят на строителен обект. Момчетата тичат и се забавляват на площадката на строежа, когато работници започват да изхвърлят боклук от горните етажи. Мазилка, арматура и отломки политат право към момчето, което в последния момент успява да предпази главата си. Малкият Перишич вади голям късмет и се отървава само с наранявания по раменете и гърба.
Анте живее в Загреб и често дава интервюта за сина си, разказвайки най-колоритните истории от детството му. Последните 10 години Иван прекара в Белгия, Италия и Германия, но в нито едно интервю не споменава баща си. От монолозите на Анте това е незабележимо, но той и момчето му имат доста трудни отношения. Всичко започва още преди 15 години...
***
Перишич е роден в очарователния град Омиш - централната част на Адриатическото крайбрежие, където река Цетина се влива в морето, а 6 хиляди души живеят сред живописна природа и разрушени пиратски замъци. Възползвайки се от даденостите на региона, Анте решава да построи птицеферма и да даде началото на семеен бизнес. От съвсем малък синът му му помага да се грижи за пилетата, а в свободното си време играе футбол с приятели. Но започва все по-често да отсъства от площадката заради ангажиментите си в птицефермата и останалите момчета му лепват прякора "Кока" (Пилето - б.р). Не един и двама от връстниците му свършват с разбити носове, когато го нарекат така, но и до днес Перишич си остава Пилето за хората на Омиш.
Иван започва да тренира футбол в местния отбор и още когато е на 10, става очевидно, че е по-специален от съотборниците си. На терена Перишич е по-умен, по-техничен и по-бърз от връстниците си. Родителите му решават да го изпратят в школата на някой от грандовете, но фермата не носи достатъчно приходи. Изкарват колкото да преживяват. Нито стотинка повече. И все пак през 2000 г. Анте Перишич склонява да продаде част от оборудването, за да изпрати сина си в Сплит (на 25 км от Омиш) и да финансира тренировките му в Хайдук.
Иван е на седмото небе и се възползва блестящо от отворилия му се шанс. Бързо си пробива път и на 17-годишна възраст вече е лидер на дубъла, а малко по-късно стига и до първия отбор, в който царува Нико Кранчар.
В същото време обаче Перишич-старши започва да има сериозни проблеми с бизнеса.
Анте тегли два заема за по-модерна техника и подобрения във фермата, но и това не помага. Нещата стремглаво тръгват към фалит. Обзема го отчаяние и губи надежда, но съдбата му се притичва на помощ. Аякс, Хамбургер и Андерлехт отдавна следят сина му, но не отправят конкретна оферта. Френският Сошо обаче решава да действа и в офисите на Хайдук пристига предложение от 360 хил. евро за тийнейджъра.
Иван вече е лудо влюбен в Хайдук и феновете му и не го вълнуват нито Аякс, нито парите на Сошо. Последното определено не важи за баща му. Обажда му се в общежитието и му заявява, че задължително трябва да потегли за Франция. През лятото на 2006 г. Перишич е на лагер с гранда от Сплит в Словения и се подготвя за сезона на мечтите си, когато частен самолет каца близо до град Реснике и съблазнява младока с обещания за голяма кариера в страната на Виктор Юго, Лувъра и Зинедин Зидан.
"Не беше лесно решение, но беше най-доброто за семейството", обяснява Анте, който остава сам в Омиш. Съпругата му и сестрата на Иван също тръгват с него за Франция. "Исках те да се дистанцират от мен и мъките ми. Условията в Сошо бяха наистина добри. Иван получаваше голяма заплата и всичко му беше уредено. Искам да кажа веднъж завинаги, че не е вярно, че Хайдук не е оценил таланта му. Напротив, Иван беше решен да стане лидер на Хайдук през този сезон, въпреки възрастта си. Но аз приех предложението на Сошо. Той отлетя, за да спаси птицефермата."
Трансферът на Перишич наистина възражда бизнеса на Анте, но само за две години. Нещата отново зациклят, а за капак крадци откмъкват оборудване на стойност 600 хил. куни (около 80 хил. евро) и фалитът е неизбежен. Кредиторите завличат Анте в съда, отношенията със съпругата му се обтягат и тя подава молба за развод.
Времето е просто ужасно за семейство Перишич, тъй като и на Иван не му потръгва в Сошо. Търка пейката до 20-годишен и така и не получава шанс да се наложи в отбора.
Настоящата звезда на Байерн не обича да си спомня това време, но все пак се опитва да намери и нещо хубаво. "Трудно е да се отговори на въпроса защо се озовах в Сошо като тийнейджър. В началото дори не знаех защо отивам във Франция, бях само на 17. Разбрах едва след няколко години (явно намеква за натиска от страна на баща му - б.р.). Не обичам да говоря за това, но живях във Франция 2,5 години и поне научих езика."
През 2009 г. Сошо дава Перишич под наем на Рьозеларе от втория белгийска ешелон, а оттам той е взет от гранда Брюж, с чиято фланелка вкарва над 30 гола за два сезона и очарова Борусия Дортмунд. Така започва кариерата му в топ лигите на континента.
Междувременно баща му се мести в Загреб и отново започва да отглежда пилета.
През 2014 г. разказва пред Slobodna Dalmacija, че не всичко е цветя и рози, но бизнесът му има шанс да се закрепи благодарение на инвестициите на сина му. "Все още имам проблеми, но не се крия, а се боря да се отърва от тях - обяснява Анте. - Бих могъл да хленча, че има хора, които ми дължа пари, и се крият, но не съм такъв човек. Аз съм си виновен за всичко, което ми се случи в бизнеса. Не обръщах внимание и неправилно преценявах някои ситуации, което ми причини години страдание. Но това постепенно приключва, всичко ще се подреди в близкото бъдеще."
През 2018 г. друга хърватски медия Jabuka.tv разкри, че въпреки финансовата подкрепа от страна на футболиста, "няма човек в Омиш, който да не знае за проблемите между Анте и Иван".
Семейната драма обаче не влияе на Иван и на обичта му към родния край, който е намерил начин да държи винаги близо до себе си - с татуировка на десния прасец на църквата в родното му адриатическо градче. Преди това там имаше пиле с топка, което беше заличено. Вероятно се досещате защо.
