Аржентинци и англичани никога не са били в горещи приятелски отношения, но през 1986-а вероятно бе достигнат върхът на тяхната взаимна ненавист.
Не, не - няма да започваме с гола на Марадона, Божията ръка и олелията до самия Бог, която тя вдигна във футбола. Двете нации бяха кръвни врагове (буквално) заради войната на Фолклендските острови от началото на 80-те години, която продължава няколко месеца, не напуска територията на самите острови и взима по-малко от хиляда жертви. Но в онези години белезите и кървавите рани са пресни.
Когато аржентинските фенове тръгват за Мондиал 1986 в Мексико, те сключват небивало примирие между хулиганските групировки на отделните групи "бара брава" - всички заедно срещу британците, където и да ги видят из стадионите на световното.
Сред групите е един от лидерите, познат в страната тартор от агитката на Велес Сарсфийлд, който е наричан "страховит тип с огромен авторитет" в средата на 80-те години. Името му е Раул Гамес, а прякорът - Пистолета.
А най-куриозното е, че той е вписан и в официалната делегация от 150 души около отбора на Аржентина. Това не му пречи да се бие с британците на трибуните на "Ацтека" по време на четвъртфинала, в който Марадона вкара най-красивия и най-скандалния голове в историята на Мондиалите. Дали не е изпуснал някой от тях заради постоянните побоища, уловени и от камерите, не е ясно. Раул обаче, тогава на 42 години, е в центъра на събитията.
Днес той е култова фигура в аржентинския футбол не заради онези кадри, в които нокаутира фенове на Уест Хем и Дарби Каунти. А за историята, която започва да пише след това.
Линиерс не е най-приятното място, където да израснеш. Доста буйничък квартал на Буенос Айрес, което пък е определение, което може да се даде за доста от районите в града. Там е най-големият пазар на говеждо и телешко месо в света, като в четвъртък и неделя хиляди производители предлагат прясната си стока, а от целия град прииждат купувачи.
На 1 юли 1943 г. в Линиерс се ражда Раул Гамес и две неща са ясни от деня, в който се появява на света. Първото е, че ще е физически силен мъжага като татко си Гастон. Второто, че ще е "повит" в знамето на Велес Сарсфийлд още от бебе.
Стадионът на отбора е съвсем наблизо, а в Аржентина това да си от местния си тим е въпрос на гордост. Агитките са на много силен локален принцип, освен грандовете Ривър и Бока, чиито инчаси могат да бъдат намерени навсякъде.
Преди да навърши 18 години, Раул Гамес вече е член на групировката Чиркуло ел Фортин, като 60-те години са време, в което ултрасите в Аржентина имат силни политически проявления, не само по стадионите. Така Гамес - интелигентен, силен физически, смел и безумно влюбен във Велес, става популярен не само в квартала, но и в целия Буенос Айрес от ранна възраст. Скоро е един от лидерите на барас бравас на своя клуб, а нататък пътят му е отворен и за политиката.
Първоначално битката е срещу тогавашния президент на клуба Хосе Амалфитани, който - според феновете - не инвестира достатъчно в отбора, за да гони титли. Всъщност, Дон Пепе, както е популярен и до днес във фолклора на аржентинския футбол, е толкова заслужил ръководител на Велес, че стадионът носи неговото име след смъртта му през 1969-а.
Но ултрасите си знаят тяхното, не са доволни тогава. Чак в края на управлението на Амалфитани, през 1968 г., отборът става шампион за първи път в своята история, след което достолепният ръководител се оттегля. По това време вече взимат връх ултрасите, а техни представители се борят за президентския пост.
Гамес е около един от тях - Рикардо Петрака. Той успява да вземе властта чак десетилетие след оттеглянето на Дон Пепе, но по това време дясна ръка вече му е Раул, тогава на 36 години и с огромна слава на зловещ ултрас, побойник и тартор на най-крайната групировка на Велес.
"Да, биехме се - признава в интервю години по-късно Гамес. - С голи ръце, като мъже. Участвал съм в битки на хиляди хора, преди мачове с другите топ отбори в страната. Биехме се за Велес, защото на сърцето ми има избродирана емблемата на този клуб."
Гамес се намесва сериозно в управлението на клуба, а тогава медиите знаят малко за него. Няма интернет, няма социални мрежи, когато през 1979-а групата на Петрака поема Велес. Иначе бързо щяха да добият популярност случки с участието на новия директор. Като например как хваща за гушата треньора Карлос Кананяро след домакинска загуба от Колон и плаши с тежка разправа него и цялото му семейство, ако отборът не подобри играта си.
След влизането му в управата на клуба, популярността на Гамес расте още. Страната вече говори за хулигана-ръководител, който ходи с риза на стадиона, а не гол до кръста на първия ред зад вратата с останалите ултраси.
Но Раул си е Раул и понякога преминава границите.
Макар клубът да опитва да потули случая, веднъж участва в сбиване с полицията и е осъден на 6 месеца затвор. Признава за това години по-късно в интервю пред в. "Оле". Да, да - идва време, когато той дава интервюта. Хронологично обаче до този момент има доста вода да изтече.
Веднъж влиза в съдийската стая и е изведен от полицаи, след като заплашва рефера, че ще му откъсне главата. Петрака решава, че за имиджа на клуба е по-добре директорът да е "в сянка", та длъжността му е отнета. Той не спира да гледа мачовете до боса, в ложите, но вече без позицията си на ръководител. Пътува обаче с отбора за всеки мач в самолета при гостуванията из континента. А по това време Велес има силен отбор и играе в Копа Либертадорес достатъчно често.
През 1986-а Раул е сред организаторите на пътуването на "подбрани" хулигани за Мексико. На мача с Англия на "Ацтека" той седи на централната трибуна, под ложите. Вписан е в официалната делегация на аржентинците, но когато един британец предизвикателно стъпква знамето на родината му, Гамес тръгва, събличайки ризата си. Гол до кръста, нанася серия удари на няколко английски фенове, а битките в този сектор не стихват до края на мача. Въпреки че там са предимно неутрални фенове и хора, платили доста по-скъпи билети. Някои от снимките и кадрите от побоищата са запечатали как Пистолета сваля с крошета британци и ги рита из трибуните.
Ден по-късно Раул е усмихнат и добре облечен, гладко избръснат тип, който си говори с Марадона край барбекюто в свободния ден на отбора след победата. Той е част от тима, едва ли не. Разбира се, играчите знаят каква е ролята му и като ръководител, и като хулиган. А президентът на федерацията Хулио Грондона е бил изумен ден по-рано какво е правил на трибуните Гамес с британците.
"Да, бях там - не крие в интервю хулиганът-ръководител. - Отидох там не за да се бия, но те ме предизвикаха. Не съм търсил конфликт, но трябваше да отговорим на тези идиоти. Те бяха повече, но ние сме аржентинци и не се предаваме."
Подвизите му се разказват из страната след култовия мач, въпреки че дори Раул Гамес с юмруците си не може да засенчи Марадона. Двамата по това време се сприятеляват, на Диего му допада сърцатия тип, който е готов да брани честта на Аржентина с тупаници и кръв. Години по-късно, когато Марадона има проблемите си с кокаина и допинг, Раул го кани да играе за Велес и е съвсем близо до това да осъществи мечтата си.
Вестник "Кларин" описва побоищата на "Ацтека" и в репортажа се споменава Раул Гамес, макар и не по име, а като "един от хората в официалната група на отбора ни". И пише: "Той беше страховит, разярен и зъл. Слезе при британците и ги разпиля, а полицията го хвана, преди да атакува друга група от тях."
След световното аржентинските шампиони са посрещнати като национални герои, а Марадона, Грондона и делегацията отива при президента на терасата на резиденция "Каса Росада" в Буенос Айрес. Кадрите показват и един непознат за широката общественост тип на средна възраст (тогава на 42), избръснат, усмихнат и пеещ от радост с играчите. Прегръща и целува Диего няколко пъти. Това е Раул Гамес, който е на официалното честване на титлата при президента!
В следващите години се знае за него, че започва собствен бизнес, но не е милионер или някой богаташ.
На всеки мач на Велес е на стадиона, разбира се. През 1991 г. клубът е пред фалит и на поста президент се връща Петрака, а с него - и нашият човек... Той е новият вицепрезидент. И то - с пълната власт в спортно-техническата част, включително идентифициране и привличане на треньорите на първия тим и юношите.
И да, ако се чудите - Гамес разбира футбола, не е просто някой побойник от трибуната зад вратата. Той е тренирал в школата на Велес, а дълги години играе в тима на една от фракциите, която участва на аматьорски турнири. Вратар е, даже никак нелош. Е, това не е точно като да е някакъв гуру на скаутската система, но... работи.
Привлича треньора Едуардо Манера и той води Велес до второ място класирането, при това с изключително редуциран бюджет и скромни като визитки играчи. Репутацията на Раул расте, феновете и без това го боготворят за подвизите на трибуните, а сега става ясно, че го бива и да ръководи.
През 1992 г. той прави най-големия си удар изобщо - по неговите думи, като с усмивка отхвърля, че всъщност най-големите удари е раздавал на англичаните на "Ацтека". Карлос Бианки е новият треньор на Велес и започва "златната ера" за клуба. Назначението е изключително популярно сред агитката, защото това е култова фигура и вечният реализатор №1 в историята на Велес. Играл е за последно във Франция и вече има близо 7 години опит като треньор, макар да е само на 43.
Бианки прави революция в квартала Линиерс и Велес е шампион. После печели и Копа Либертадорес за първи и единствен в историята си път. Постижението от 1994-а остава като едно от най-великите в аржентинския футбол, а отборът, който го прави, е просто легендарен.
На вратата е Чилаверт - лудият парагваец, с когото Гамес бързо се е сприятелил. Пред него капитанът Роберто Трота рита "всичко, което се движи", а край него расте Маурицио Пелегрино, не по-малко безпощаден.
В средата на терена са Баседас, Басуалдо, Помпей и Гомес, а в атака - Омар Асад. Дебеличък, топчест нападател, който вкарва от невъзможни ситуации. Друг луд човек, напълно по вкуса на ръководителите на клуба в едни луди за него времена. Десет аржентинци и Чилаверт.
На финала е повален славният бразилски Сао Пауло след две разменени победи с по 1:0 и дузпи, като в реванша в Бразилия Гамес е арестуван. Той нахлува в съдийската стая и крещи на уругвайския съдия Ернесто Филипи: "Ти си първият страхлив уругваец, когото срещам в живота си! Нещастник, ще те убия!".
Причината е, че през първото полувреме реферът дава три жълти картона на гостите за буквално първите им три фаула, а при гола на Мюлер за домакините е пусната засада от метър.
Велес печели и Междуконтиненталната купа, побеждавайки великия Милан на Капело с 2:0 в Токио, за да стане митичен отбор за Южна Америка. Това е период, в който са спечелени и три титли на Аржентина, а Бианки си тръгва за всеобщо огромно разочарование през 1996-а, за да поеме Рома. На всички е ясно, че това рано или късно ще се случи, но въпреки това болката е голяма. Три прекрасни години, уникални успехи, но...
Гамес обаче остава. В края на същата 1996-а той за първи път е избран за президент на любимия си клуб. Точно десет години след побоищата на "Ацтека", Пистолета от ултрасите е вече начело на клуба. На 53 години е, напълно узрял и готов за поста. Или поне... почти напълно.
Първата му работа е да настани на водещи позиции свои съмишленици от организацията Сиркуло, в която членува още от 60-те години. Това са хора, които са противници на легендарния Амалфитани и имат виждания как клубът да стане постоянен конкурент на Бока и Ривер, да се инвестира, да се търси популярност дори извън Аржентина. Изобщо - амбициозни хора, но с минало и на футболни хулигани. Сега вече медиите в страната се заемат сериозно със случващото се във Велес и задават въпроса: Инчасите-побойници ли ще управляват този клуб?
Отговорът е светкавичен с интервю на Гамес в най-големия вестник в страната - "Кларин". В него той е директен и не крие нищо нито от миналото си, нито от плановете си:
"Много е трудно да си честен човек в наши дни, особено във футбола. Ние сме такива. Да, използвал съм юмруците си преди години. Сега използвам ума си и контактите си, за да помагам на Велес. Повярвайте, ние сме по-добро ръководство от тези на водещите клубове, които търсят постоянно някакви игри извън терена. При нас всичко е явно и открито."
След тригодишния му мандат, Раул сам се оттегля от поста, за да предостави възможност на Карлос Муседу да поеме нещата. Причината е финансова, немалко инвеститори и спонсори се дърпат при преговори с хора като Гамес и неговия екип. А той никога не е искал нищо за себе си, само за Велес. Затова и се посвещава на семейството и бизнеса, оставайки член на клуба и без да пропуска мач.
През 2002-ра се връща, отново избран за президент в критичен момент.
Пари няма, клубът е в административен тунел без светлина. Гамес пак събира хора, прави организация и търси точните треньори за академията и първия тим. Сега вече подходът му е съвсем различен. Всичко, за което е критикувал навремето Дон Пепе - най-вече за това, че е стиснат и пресмята всяко песо, сега е принуден да прилага в клуба. Велес просто е на ръба на фалита и само това може да го спаси. Отново изкарва мандата си, като феновете го подкрепят безрезервно. По-младите дори не знаят миналото му, те са чували за Раул Гамес само като за президент на синьо-белите.
В края на тригодишния период Велес става шампион, въпреки че работи с млади играчи и на ръба на изключително тънък бюджет. Налага футболисти като Йонас Гутиерес, Лукас Кастроман, Мауро и Роландо Сарате, които продава за сериозни пари и касата изведнъж вече не е толкова празна. През 2005-а Гамес напуска отново поста и не се кандидатира за нов мандат.
Тогава става ясно, че годините, отдадени на клуба, са довели до големи проблеми в личния му живот. Развежда се, защото дълговете на семейството са сериозни, а той не е обръщал никакво внимание на личния бизнес и той доста е закъсал. Принуждава се да продаде къщата на фамилията в предградие на Буенос Айрес и заживява в апартамент в Линиерс (разбира се). Временно изчезва от новините, където се е появил за постоянно след първия му мандат начело на Велес Сарсфийлд.
През 2013-а това се променя. Новината за нападението срещу Раул Гамес в автомобила му, отвличането му и искането на огромен откуп от семейството, е на първите страници. Часове по-късно той се появява в полицейски участък със сериозни наранявания от нанесения от похитителите побой. Но е успял да набие двама от тях и да се измъкне някак, след което с месеци е под постоянна полицейска охрана.
Само година по-късно за трети път става президент на Велес, а по същото време се говори усилено, че може да е наследник на починалия Грондона начело на аржентинската федерация.
Той е популярният избор, феновете в анкети из медиите гласуват за него, а самият Марадона го сочи като идеален ръководител на футбола в страната. Но изборът пада на друг, а Гамес поема пак делата на любимия Велес. За трети път.
"Днес бара брава са бич за аржентинското общество - казва в едно от последните си интервюта през 2017-а. - Навремето ние бяхме достойни мъже, гордост за страната ни. Сега виждам много тиня в тази прослойка. Това не са футболни фенове, нито доблестни хора. Целият си живот съм посветил на моя клуб, от трибуната, през побоищата, до административната работа. Винаги са ме гледали с недоверие, но само тези извън Велес. Нашите хора знаеха какво мога. Спечелихме титли, Копа Либертадорес, Световната купа! Какво повече мога да искам от живота!?"
През годините му като управник се появяват супер футболисти - освен споменатите по-горе, това са Габриел Хайнце, Сантяго Солари и т.н. Култови треньори... само да споменем и Марсело Биелса, който мина през Велес.
"Той е най-добрият президент на Велес след Амалфитани - твърди журналистът Федерико Новело, сам почитател на отбора. - За връзките му с хулиганите се говори много и, да, той не крие, че им е давал някои привилегии по време на мандатите си. Но въпреки това клубът бе в отлично състояние, много организиран и винаги конкурентен на терена."
Преди пандемията да опразни аржентинските стадиони, 78-годишният вече Гамес не спираше да посещава мачовете на Велес. Там постоянно е и синът му Гастон, когото от съвсем малък Раул не спира да води на трибуните. Днес и внукът Раул е посветен в магията. На 20 години той води една от фракциите на агитката. От прадядо, на дядо, на баща, на син... Както подобава.
