Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той вкарваше водка и цигари, за да издържа федерацията, но получи осем куршума в главата и един в сърцето

Валентин Сич става шеф на Руската федерация по хокей във време, в което тя е затънала в дългове. Борчовете са близо 300 милиона рубли, а за да може да се изплащат заплатите на служителите, автобусът на националния отбор се дава под наем.

Но това безкрайно финансово робство е прекратено от новия президент, който намира необичаен начин да издържа федерацията. ФХР (Федерация Хоккея России) установява контакти с частни търговци и започва да внася цигари и алкохол в Руися, за което получава добри комисионни. Само от вноса на водка федерацията прибира 13 милиона долара годишно. Така благодарение на Сич дълговете не само са погасени бързо, а към хокейната централа потичат златни реки.

Но издърпването на институцията от калта не е оценено по достойнство от всички и шефът на руския хокей си печели и доста врагове. А както се оказва по-късно, те са готови на всичко, за да уредят сметките с него.

22 април 1997 г. трябва да бъде съвсем обикновен и рутинен ден за Валентин Лукич. Остават четири дни до началото на световното първенство в Хелзинки, а той има насрочена оперативка с останалите от ръководството на централата, трябва да даде пресконференция и да се увери, че всичко около пътуването на руската делегацията до Финландия е уредено по най-добрия начин.

В 8:40 ч. Сич и съпругата му тръгват с личен шофьор от вилата си в Иванцево със служебен автомобил Volvo 850GLE. На излизане от селото виждат странен Москвич, спрял на кръстовището. Сич е предупреден за непознатия за местните автомобил още предната вечер. Съседката Роза Константиновна забелязва как няколко човека са се скупчили около отворения капак на колата и усеща, че нещо не е наред.

"Валентин, според мен ви следят", предупреждава го тя.

Шефът на хокея обаче изобщо не допуска, че това може наистина да е така и не обръща внимание на думите ѝ. Но в момента, в който виждат същия Москвич на сутринта, решава да провери за какво става въпрос.

"Тръгни към зелената кола и намали, за да запиша номера ѝ", казва Сич на шофьора си.

Но в момента, в който Volvo-то се изравнява с другия автомобил, проехтява откос от автомат. Председателят на ФХР е прострелян с 10 куршума: осем в главата, един в сърцето и един в рамото. Умира на място. Шофьорът успява да се наведе и е уцелен само в ръката, а съпругата на Сич оцелява след четири животоспасяващи операции.

Първоначално хладнокръвното убийство е поверено на Московската регионална прокуратура, но след това е прехвърлено на Генералната прокуратура на Руската федерация. Създадена е и специална оперативно-следствена бригада, която излага няколко възможни мотива за престъплението, сред които митнически престъпления и конфликт между Сич и други хокейни функционери.

В хода на разследването се обръща специално внимание на професионализма на килъра, който изпраща почти всички куршуми във Валентин. Насочват се към професионален стрелец.

Тази хипотеза води милиционерите до бившия военен офицер Вячеслав Пчелинцев, който е уволнен от армията за сериозни нарушения. При задържането му екипът е цивилен и чука на вратата на къщата му, преструвайки се, че е подпийнала компания, която иска да купи водка от домакина. Когато Пчелинцев отваря, веднага е задържан от оперативните работници. Скоро се разбира и мотивът на убиеца: просто се е нуждаел от пари. За убийството на шефа на Руската федерация по хокей са му платени 2700 долара. Но намирането на физическия извършител е по-лесната част. Следващата стъпка е да се открие поръчителят.

Основният заподозрян е бившият президент на Младежката хокейна лига Роберт Черенков, който има ясен мотив: Сич го е лишил от правото да оперира с финанси, а един от вицепрезидентите на ФХР и бивш съдия - Александър Артемиев, свидетелства, че "Черенков го е карал да намери убиец, който да елиминира Сич от пътя му". При по-внимателното проучване на случая се установява, че Черенков не е виновен.

Тогава сянката на подозрението пада върху самия Артемиев, чиито връзки в подземния свят са известни на властите. С премахването на Валентин Сич той се е надявал да заеме мястото му.

Вината му е доказана и е осъден на 15 години затвор. Установени са и неговите съучастници: освен стрелеца Пчелинцев, който получава 19 години затвор, зад решетките са вкарани още четирима за общо 40 години (13, 12, 11 и 4).

Съдът присъжда обезщетение на вдовицата на президента на хокейната федерация в размер на 1 милион и 675 хиляди рубли за морални щети. Но парите са малка утеха за смъртта на съпруга ѝ, който става жертва на безскрупулните боричкания за власт и богатство в края на 90-те.

Най-четените