Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трагичната смърт, която Хетафе трябваше да изстрада по пътя към футболното щастие

Себастиан Гомес Гаридо можеше да бъде част от най-хубавите времена в историята на Хетафе, но животът му завърши трагично
Себастиан Гомес Гаридо можеше да бъде част от най-хубавите времена в историята на Хетафе, но животът му завърши трагично

Сезон 2001/02 има особено значение в историята на Хетафе, клуба от едноименното предградие на Мадрид.

Това е годината, в която отборът печели промоция обратно за професионалните лиги и последната година, в която Хетафе е едва в трета испанска дивизия.

Но това е и кампанията, в която едно шкафче в съблекалнята остава неизползвано по тъжна причина.

Седмица преди откриващия мач от сезона, в ранните часове на 26 август 2001 г., е убит Себастиан Гомес Гаридо.

Футболистът, известен просто като Себас, е застрелян 11 дни преди 26-ия си рожден ден от полицай на един плаж в родната си провинция Кастейон.

Още следващата вечер над 3000 души посещават бдението в памет на Себас. Някои от тях са го познавали от детството му и споделят сълзите си с неговите съотборници, срещнали го само няколко седмици по-рано на старта на подготовката.

Харизматичният играч е оставил силни впечатления у всички и смъртта му белязва целия сезон на тима, а до неговото място в съблекалнята редовно са поставяни цветя.

Себастиан Гомес Гаридо се завръща в Хетафе за началото на подготовката след сезон под наем в Гандия и очакванията към него са високи. Говори се, че Себас даже притежава качествата на бъдещ капитан и може да се превърне в играч за Примера дивисион.

В края на подготвителния период старши треньорът Фелинес дава няколко почивни дни на всички и футболистите отиват по родните си места, за да прекарат време с близки и роднини. Така Себас се завръща в Кастейон, а нещо подобно се случва и с полицейски служител на име Пабло.

Полицаят също е базиран в Мадрид, но заминава на Средиземноморието за почивка с жена си. Пабло е на 43 години, има две деца и работи в полицията още от 1978 г., а за две десетилетия служба е получил над 30 официални похвали за работата си.

Съвсем наскоро е бил обявен за служител на месеца и според колегите му рядко се случва да извади оръжието си.

Животите на Себас и Пабло обаче се преплитат в онази нощ и този на футболиста приключва на плажа в Гуругу. 

Около плажните колиби Себас започва да си приказва с група момичета на неговата възраст и след известно време отива да се разходи по плажа с една от дамите.

Романтичната атмосфера е прекъсната от Пабло, който е счел тоалетните на плажа за твърде мръсни и е решил да се разходи по-надалеч, за да уринира. При срещата между двамата мъже възниква кавга, изглежда причинена от недоразумение.

Себас няма как да разкаже своята версия, но адвокатите по делото сглобяват следната история: футболистът вижда Пабло твърде близо до себе си и момичето, а полицаят е с ръце около интимните си части. 

"Какво гледаш, воайор?", подвиква младежът. Тук вече версиите на двете страни се разминават.

Пабло и неговите адвокати твърдят, че Себас директно атакува полицая и го събаря на земята. Близките и роднините на футболиста настояват, че той никога не би реагирал така.

"Ако сте на брега с жена и изведнъж до вас се приближи мъж с изваден пенис, у вас ще се зароди определено впечатление", твърди адвокатът на футболиста и семейството му Хайме Санс де Бремонд. "Със сигурност е странно, че този мъж е отишъл да уринира точно там, където има млада двойка, а е бил на огромен плаж с всичкото нужно пространство далеч от тях".

След скандала между двамата мъже, Пабло вади револвера си и в цялата околност отекват изстрелите.

Служителят на реда твърди, че първо е изстрелял три предупредителни куршума в земята, а после и три в тялото на Себас. 

Версията на момичето, което е заедно с футболиста в онази нощ, навява на други мисли. Тя твърди, че е чула само три изстрела, а и претърсване на плажа с метални детектори не открива другите три куршума, които би трябвало да са някъде в пясъка. 

Себастиан Гомес Гаридо почива на място, а следващите действия на полицая са още по-подозрителни - той си тръгва от плажа, качва се в колата си и кара до пристанището, където захвърля револвера в морето.

"Направих го импулсивно", гласи обяснението на полицая, който после води разследващите до съответното място, където след два дни търсене оръжието е открито.

Полицаят се предава сам на местните власти в деня след убийството, но преди това се прибира и се преоблича, а съпругата му старателно изчиства окървавените дрехи с препарат за отстраняване на петна.

Шокът от вестта за случилото се със Себас отминава, отминава и погребението, след което вниманието се насочва изцяло към делото.

Близо две години трае съдебният процес и накрая убиецът получава малка присъда - 4 години затвор и 120 000 евро обезщетение за семейството на футболиста.

Прокурорите искат присъдата да е 10-годишна, но заради агресивното поведение на Себас, липсата на предишни инциденти с Пабло, както и заради признанието и разкаянието на полицая, той се отървава леко. Роднините на Себас обжалват чак до Върховния съд, но без успех.

Днес вече са изминали над 20 години от трагедията и полицаят отдавна е излежал своята присъда. Опасността да се случи нещо подобно обаче е налице.

В Испания все още се обсъжда дали е добра идея служителите на реда да имат право да носят оръжие когато не са на работа, докато са във ваканция и дори като са употребили алкохол.

В някои области на Испания местните закони са променени и го забраняват, но общият закон все още е в сила и позволява на полицаите да са въоръжени по всяко време. 

"Себас беше голямо и високо момче, но най-голямо беше сърцето му", спомнят си години по-късно роднините на футболиста.

От началото на хилядолетието съдбата на Хетафе е щастлива. През 2004 г. клубът за пръв път заигра в елита на испанския футбол и е там и до днес, като само за един сезон се върна във втора дивизия.

Хетафе стигна и до европейските клубни турнири, срещна грандове като Байерн Мюнхен и Интер, изигра два финала за Купата на краля.

Но за жалост, Себастиан Гомес Гаридо така и не получи шанса да бъде част от тези щастливи времена.

   

Най-четените