Сергей Тарасов е един от големите руски биатлонисти през 90-те години, но за малко не губи живота си заради колосална грешка, в която са замесени почти всички, включително и той.
Тарасов решава да се подложи на трансфузия в опит да това да му даде предимство пред съперниците му. Лекарите обаче му вливат чужда кръв, след което сърцето му е на ръба.
Треньорите го смятан за жив труп, а по телевизията дори обявяват смъртта му. Като по чудо, руският биатлонист оцелява, успява да се възстанови и не само да се върне на пистата, но и печели редица отличия от световни първенства, като става и олимпийски шампион през 1994 година в Лилехамер.
Допингът, ярката светлина и гласът на дъщеря му
Ден преди старта на зимните олимпийски игри през 1992 година в Албертвил Тарасов решава да се подложи на опасен експеримент. 27-годишният биатлонист прибягва до трансфузия на кръвта. Процедурата е забранена от Международния олимпийски комитет (МОК) през 1987-а и е приравнена на използване на допинг. В някои държави обаче това все още се практикува.
Процесът включва източване на известно количество от кръвта, минаването ѝ през специален апарат, в който тя се обогатява с витамини, след което трябва дас е съхранява при много ниска температура, преди да бъде влята отново в организма. Процедурата подобрява издръжливостта на спортиста, повишава нивата на хемоглобина, заради което се използва главно в колоезденето.
За да не бъдат хванати, източената кръв на Тарасов се пренася в Албертвил от обикновен руски дипломат. Появява се обаче проблем с хладилния контейнер, в който се намира кръвта. Целостта му е нарушена и температурата е доста по-висока от нужната от -20 за съхраняването на кръвта.
Въпреки това лекарският екип пристъпва към трансфузията. Проблемът е, че лекарят на отбора Алексей Кузнецов бърка банките с кръв. В контейнера има още една банка, на друг спортист, и именно тя е влята в организма на Тарасов.
Десет минути след процедурата пулсът на биатлониста скача до 200 удара в минута. Тялото отхвърля кръвта. Руснакът е на крачка от инфаркт. Почти в безсъзнание, спортистът е откаран в болница. Според самия него там е изпаднал в клинична смърт.
Косата и ноктите на биатлониста започват да падат, сваля му се кожата. Френските доктори са шокирани от състоянието му. В продължение на няколко дни сърдечният му ритъм се задържа опасно висок - 160 удара/минута. Сърцето не издържа. По телевизията в Русия дори го обявяват за мъртъв, но малко по-късно излъчват опровержение на информацията.
"Докато ви го разказвам това, пак се страхувам - разказва Тарасов в интервю със "Спорт Експрес". - Цялата кръв беше замърсена и трябваше да я изпомпат.
Умиращите говорят за някакъв тунел, нали? Имаше и светлина. Много ярка. Мисля, че в този момент бях между двата свята - този и отвъдния. Изведнъж чух гласа на дъщеря си, която викаше: "Татко! Татко". След тези думи нямаше как да умра.
Лекаря Кузнецов? Вече съм му простил, поддържаме нормални взаимоотношения. Никой не е искал да ме убива. Моя си е вината, след като се съгласих да участвам в този експеримент."
Фигуристът, втората банка и левкемията
Тарасов обаче далеч не е единственият, засегнат от експеримента. Както вече споменахме, в компрометирания хладилен контейнер има две банки с кръв. Втората принадлежи на фигуриста Андрей Минцев. Биатлонистът получава неговата кръв, а Минцев - тази на Тарасов.
И двамата спортисти се отървават като по чудо от смъртта, но след това животът им поема по тотално различен начин. Минцев, който е седемкратен шампион на СССР и заминава за олимпиадата през 1992-ра като фаворит, спира със спорта след този инцидент. Диагностициран е и с левкемия, от която също по чудо се спасява след девет дълги и тежки години на битка.
"Минал съм през повече от една химиотерапия - разказва Минцев. - Знам какво е да се бориш с тази болест и да говориш за неосъществените си мечти. Това продължи девет години. Но аз продължавах да вярвам."
"Добре, че не стартирах; всички щяха да мислят, че печеля с допинг"
Междувременно, най-доброто за Тарасов предстои. 27-годишният биатлонист отказва да съди когото и да било за инцидента. След като се възстановява, започва да се подготвя за новия сезон и през есента на 1992-ра иска да се върне в националния отбор. Оттам му отговарят: "Защо ни е мъртвец?", но все пак решават да му дадат шанс.
Първото му състезание е 20 км индивидуално в Ижевск. Там роденият в Алтай биатлонист завършва на 24-то място от 70 състезатели. Така започва и пътят му към световния връх. На следващия ден Тарасов печели спринтовата дисциплина. На финала не може да сдържи сълзите си на радост и облекчение, че все още може да се състезава, и то на най-високо ниво.
Преди инцидента Тарасов няма нито един златен медал в международно състезания. Постиженията му се изчерпват в сребро и бронз от световното първенство през 1991-ва. След това печели още седем метала от световни първенства, два от които златни; става олимпийски шампион, като печели общо четири медала от олимпиади.
През 1993-та Тарасов взима сребро в индивидуалното и бронз в спринта на първенството на планетата, което се провежда в Боровец. На олимпиадата в Лилехамер обаче прави истински фурор. Там завоюва медал във всяко едно от състезанията, в които взима участие. Печели бронз в спринта, сребро в щафетата и става шампион в коронната си дисциплина - индивидуалната.
Тарасов моментално се превръща в национален герой с историята си. Биатлонистът, който бе обявен за мъртъв по телевизията, донася първият златен олимпийски медал на Русия в биатлона след разпадането на Съюза. Спортистът се превръща в идол и вдъхновение за цяло поколение младежи, но над него продължава да тегне сянката на допинга.
"Платих със собственото си здраве, но осъзнах, че има неща, които не могат да бъдат постигнати - казва още Тарасов. - Допинг? Един опит ми беше достатъчен. Но не се брои, защото така и не съм се състезавал с него. Всичките ми медали са чисти.
Понякога се чудя дали не е било за добро, че научих толкова жесток урок в Албертвил. Защото, ако бях участвал, след това цял живот щеше да ми се носи слава, че съм спечелил с допинг."
