"Казват, че Моуриньо и Абрамович са хората, които разместиха гредите за Челси, но това се случи още преди тях", напомня бившата звезда на "сините" Еди Нютън.
"Има един човек, който не получава заслуженото признание за израстването на Челси, защото неговият принос беше още в началото. Този човек е Глен Ходъл".
Еди Нютън, прекарал общо 14 години на "Стамфорд Бридж" като играч и треньор, е част от състава на Ходъл през 90-те - едно съвсем различно време за лондонския клуб, в което няма и следа от днешните богатства.
В първите години след основаването на Висшата лига, Челси се върти около долната половина на класирането, но Ходъл издига "сините" до отбор, борещ се за трофеи и участващ в евротурнирите.
Така бившият халф и юноша на Тотнъм поставя основите за революцията през новия век, донесла най-успешния период в историята на Челси.
"Да, клубът дължи много на Ходъл за успеха си днес", признава друг от онзи отбор, вратарят Кевин Хичкок. "Той беше лидер, ангажиран с всичко, чак до смяната на килимите в съблекалнята. Беше изпреварил времето си и промени клуба".
Естествено, не липсва ирония във факта, че една толкова значима фигура за "сините" е легенда на Тотнъм като играч, а като мениджър е силно повлиян от иконата на Арсенал Арсен Венгер.
Собственикът на Челси Кен Бейтс привлича Ходъл през 1993 г. като играещ треньор на отбора. Тогава полузащитникът тъкмо е извел Суиндън Таун до сензационна промоция в английския елит, и то в същата двойна роля на футболист и треньор.
Преди периода в Суиндън, Ходъл изкарва 4 г. в Монако на Арсен Венгер и започва да прилага наученото от французина веднага щом се завръща на Острова.
Но в Челси му се налага да направи нещо много повече от фини промени.
"Арсен ми отвори очите", разказва Ходъл. "Научих много от подхода му при храненето, тренировките, организацията на екипа и яснотата на инструкциите към отбора".
"Беше тотално различно от това, което правехме в Англия, беше по-организирано и фокусирано. Всяка тренировъчна сесия беше събитие за Арсен и попих това от него. Преди не мислех, че ще навляза в треньорството, исках просто да играя в Монако. Но Арсен първи говори с мен по темата".
"Той ми каза, че според него го нося в себе си, видя го преди аз самият да го видя. Върнах се и поех Суиндън".
Когато се мести в Челси две години по-късно, Ходъл си мисли, че прави крачка напред, но първите му впечатления не са такива.
"Беше нелепо. Смятах, че се изкачвам нагоре по стълбата при прехода от Суиндън в Челси. Челси беше исторически по-голям клуб, но откъм база Суиндън беше по-напред и имаше по-добри играчи, в технически и тактически план".
"В Челси нямаше нищо, нямаше офис, фитнес, храна, студени душове. Капитанът Денис Уайз носеше бисквити и правеше чай, това беше. Терените бяха малки и в недобро състояние".
"Един ден не можахме да тренираме сутринта, защото някакви хокейни отбори от университета ползваха терена в старата база в Харлингтън, която не беше наша собственост. Такава беше ситуацията и трябваше да се справяме с нея", споделя още Ходъл.
"Наложи се да предизвикам нашия собственик Кен Бейтс. Ставаше въпрос за промяна в начина на мислене, да ходим в по-добри хотели, да си имаме фитнес и офис, да оправим храненето. Направихме бани, наехме диетолози, рефлексолози, масажисти, кондиционни треньори".
"Трябваше да се промени манталитетът на целия клуб. Това беше приоритет още преди да мога да подобря състава с нови играчи и да получа парите за тази цел. Беше си основна промяна на всичко в Челси, тя повдигна духа на играчите, с които разполагахме. А после добавихме и по-добри играчи", разказва още Ходъл в нов документален филм на BT Sport за неговата кариера.
Той така и не успява да вземе трофей с лондончани, макар че ги извежда до финал за ФА Къп през 1994 г.
"Сините" губят тежко с 0:4 от Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън, но този рейд за Купата ги класира за Европа за пръв път от 20 години.
Така Челси получава възможност да заинтригува футболисти от съвсем различен калибър като Рууд Гулит, Марк Хюз и Дан Петреску, които пък променят нивото на тима.
"Исках да убедя Гулит да дойде, но не бях сигурен дали би го направил", спомня си Ходъл. "Срам ни беше от състоянието на стадиона и базата. Държахме го далеч от тях и подписахме договора, докато обядвахме в града".
"Казахме му, че се извършват някакви ремонти там, защото ако ги беше видял, нямаше шанс да го привлечем, той преди това беше играл в Милан. Дойде и вероятно се е шокирал, но после стана мениджър, когато аз заработих в националния отбор. Само работата като селекционер на Англия можеше да ме изкуши да напусна Челси".
Ходъл признава, че е много горд с изграденото на "Стамфорд Бридж" и се е чувствал страхотно да види последвалите успехи, красивия футбол и трофеите. "Построихме моста за Роман Абрамович и Жозе Моуриньо, за да могат да издигнат Челси до мястото, където се намира днес".
"Не мисля, че те щяха да приемат да дойдат, ако не бяхме преодолели онези пречки в предните години. Преодоляването им изискваше много работа и време".
Общо три години прекарва Ходъл в Челси, а през 1996-а поема Англия. За Челси следва ера, в която чуждестранните играчи и треньори имат все повече влияние и след Гулит, отборът е воден от Джанлука Виали, завоювал 4 трофея за 4 сезона.
Тогава Бейтс продава клуба на Абрамович за 140 млн. паунда и следват съвсем други времена - директно са похарчени около 100 млн. за селекция, Жозе Моуриньо е привлечен за мениджър и се изгражда нова модерна тренировъчна база в Кобъм.
Оттогава английският футбол не е същият, а "сините" са най-успешният клуб в страната за последните 17 години със своите 16 спечелени трофея.
Днес Абрамович е собственик на актуалния шампион на Европа и основен кандидат за титлата във Висшата лига - но всичко това можеше и никога да не се случи без Глен Ходъл, големия модернизатор на Челси.
