През 1980 г. в Москва полякът Владислав Козакевич става олимпийски шампион в овчарския скок. Той обаче влиза в историята не само с титлата си. Жестът му със сексуална конотация, показан от него на стадиона след триумфа, е шок за Кремъл и категорично не се вписва в "спортния празник", с който съветската пропаганда се опитва да представи Игрите в СССР.
Оказва се, че не става въпрос за емоции или някакво банално хулиганство от страна на спортист, а истинска политическа провокация, която впоследствие принуждава атлета да избяга на Запад.
По ирония на съдбата Козакевич се ражда в края на 1953-та на територията на СССР. По-точно в тогавашната съветска Литва. Родителите му са поляците Станислав и Франциска. Баща му е шивач, а майка му домакиня. Пет години след раждането на сина им семейството се мести в Полша, както много други фамилии по време на репатрирането на поляци от Съветския съюз.
Първоначално се озовават в бежански лагер в Грифице, а след това се установяват в Гдиня, където Станислав Козакевич си намира работа като пристанищен товарач. Впоследствие Владислав признава, че баща му е бил насилник, който се отнасял жестоко към всички под покрива им. По-големият брат на Владислав, Едуард, също е обещаващ скачач. Именно той запалва бъдещия олимпийски шампион по спорта, а впоследствие се ориентира към десетобоя.
През 1972 г. Козакевич чупи рекорда на Полша за юноши както на закрито, така и на открито, преодолявайки пет метра. Година по-късно той подобрява топ постижението на страната и за възрастни.
През 1974 г. Владислав печели бронз на Европейското първенство, а на следващата е отново трети на шампионата на Стария континент, но в зала. По-късно полякът записва европейски рекорд от 5,60 м и всички в атлетическите среди са наясно, че при него се касае за спортно явление. Кариерата на младия спортист се развива бързо и на олимпийските иггри в Монреал пристига като един от претендентите за златото. Но на Игрите в Канада му се случват сериозни неприятности.
По време на тренировъчен скок получава сериозна травма - разкъсване на ставна капсула. Въпреки това той продължава изявите си, но със здравословния си проблем успява да скочи само 5,25, което му носи едва 11-ата позиция. Победител става неговият сънародник Тадеуш Слюсарски.
На Козакевич му отнема три седмици, за да се възстанови от контузията и се завръща в големия спорт, но е дисквалифициран от федерацията на страната си.
Причината - скачачът се състезава в екипировка от Onituska Tiger (по-късно марката става известна като ASICS), а не с Adidas, c която поляците имат договор.
Спортистът е отстранен от международни турнири за шест месеца. В крайна сметка срокът на дисквалификацията му е намален и той печели Европейското първенство на закрито и Универсиадата.
Това обаче не е последният му конфликт с федерацията.
1979-а, годината преди Игрите в Москва, също е добра за Козакевич и той обогатява витрината си с още медали. В съветската столица, както и в Монреал, отново пристига като претендент номер 1 за златото. 66 държави бойкотират Олимпийските игри в СССР заради нахлуването на съветските войски в Афганистан, но въпреки това някои представители на тези държави пристигат в съветската столица под олимпийския флаг. Такива участници има и в овчарския скок, а трима французи и един британец достигат до финала. Поляците и представителите на СССР обаче са водещите сили в дисциплината, която по никакъв начин не губи от класата си заради бойкота.
Условията в Москва нямат нищо общо с тези в Монреал. В Канада спортистите се чувстват спокойни, а в Съюза цари казармена дисциплина.
"Кепенците хлопват" в 22:00 ч., а в олимпийското село няма купони, дискотеки и "разходки с гаджета на лунна светлина", както си спомня Козакевич. "След като спечелих златния медал, се прибрах в селото в 1 ч. през нощта и двама с автомати ме придружиха до стаята", споделя той. Твърди се, че е изпратен и офицер от КГБ, който да следи всяка негова стъпка. Не е случайно.
На самото състезание публиката на стадиона е враждебно настроена - подкрепя своите и освирква и ругае чуждите, което е непривично за леката атлетика. Това обаче не се отразява на представянето на Козакевич. Напротив - стимулира го. И полякът печели с резултат 5,78 м, поставяйки нов световен рекорд. Среброто си поделят представителят на Съветския съюз Константин Волков и шампионът от предишните Игри Тадеуш Слюсарски.
Полякът щурмува рекорда, след като вече си е осигурил златото, а публиката продължава да го освирква.
"Искаха титла за Волков и затова ме мразеха. Беше нещо нечувано и невиждано в леката атлетика. Някой освиркваше ли Сергей Бубка, когато чупеше рекордите? Или наставаше тишина по трибуните, или всички го аплодираха", коментира шампионът.
И след като чупи рекорда, решава да се "отблагодари" на СССР и народа му с жеста от иначе древни времена, който и до днес някои по-стари московчани наричат "жеста на Козакевич".
"Опитвах се да счупя рекорда на французин, а не на руснак. А публиката освиркваше. Можете ли да си представите? Абсурд. Аз съм единственият човек в света, който е счупил световен рекорд, и е бил освиркан. Затова показах този жест - от гняв. Разбира се, че е грозен жест. Но от гняв човек реагира точно така. Може да се каже, че постъпих неучтиво. Но тогава беше необходимо да го направя. Публиката трябваше да получи своя червен картон, а не аз."
Властите в СССР беснеят и дори поставят въпроса за отнемането на титлата на Владислав. Посланикът на СССР в Полша настоява не само за свалянето на златния медал от врата на шампиона, но и за пожизнената му дисквалификация.
Самият Козакевич се оправдава, че не е искал да покаже неприличен жест към публиката, а е бил насочен към летвата, която е останала непокътната. Той е подкрепен и от новия шеф на МОК Хуан Антонио Самаранч, който казва, че Владислав е правил това и преди. Благодарение на подкрепата на испанеца, полякът запазва медала си, въпреки натиска от съветска страна.
Полските власти пък обясняват на лидерите на социалистическия лагер, че този жест на "неволно" сгъване на ръката е бил... поради мускулен спазъм.
"Спазъмът" обаче придобива политически смисъл, превръщайки се в символ на съпротива срещу комунистическата система.
Но до промените остава още почти десетилетие... В същото време Полша все още е съветски сателит и няма как да развали отношенията си с Големия брат.
"В родината си имах проблеми -разказва Козакевич. - За поляците комунисти бях предател."
След скандала кариерата му залязва и единственият му по-значим успех е бронзът на Европейското първенство в зала през 1982 г. Социалистическият лагер, включително Полша, бойкотира Лос Анджелис' 84, а Влавислав се завръща в Москва за алтернативните игри Дружба' 84. Те обаче са пълен фарс и той се прави на контузен след първия опит и се оттегля. Веднага след това заминава на турнир в Брюксел, откъдето е отзован от полска страна. Отказва да се върне и отново е дисквалифициран от федерацията.
През 1985 г. отива на състезание във ФРГ. Ходът му е брилянтен, тъй като полските власти се готвят да го арестуват и да го обвинят, че е агент на западните държави. Козакевич напуска Полша само ден преди да бъде задържан.
Година по-късно получава германски паспорт, но може да се състезава само на вътрешна сцена. На два пъти става шампион на страната и поставя нов национален рекорд (отново 5,70). Сеул' 88 г. остава неосъществена мечта за него и малко по-късно се оттегля от спорта.
Германия се превръща във втори дом за олимпийския шампион и съпругата му Анна.
Козакевич става първият поляк, който пред целия свят показва онзи жест на комунизма, а години по-късно го последва и цялата му родина.
