Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Защо феновете на Реал аплодираха Пике - преди да го намразят завинаги

Пике има особена връзка с "Бернабеу", където е преживявал много щастливи мигове, но където повечето фенове разбираемо го ненавиждат Снимка: Getty Images
Пике има особена връзка с "Бернабеу", където е преживявал много щастливи мигове, но където повечето фенове разбираемо го ненавиждат

Ако трябва да посочим кой е враг №1 на "Сантяго Бернабеу", сигурно първо ще се сетим за Жерар Пике.

На феновете на Реал Мадрид, за които стадионът на отбора е почти религиозно място, им харесва да мразят Пике повече от всеки друг играч.

Все пак той е един от лидерите и символите на Барселона и е горд каталунец, който неведнъж се е изказвал в полза на независимостта на Каталуния.

Бранителят е наперен, говори без задръжки и обича да се заяжда с феновете в Мадрид. Те му отвръщат с различни обидни скандирания и освирквания всеки път, когато пипне топката.

Имаше обаче една нощ, в която "Бернабеу" аплодираше Жерар Пике и викаше за него.

Всички знаем, че Испания спечели Световното първенство през 2010 г., но година по-рано техният национален отбор беше действащ европейски шампион, който все още трябваше да се класира за финалите в Южна Африка.

Испанците имаха нов селекционер в лицето на Висенте дел Боске и трябваше да преодолеят трудна квалификационна група с Белгия, Турция и Босна и Херцеговина. Началото беше ударно: 4 победи от 4 мача, макар и две от тях минимални и трудни срещу босненците и белгийците.

Следваха два двубоя с Турция в рамките само на четири дни поради странно подредената програма, като първият беше в дома на Реал Мадрид в събота вечер.

По онова време Жерар Пике не беше играл официален мач за Испания, макар че вече циментираше титулярното си място до Карлес Пуйол в защитата на Барселона.

Ставаше въпрос за легендарния тим на Барса на Пеп Гуардиола, а Пике се беше завърнал в родния си клуб след няколко години в Манчестър Юнайтед. 

Проектът на Гуардиола на "Камп Ноу" още беше в първата си година, но "блаугранас" ставаха все по-добри и си личеше, че имат потенциала за нещо голямо. Пике ставаше все по-значим фактор и нямаше как да не бъде забелязан от националния отбор, където дебютира в една контрола срещу Англия, спечелена с 2:0.

Идваха обаче двата мача с Турция, а Пуйол беше контузен, което означаваше, че Пике трябва да го замести. На "Бернабеу" той излезе като централен защитник заедно с Раул Албиол, Серхио Рамос беше десен бек, а отляво играеше Йоан Капдевила.

Зад тях вратата пазеше още един играч, който не се нуждае от представяне - Икер Касияс.

Получи се тежък мач. Турция на Фатих Терим притежаваше класа и рутина, демонстрирана на Евро 2008, където достигна полуфинал. На "Бернабеу" гостите бяха затворени в защита и не се виждаше как ще бъдат пробити.

Пике нямаше много работа в отбрана, но остави незаличим отпечатък върху мача.

В 59-ата минута Шави центрира от пряк свободен удар към Рамос, който обаче не успя да завърши и топката се отби пред голлинията. Именно там беше Жерар, който отбеляза един от най-лесните голове в кариерата си. Но и един от най-важните.

Испанският национален отбор няма конкретен стадион, където да играе повечето си мачове. Няма си "Уембли" или "Стад дьо Франс". "Ла фурия роха" е пътуващо шоу в различни градове и когато пристигне на някой определен стадион, предимство за билетите имат притежателите на абонаментни карти и членовете на клуба, чиято собственост е стадионът.

Затова при всеки домакински мач на Испания има известни разлики в публиката и "Бернабеу" логично се пълни с мадридисти, когато посреща националите.

Именно мадридистите масово реагираха с мощни викове и аплодисменти при онзи гол на Пике и подкрепиха футболиста - нещо, което сега не биха направили, или поне не толкова единодушно.

Неговото попадение се оказа победно, Испания надделя с 1:0 и направи огромна стъпка към класиране директно на Мондиал 2010.

Разбира се, испанците не само се класираха на онова първенство, но и го спечелиха. Пике отбеляза още два гола в квалификациите и заслужи титулярното си място на турнира. 

Но когато Испания се завърна от Йоханесбург в Мадрид, носейки световната купа, отношението на феновете на Реал към Пике вече беше съвсем друго.

Само 35 дни след като вкара на Турция на "Бернабеу", бранителят се разписа отново на този стадион, но този път с екипа на Барселона срещу Реал Мадрид. Голът му беше последният при унизителния разгром на Барса с 6:2 над Реал - една победа, която отвори пътя към титлата и към последвалия първи требъл в историята на клуба.

Голът разгневи мадридистите по няколко причини. Първо, не беше някакво статично положение, а беше от игра, но централният защитник се движеше толкова свободно, окрилен от резултата, че се включи в атака, за да направи разгрома още по-болезнен.

Демонстративното празнуване на гола с опъването на фланелката на Барса също дойде дразнещо за "белите", а този гол и мачът като цяло символизираха промяната в съотношението на силите в испанския футбол.

Беше дошъл редът на Барселона да печели, и то с един от най-силните състави в цялата футболна история.

Голямото съперничество се ожесточи, особено след назначението на Жозе Моуриньо в Реал. Страстите на клубно ниво накараха феновете да забравят приноса на Пике и останалите каталунци за световната титла на Испания.

Самият защитник ставаше все по-популярен, особено откакто излезе наяве връзката му с певицата Шакира. Бранителят не пропускаше да разпалва враждата с Реал в интервюта, в социалните мрежи и при още едно известно празнуване на гол - когато размаха пет пръста за разгром с 5:0 над "Белия балет" през 2010/11.

В началото на 2011-а Пике отново игра на "Бернабеу" за националния отбор, но парадоксално, беше по-добре приет от феновете на противниковия отбор, отколкото от тези на своя.

Причината? Просто мачът беше контрола на Испания срещу Колумбия - родината на Шакира.

Следващата му поява за "Ла фурия роха" на стадиона на Реал беше през 2017 г. при една победа с 3:0 над Италия в световна квалификация. Тогава вече Жерар Пике беше персона нон грата на всеки домакински мач на Испания, тъй като не криеше чувствата си в борбата за независимост на Каталуния.

Бранителят беше обявил, че ще се откаже от националния тим след Мондиал 2018, но доста фенове вече го искаха извън състава.

Когато срещу Италия той за пръв път игра с топката, освиркванията бяха толкова оглушителни, колкото не биха били за нито един противников футболист.

И тогава се случи нещо странно. Част от хората на трибуните всъщност аплодираха каталунеца при следващия пас към него.

Някои дори взеха да викат "Пике, Пике". Вероятно за тях случилото се е било прекалено и опитът за тормоз над футболиста вече е изглеждал дребнав и ненужен.

Защото Пике си остава играч, дал всичко от себе си в годините си в националния отбор, за да остане в историята като световен и европейски шампион с Испания.

Изказванията му извън терена и някои негови реакции няма как да не жегнат всички, свързани с Реал Мадрид, но всеки път, когато слагаше националната фланелка, той оставяше клубните пристрастия и политическите си разбирания настрана.

Отсреща обаче, феновете все не успяваха да разграничат националния състезател Пике от футболиста на Барселона и каталунеца Пике. Тогава през септември 2017 г. нещо се промени и затова може да разглеждаме този мач като истинската вечер, в която поне част от "Бернабеу" аплодира играча. 

Вече не беше като при гола срещу Турция. Вече футболистът беше ненавиждан повече от всякога, но се намериха фенове с различно мислене, които да подкрепят Жерар Пике Бернабеу.

Точно така, това е неговото пълно име. Пике носи Бернабеу в кръвта си, защото това е фамилията на неговата майка.

Може би затова връзката му с едноименния стадион е толкова силна и толкова специфична - и затова в дома на Реал Мадрид винаги ще се намира някой, който да го подкрепя и оценява.

Най-четените