Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Жертва на трансферната политика на Барселона: Какво стана с бразилския талант, когото Гуардиола никога не използва?

Вместо да намери място в отбраната на Барселона, Енрике игра две години като отдаден под наем в Расинг Сантандер, с който трябваше да се изправя срещу Лионел Меси и компания.
Вместо да намери място в отбраната на Барселона, Енрике игра две години като отдаден под наем в Расинг Сантандер, с който трябваше да се изправя срещу Лионел Меси и компания.

Дори в най-бляскавите си периоди най-великите футболни клубове правят по някоя-друга грешка. За вездесъщата Барселона на Пеп Гуардиола в ахилесова пета се превърна трансферната политика.

И докато някои от най-паметните футболисти в историята на каталунците като Шави, Андрес Иниеста и Лионел Меси, излязоха от клубната академия, попълненията, взети от другаде далеч не отговориха на очакванията.

Барса купи общо 17 футболисти по времето на Гуардиола, който също е с каталунски корени, но всеки трансферен удар като Хавиер Машчерано, Сейду Кейта и Дани Алвеш вървеше ръка за ръка с трансферен неуспех - като Александър Хлеб, Мартин Касарес или Дмитро Чигрински.

Една от най-спорните покупки, без съмнение, е Енрике. А ако не се сещате кой е той дори и да сте фенове на Барселона, не се притеснявайте. За него бяха платени осем милиона евро на Палмейрас през 2008 година, но той така и не изигра нито един мач за "лос кулес".

Енрике пристигна на "Камп Ноу" като 21-годишна изгряваща звезда. Славеше като стабилен централен защитник, който може да организира атаките още от защитата - нещо, което бе основополагащо за онази Барселона.

Идеята на клуба бе Енрике да бъде хвърлян директно в първия отбор. Все пак беше само на 21 и идваше от Южна Америка. Трябваше му време за адаптация и Барса реши да го прати под наем в Байер Леверкузен.

Докато бразилецът се запознаваше с европейския футбол, Гуардиола започна да гради своята империя, превръщайки Барселона в един от най-великите отбори в историята. В допълнение това предреши и съдбата на Енрике, след като Барса тъкмо си бе върнала Жерар Пике от Манчестър Юнайтед.

Продукт на Ла Масия и знаейки точно какво иска Гуардиола, Пике влетя в първия състав на каталунците и заигра до ветераните Карлес Пуйол и Рафа Маркес.

Енрике не се представяше лошо в Леверкузен; беше важна част от първия отбор, като помогна на "аспирините" да достигнат и до финала за Купата на Германия. След края на сезона, който можеше да се смята за успешен за него, имайки предвид възрастта му и че му бе първи в Европа, бразилецът каза, че е готов за предизвикателствата, които Барселона може да му предложи.

"Чувствам се много добре, много щастлив - каза пред "Спорт" тогава Енрике. - Подписах с Барселона преди година, а след този позитивен период в Леверкузен, съм много удовлетворен. Сега дойде време за почивка, но мисля само и единствено за Барса.

С нетърпение очаквам разговорите, които с агента ми ще водим с клуба тази седмица. Спокоен съм. Желанието ми е да остана в Барселона и след 20 юли и да започна предсезонна подготовка с тима.

Ако Барса реши отново да ме прати под наем, ще уважа решението без претенции, въпреки че бих предпочел да остана в клуба и да играя в испанската Примера дивисион."

Но Гуардиола не бе впечатлен. С Пике, Пуйол и Маркес изобщо не се нуждаеше от 22-годишния бразилец, без значение дали самият той се е чувствал готов да заиграе за Барселона, или не.

Запитан за плановете му за Енрике на една пресконференция през 2009-а, Гуардиола отговори: "Да играеш като централен защитник за Барселона изисква определени качества. Затова мисля, че няма смисъл да критикуваме когото и да било, а вместо това да дадем време на футболистите да се приспособят."

Но Енрике не получи никакво време за адаптация. И следващия, и по-следващия сезон изкара като отдаден под наем в Расинг Сантандер, с който трябваше да се изправя срещу Лионел Меси и компания.

Налагайки тики-таката като основен стил на Барселона, за всички беше ясно, че каталунците започват да изграждат всичките си атаки още от защитата. А когато Маркес вече не можеше да го прави, Машчерано бе върнат малко по-назад на неговото място.

Междувременно Енрике се отдалечаваше от мечтаното място в стартовия състав на Барселона, а годинките си минаваха и той вече не можеше да бъде смятан за млада надежда. През сезон 2011/12 бе върнат под наем в Палмейрас, след което бранителят бе освободен.

Така бразилецът премина в Палмейрас за постоянно и прекара там две години, преди да изкара още толкова в Наполи. След това игра отново в родината си и в УАЕ, преди да се върне в Европа и да облече екипа на португалския Беленензеш през миналата година.

Като цяло, Енрике стана жертва на лошата трансферна политика на президента на Барселона Жоан Лапорта, който в момента отново е начело на клуба.

Част от плана му в предишния му президентски престой бе купуването на млади и обещаващи южноамерикански таланти, които да бъдат пращани под наем, след което и продавани със сериозна печалба.

Такъв бе случаят и с Кейрисон, който бе привлечен от Коритиба за цели 14 млн. евро, когато бе едва на 20, само за да бъде отдаден под наем пет поредни пъти в опит да му се намери купувач, който да върне инвестицията в него.

В случая с Енрике, въпреки добрата му игра, Леверкузен не поиска да го задържи за постоянно. А щом в Бундеслигата не си оставил достатъчно добро впечатление, нямаш място в най-силния отбор по онова време.



Най-коментирани

Най-четените