Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Знаете ли колко добър можех да бъда, ако не вземах наркотици?": Геният Марадона на 60

"Знаете ли колко добър можех да бъда, ако не вземах наркотици?": Геният Марадона на 60 Снимка: Getty Images

С изключение, може би, на Мохамед Али, никой друг спортист не е предизвиквал такъв интерес не само по време на кариерата си, но и през целия си живот, като цяло, колкото Диего Армандо Марадона.

Легендарният аржентинец, който навърши 60 години в петък, успя да се измъкне от крайните квартали на Буенос Айрес и да покори света. За мнозина той все още продължава да бъде най-великият футболист, живял някога, поставяйки ги над Пеле, Лионел Меси и Кристиано Роналдо.

За други той е олицетворение на Бога, докато за трети той е просто Дон Диего - един магически футболист, чийто личен живот е изпъстрен с постоянни скандали и употреба на тонове забранени вещества.

Всъщност, Марадона започна да злоупотребява с тях още докато все още се подвизаваше на зеления килим, заради което дори му бяха спирани състезателните права.

Разбира се, не всички са съгласни с романтичния образ Марадона, изграждан от фенове и медии. "Виждам съм играчи да мамят и да се извиняват. Но той няма да го направи, затова никога няма да го уважавам", споделя вратарят на Англия Питър Шилтън, станал жертва на Божията ръка на Мондиал 1986, на който Марадона изведе Аржентина до световната титла.

Ние също сме сигурни, че аржентинецът никога няма да се извини. Това не е в природата му. Затова е и толкова обожаван.

Съвсем наскоро, няколко дни преди юбилея си, в интервю пред списание France Football Дон Диего, в своя шеговит тон, сподели какво си пожелава за 60-ия си рожден ден: "Мечтая да вкарам още един гол срещу Англия, но този път с дясната ръка!"

По-рано през кариерата си Меси бе казал, че никога дори не би се доближил до брилянтността на Марадона. От днешна гледна точка, Меси е, може би, най-надарения футболист, стъпвал някога на футболното игрище. Но ако погледнем върху влиянието, което двамата имат, предшественикът му има огромно предимство по този показател.

Първият отбор на Марадона още като дете е местният Lac Cebollitas (Лукчетата), с който записва 136 победи подред. Славата му се пренася от уста на уста и скоро цялата страна разбира за момчето, което може да дриблира с топката цял ден, без да спре.

Марадона се присъединява към Архентинос Хуниорс на 15, а само година по-късно прави и дебюта си в националния отбор. За негово съжаление обаче, е оставен извън състава за Световното първенство през 1978-а. Аржентина печели първата си титла на своя територия, а Марадона и до днес не може да си намери място от яд за пропуснатата възможност да се окичи с още един златен медал.

Четири години по-късно Диего вече е звезда и се подвизава в цветовете на Бока Хуниорс. Първото му Световно не минава по план. В Испания "гаучосите" отпадат във втората групова фаза, а Марадона е изгонен при загуба от Бразилия.

Марадона обаче остава на Пиренеите, след като е привлечен от Барселона след само година в Бока. Престоят му на "Камп Ноу" е кратък и след само два сезона е продаден на Наполи. Южна Италия се оказва перфектното място за него. В Неапол Марадона бе третиран като Бог, но и оттам започна пропадането му в бездната.

По онова време, че дори и сега, неаполитанците нямат особено добра слава в цяла Италия. Но с идването на Марадона Наполи преобърна Серия "А" с главата надолу, спечели две титли и се радва на успехи в Европа.

Най-добрите футболисти се подвизаваха в Италия тогава: Платини, Зико, Баджо, Гулит, Ван Бастен. Но никой от тях не можеше да се сравни с ореола, който Марадона носеше над главата си. За хората в Неапол той бе един от техните католически светци.

Като играч на Наполи, Марадона изведе Аржентина до световната купа през 1986-а. Във вече споменатия онзи мач срещу Англия на четвъртфиналите, Диего вкара един от най-спорните и най-скандалните голове в историята с Божията ръка, но също така отбеляза и Гола на века, когато преодоля почти целия отбор на "трите лъва", преди да прати топката в мрежата

Но славата и всичките блага, с които се ползваше покрай нея Марадона, започнаха да оказват негативно влияние както върху кариерата, така и върху личния му живот.

Охраната на семейството и най-близкия му кръг от приятели бе поверена на неаполитанската мафия. Но се оказа, че точно от нея е трябвало да се пази Диего. За да потуши напрежението, Марадона започна да злоупотребява с наркотиците. Близостта му с мафията пък му осигуряваше огромни запаси от дрога, която го направи зависим.

Властите и регулаторните органи си затваряха очите за дрогата в началото. Марадона бе толкова популярен, че бе недосегаем. Но не можеше да се измъква вечно. През 1991-ва бе наказан за 15 месеца, след като даде положителен тест за кокаин. Това беше и началото на края на кариерата му в Наполи.

Но далеч не бе края за аферата му с наркотиците. По време на САЩ 94, точно преди двубоя срещу България от груповата фаза, Марадона отново даде положителен допинг тест, този път за ефедрин. В предпоследния си мач - срещу Гърция, отбеляза гол, който ще бъде запомнен с лудата му радост след него.

Марадона смята, че би бил дори по-добър, ако е успял да се опази от дрогата. "Дадох огромно предимство на съперниците си заради болестта му - споделя години по-късно футболният магьосник. - Знаете ли какъв футболист можеше да бъда, ако не вземах наркотици?"

В следващите години животът на Дон Диего се лашкаше между опити за изчистване от дрогата в Куба при приятеля му Фидел Кастро, прекомерната употреба на забранените субстанции, опасения за здравето и живота му и завръщането му във футбола.

Марадона застана начело на националния отбор за Мондиал 2010. Завръщането му във футбола успя да засенчи дори звездата на турнира Лионел Меси, което за пореден път доказа, че независимо какво се случва на терена, Марадона ще бъде третиран като Бог и вниманието към него никога няма да стихне.

Колкото и велик да беше с топка в краката, Дон Диего не представлява кой знае какво край страничната линия. През 2010-а Аржентина бе разгромена с 4:0 от Германия и напусна турнира още във фазата на четвъртфиналите.

В момента Марадона води аржентинския Химнасия Ла Плата, но и като клубен треньор, също няма с какво много да се похвали. Осем години след онова отпадане от Германия Дон Диего се завърна на сцената на световното първенство.

Вече доста понадебелял и със сериозно изморен организъм от предозирането, Марадона припадна по време на двубоя между Аржентина и Нигерия. Тогава притежателят на Божията ръка го отдаде на твърде много бяло вино, но физиономиите, които правеше на трибуните изглеждаха като плод на много повече бяло, но не само вино.

Embed from Getty Images

Със сигурност, Дон Диего е взел своето от футболния, светския и бохемския живот за двойно, че дори и тройно на своите 60 години. Сега може спокойно и заслужава да се отдаде на малко повече спокойствие.

А на недоброжелателите си, които смятат, че дори и това не заслужава, Марадона отговаря: "На тези, които смятат, че не заслужавам нищо и че всичко съм постигнал лесно, мога да им кажа да ме целунат отзад."

Най-четените