Никога няма да намерим адекватно оправдание за част от бизнес практиките и решенията, взимани от издателите на видеоигри през годините.
Да, това е пазар, на който всеки цент има значение, но маменето на дребно на клиентите едва ли е най-добрият начин за изграждане на доверие. Въпреки това, компаниите сякаш нямат проблем да го правят.
Activision, Capcom, Bethesda и много други от големите и не толкова големите: всяка е взимала фрапиращи комерсиални решения в ущърб на крайните потребители.
Понякога това може да бъде експлоатация на геймърската носталгия, друг път да е заключване на съдържание зад съмнителни допълнителни пакети от т. нар. DLC тип (Downloadable content), които ви карат да плащате още за съдържание във вече закупена от вас игра.
За подобни машинации ЕА дори бе провъзгласена за най-лошата компания в Америка две години поред. Бъдете сигурни - какъвто и хардуер да обяви Microsoft по-нататък, думата DRM няма да бъде част от презентацията му след трагичния дебют на Xbox One, който направи всичко, за да отблъсне геймърите.
Понякога издателите наистина прекрачват границата и тези примери ще ви убедят в това.
