Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Игрите, достигнали графичния връх на своята платформа

God Of War (PS4)

РlауЅtаtіоn 4 пpoдължaвa дa пoкaзвa и в пeтaтa cи гoдинa, чe в пpaвилнитe pъцe нa cпeцoвeтe oт дъщepнитe cтyдиа нa Ѕоnу винaги имa c кaквo дa изнeнaдa. Eдвa ли e нeoбxoдимo дa cпoмeнaвaмe, чe дизaйнepитe нa Ѕоnу Ѕаntа Моnіса ca тoчнo тaкивa и в peзyлтaт новата Gоd оf Wаr игра зa пopeдeн път вдигa лeтвaтa във визyaлнo oтнoшeниe. Bceки eдин acпeкт oт игpaтa – oт oтдeлнитe вpaгoвe дo oгpoмнитe бocoвe и пeйзaжи, нa чиитo фoн ce paзвивa дeйcтвиeтo – ca внyшитeлни, кpacиви и изграждат богат митoлoгичeн cвят. Ocoбeнo впeчaтлявaщи ca вoднитe eфeкти, кaктo и вплитaнeтo нa cвeтлини и ceнки. B тoвa oтнoшeниe Gоd оf Wаr e далеч напред oт вcичкo, кoeтo Xbox Оnе мoжe дa пpeдлoжи и нa мoмeнти игpaтa изглeждa кaтo paбoтeщa нa високобюджетен компютър, a нe нa 5-годишна кoнзoлa. Техническото изпълнение на играта не остана незабелязано и от спецовете от Digital Foundry, които категорично обявиха God Of War за най-добрата във визуално отношение игра на сегашното конзолно поколение.
Donkey Kong Country (SNES)

В края на 1994 г. Sega практически се е отказала от своята Genesis и залага изцяло на новообявения Saturn. Шефовете на компанията са убедени, че златният каталог на 16-битовата конзола е достатъчен, за да й осигури силен празничен сезон. Nintendo обаче има друго мнение и през ноември 1994 г. излиза Donkey Kong Country. Платформърът успява тотално да "спечели" сезона за Nintendo и да покаже, че в достолепната SNES все още има живот. Заслугата изцяло се пада на майсторите от английското студио Rare, които използват експериментална техника, създавайки триизмерна графика, върху която са наложени 2D изображения. Легендата гласи, че когато високопоставен шеф на Nintendo видял демонстрацията на Donkey Kong Country, той попитал на каква нова система върви тя; човекът просто не можел да предположи, че старата 16-битова SNES е способна на подобна графика. За кратко Donkey Kong Country става третата най-продавана SNES игра в историята и днес се смята за една от най-добрите видеоигри на всички времена.
Nights Into Dreams (Sega Saturn)

Средата на 90-те години е кръстопътен момент за гейминга. Sony залага на триизмерната графика в своя PlayStation, докато Sega предпочита да не поема рискове и оптимизира Saturn за добре познатия 2D изглед. Точно поради това, фактът, че Saturn успява да подкара страхотно изглеждаща 3D игра като Nights Into Dreams говори много за техническото постижение зад платформъра. Светът на Nights Into Dreams е пъстър и приказен, с изтъкани от множество текстури пейзажи и различни светлинни ефекти. Движението по земята е на 360 градуса и дори камерата може да се манипулира допълнително за най-добър изглед. Nights Into Dreams е първата игра, която ползва новия контролер с аналогов стик на Saturn именно заради това. Играта намира перфектния баланс между красота и геймплей и оставя с широко отворени очи всички, които се докосват до нея.
Metal Gear Solid (PlayStation)

Конзолата, която започна революция в игрите. Тя направи гейминга достъпен за масите. Поради тази си популярност, оригиналната PlayStation се сдоби с уникален каталог и за нея има редица игри, осъществили невъзможни дотогава неща. Metal Gear Solid беше сред първите, които използваха кинематографични похвати по време на игра, за да разкажат една история. Зареждането между сцените трябваше да е бързо и плавно, тъй като темпото беше от съществено значение. Дори самата дума Solid е избрана, за да илюстрира прехода от 2D към 3D. Всеки от персонажите е изграден от полигони на базата на рисунки и модели от глина за максимална гъвкавост и реалистичност. Никога преди това бюджетът и усилията, вложени в създаването на видеоигра, не са достигали такива стойности. Metal Gear Solid излиза извън границите на обикновените игри и дори става част от експозицията за изкуство на музея Smithsonian.
Driv3r (Game Boy Advance)

Портативната версия на Driver 3 (стилизирана като Driv3r) излиза през октомври 2005 г., което е странно по две причини. Първо, това е година и половина след премиерата на играта за домашни системи и второ, по това време новият Nintendo DS е на пазара от няколко месеца. Въпреки това, Driv3r за Game Boy Advance е технологично чудо. Скромната портативна конзола, която се родее с античния SNES, се оказва дом на игра не само с триизмерна графика, но и с отворен свят. Точно така, терминът, който днес използваме за големите PS4/Xbox One игри, се използва за една портативна игра на конзола с 16.8 MHz процесор и 32КВ памет. Не само това, но физичният енджин е доста добър, а кадрите в секунда са стабилни. Разбира се, компромиси има, но предвид системата и особеностите на геймплея, фактът, че имате свят, в който може да се разхождате и да шофирате наистина е невероятен за времето си. Ако търсите друго доказателство за неочакваните 3D възможности на Game Boy Advance, не пропускайте Asterisk & Obelisk XXL.
Crysis (PC)

Първата част на Crysis е нещо повече от просто един технологично съвършен шутър, който изглежда меко казано великолепно на онези невероятни видеокарти на бъдещето, които малцина имаха удоволствието да притежават по онова време. Когато излезе, играта на Crytek, тя поразяваше като може би най-красивото нещо, излизало дотогава на PC пазара. Действието се развива на един изключително живописен тропически остров, пресъздаден със забележително внимание към детайла. Почти всеки обект може да бъде манипулиран по един или друг начин, листата по клоните се огъват нежно, когато минавате през тях, дърветата падат под напора на тежките експлозии, въжените мостове се късат, бетонът се рони при екстремни условия, газовите цистерни се взривяват, малките животинки бягат от вас, а ядрените заряди създават ударни вълни, които помитат всичко по пътя си. Уви, далеч не всеки успя да види играта такава, каквато беше замислена от нейните създатели. Ако искахте да се насладите на пълната мощ на енджина на Crysis през 2007 г., ви трябваше невероятно мощен компютър, какъвто малцина притежаваха.
Killzone 3 (PS3)

Към края на живота си PlayStation 3 вече имаше дузина страхотни игри, демонстриращи уникалните възможности на микропроцесора Cell. Когато излезе през 2011 г., Killzone 3 беше може би най-впечатляващият във визуално отношение шутър на пазара. Не е задължително цветовата палитра да се хареса на всеки, но усетът към детайла и тоновете въображение, вложени в това заглавие, са безспорни. Графичният енджин не се задъхва дори за миг, докато ни залива с всевъзможни визуални фокуси, които карат игралния свят да изглежда още по-жив и динамичен. Звукът на Killzone 3 е на същото завидно ниво, особено когато става дума за „симфонията на разрушението” – всевъзможните взривове, стрелба, екзотични шумове от двигатели на бойни машини, лъчеви оръжия и какво ли не още.
Uncharted: Golden Abyss (PS Vita)

За милионите фенове на Uncharted първият път, когато вземат портативната PS Vita в ръце, си остава специален. Героите и локациите от емблематичната поредица оживяват и показват, че бъдещето на гейминга в движение вече е тук. Всеки един елемент в презентацията на играта - от графиката до озвучението, осигурено от всичките ни познати от поредицата актьори - е като парченце от пъзела, нареден до съвършенство. Uncharted: Golden Abyss е не само графичен титан, но изключително добре показва възможностите на новия хардуер и вкарва в употреба всеки един негов компонент, та чак до задния панел и камерата. През шестте славни години от излизането си, PS Vita получи много страхотни игри, но само една може да се сравнява с Uncharted: Golden Abyss и това е Killzone Mercenary.

Еволюцията на графиката във видеоигрите е едно от най-видимите и впечатляващи постижения в историята на гейминга.

Моменти като преминаването от 2D в 3D, както и от SD към HD графика завинаги променят начина, по който изглеждат и се играят стотици заглавия.

Разбира се, темпото на развитие е неравномерно - някои игри са по-красиви от други и причина за това са както уменията на техните дизайнери, така и избраната стилистична посока и наличните технически ресурси.

Понякога обаче се появяват игри, които вдигат летвата до ръба на възможностите на съответната система.

Това са заглавия, които са способни да изцедят всеки килобайт памет и всеки херц от процесора, за да представят визия, непостижима за масата игри. Именно тези заглавия бележат графичните върхове през годините и с няколко от тях ще ви запознаем тук.





 

Най-четените