Миналия октомври Nintendo обяви Switch: дръзка нова конзола, която едновременно е портативна (като традиционно популярните системи на компанията) и дава възможност да бъде свързана с телевизор. Нейната задача е да бъде онази геймърска конзола, с която да се забавлявате еднакво добре както пред големия телевизор у дома, така и в движение.
Не само това, но Nintendo иска Switch да възроди и локалния мултиплейър - игра с приятели на една конзола, при която живият контакт е толкова важен, колкото и дигиталната връзка.
С други думи, доста сериозни амбиции.
Как се постига това?
Nintendo Switch е хибридна система - таблет с контролер, на който може да се играе в движение. Екранът е 6.2-инчов, с тъчскрийн функционалност и със 720р резолюция. В този си вид конзолата изглежда като по-компактна и по-привлекателна версия на таблетния контролер на Wii U. Пак за разлика от него, екранът на Switch поддържа докосване в десет точки. Хванете я в ръце и ще установите че въпреки немалките си размери, тя е лека и изненадващо удобна за държане. Все пак, не я бъркайте с досегашните DS и 3DS системи - тя не може да се побере в джоба, да не говорим, че заради открития екран протекторът и кейсът са задължителни.
За да я превърнете в домашна конзола, просто плъзгате Switch в док станцията и системата незабавно превключва образа към домашния телевизор, вече в 1080р. Връзката става с HDMI кабела, който е включен в комплекта и цялата процедура наистина е толкова плавна и бърза, колкото звучи. Може да го направите буквално по средата на игра, нищо не се губи и не прекъсва. В наши дни девизът „Просто работи" сигурно е поизтъркан, но е факт, че Nintendo спазва обещанието си.
Основната идея зад конзолата наистина работи
Ето ви ситуация, която вероятно ви е позната, ако играете игри: току-що е излязла нова игра, която очаквате с голям интерес, но точно тогава се налага да пътувате. Може да е семейно пътуване, може да е командировка. Важното е, че трябва да се въоръжите с търпение, докато отново имате възможност да се впуснете във виртуални приключения.
Точно от това неприятно чувство може да ви избави Switch. Преди броени дни самият аз изпаднах в подобна ситуация, след като заради дългият уикенд имах възможност да пътувам извън големия град. Какъв по-добър случай от това, за да изпробвам конзолата. Въоръжен с копие от новата The Legend of Zelda: Breath of the Wild (между другото, феноменална игра, която за нищо на света не трябва да изпускате), успях да приложа на практика идеите на Nintendo за това как трябва да се ползва Switch.
Фактът, че можете да извадите конзолата от док станцията й и незабавно да продължите същата игра в движение - аз го направих няколко пъти - е най-красноречивото доказателство за гъвкавостта на това устройство. Също толкова забележително е как конзолата наистина функционира като портативна мултиплейър система. Поставете я на масата пред вас и двама души могат да играят едновременно с Joy-Con контролерите. Конзолата има стойка, която я крепи на повечето повърхности, стига да са равни, така че игра на задната седалка на колата също не е изключена.
Говорейки за Joy-Con контролерите, те съдържат една от многобройните иновации, които Switch носи. То се нарича HD Rumble и чисто технически е усъвършенствана форма на вибриращата функция, която именно Nintendo въведе за пръв път в гейминга. Самото име е преди всичко добра реклама, но е факт, че благодарение на внимателно контролираната вибрация, контролерите доста адекватно пресъздават различни усещания. Засега лично аз съм скептичен дали тази функционалност ще се ползва достатъчно много, но е факт, че компанията е създала технологията, която я прави възможна.
Joy-Con контролерите имат и своите недостатъци. Закрепени към таблета са добре, но когато ги извадите ще установите, че са твърде малки и съответно неудобни. Липсата на стандартния D-pad няма да се хареса на някои, докато други ще възроптаят срещу това, че понякога се губи Bluetooth връзката между контролерите и конзолата. Тя се възстановява за секунда, но не е приятно. Вероятно съвсем скоро можем да очакваме пач, който да оправи този проблем.
Нещичко за софтуера
Гейм конзолата на 2017 г. е нещо повече от хардуер, който подкарва игри. Тя е и портал към онлайн услуги. Nintendo по традиция търпи критики за начина, по който управлява онлайн достъпа и Switch е опитът на компанията да влезе в крак с времето.
До известна степен компанията е успяла, но пак откриваме някои тромави похвати като нуждата от отделно мобилно приложение за общуване с приятелите и омразния Friend Code, който прави намирането на онлайн другари ненужно трудно. За щастие, самият интерфейс е изчистен, интуитивен и бърз. Това е много важно, тъй като реално ще управлявате конзолата както с жестове, така и с контролер. Навигацията обаче е максимално лесна и удобна. С едно натискане на Power бутона конзолата "заспива", така че да пести батерия, но и да пази играта ви до момента, в който искате да я подновите.
Що се отнася до самите игри, засега Breath of the Wild е единственото задължително заглавие, но поддръжката от страна на издателите и разработчиците обещава да бъде значително по-добра, отколкото предното поколение. Само сред инди игрите вече има над 60 потвърдени заглавия, а хитове като Splatoon 2 и Super Mario Odyssey ни очакват по-късно тази година.
А животът на батерията?
Всяко мобилно устройство, независимо дали е смартфон, таблет или портативна конзола, е толкова добро, колкото издръжлива е неговата батерия.
Официалната преценка на Nintendo е за живот на батерията от 2.5 до 6.5 часа, което - ако трябва да сме честни - е прекалено широко понятие. В реални условия конзолата издържа около 2 часа с Breath of the Wild, което е малко разочароващо. Наистина играта е огромна и изисква конзолата да се напрегне максимално, за да изобрази този разкошен свят в 1080р резолюция. При по-непретенциозната Super Bomberman R показателите на батерията са по-добри. При всички положения, добре е да имате USB Type-C кабел около вас, когато ви се наложи.
Nintendo Switch в портативна форма е онова, което прави новата система толкова уникална в сравнение с PS4 и Xbox One. Въпреки, че Sony предлага функцията PS4 Remote Play през PC и Mac, а Microsoft се опитва да предложи нещо подобно, нито една от двете конзоли не осигуряват напълно функционалното портативно изживяване, което дава Switch.
Както и да я ползвате преобладаващо, не можем да отречем, че Switch изпълнява обещанието си в много голяма степен.
Да, има и проблеми, някои от които просто изискват да свикнете с различния дизайн, но нищо не е фатално. Конзолата наистина е пълна с потенциал и може успешно да се превърне в универсално устройство за забавление. Много обаче зависи от поддръжката, която ще получи и от това доколко разработчиците ще прегърнат различните специфични функции като Joy-Con контролерите, HD Rumble вибрацията и тъчскрийн дисплея.
Пускането на всяка нова конзола е като своего рода споразумение между производителя и издателите и разработчиците - той осигурява адекватен хардуер за техните нужди, а в замяна те създават интересни и дори уникални за платформата игри. След успеха с Wii и DS, Nintendo изтърпя доста критики за това, че Wii U не е подходяща и лесна платформа за създаване на игри. В лицето на Switch компанията до голяма степен се реабилитира, така че нейната половина от сделката е спазена.
Ако и създателите на игри направят това, което се очаква от тях, новата конзола може да бъде наистина специална.
