Прикривах се от куршумите зад отдавна изгнил автомобил, докарващ го на вид на съдрана от каране корола. Знаех си, че влизането в призрачно градче, обитавано само от нещо-като-зомбита, е лоша идея, но очаквах да се пазя основно от техния безмозъчен апетит, а не от банда мародери, въоръжени по-добре от мен.
С малко пуцане пътят беше разчистен и с бойния ми другар за тази конкретна мисия скочихме на моторите си и отпрашихме по буренясалото шосе към някоя поне малко по-безопасна зона.
А в отворения свят на Days Gone Remastered такива безопасни зони са малко. Опасности - от зъбати Freak-ове, през сбъркани сектанти с бръснати глави до тежковъоръжени военни - под път и над път. При това вече една идея по-благо за окото отпреди.
Оригиналната Days Gone се появи през 2019 г. за PlayStation 4, две години по-късно - за PC, а сега - изненадващо скоро, като се замислиш - се сдоби с Remaster версия за PlayStation 5.
Какво толкова ремастърва? Ами залага на леко подобрена графика, оптимално използване на Dual Sense контролера и нови режими на игра, но сякаш най-вече е възможност да убеди онези от нас, които досега не са пробвали този third person open world survival action, да се запознаят с неговата версия на пост-апокалиптичен зомби свят.
И дава достатъчно причини да се качиш на мотора на главния герой и да пообиколиш за поне трийсетина часа. Поне ако не си го правил преди.
Последните оцелели... след вълната от изроди
Във време, в което всички следят съдбите на Джоел и Ели в "The Last of Us: Последните оцелели", а геймъри се стараят да не спойлват на непросветените зрители, още една история с Америка след нещо-като-зомби криза и разпад на познатия социален ред е добре дошла. Още повече, когато е лишена от твърде много драма (и от Бела Рамзи като Ели).
В Days Gone светът е засегнат от поредния вирус, принизяващ хората до първичните им инстинкти и превръщащ ги в движещи се на орди човекоядни изроди. Избора на дума не е мой - тук тичащите към вас, ръмжащи някога-били-човеци не биват наричани "зомбита", а Freaks.
Вълните от такива бързо са довели до крах на федералното правителство на САЩ, а останките от човечеството - поне на територията на някогашния щат Орегон, където се развива действието на играта - оцеляват както могат.
Едни са оформили лагери, където или всеки трябва да се бъхти за общото благо, или се слушат проповеди за "заговора на правителството". Други са обръснали главите си, белязали са телата си и са готови да изгорят всеки нечист човешки събрат.
Трети скитат сами из горската пустош и оцеляват ден за ден. Такъв е главният герой Дийкън Сейнт Джон, член на (вече изчезнал) мотоклуб с дори по-опасно минало.
В първите часове на кризата, както разбираме от ужасно режисирана кътсцена, той успява да качи ранената си жена на спасителен хеликоптер, само за да разбере по-късно, че машината се е разбила.
Дийкън има достатъчен опит с оръжията и с моторите още от преди появата на Freak-овете, че да може да оцелее години наред, макар и с тази тежка душевна травма. Когато обаче неговият "брат" от мотоклуба Буузър е ранен, някогашният рокер ще трябва да пребори собствената си темерутщина и да потърси помощ.
А помощта в този свят се заплаща - дали с убити Freak-ове, дали със заловени хора, дали със "спасяването" на изгубени души.
Grand Theft Мото
В геймплейно отношение Days Gone Remastered е survival екшън от трето лице, в което с помощта на мотора си обикаляте свободно из (донякъде) отворения свят - основно из горски пътища и през редица изоставени селища, бензиностанции и набързо скалъпени военни бази.
През цялото време разчитате на арсенал от основно оръжие (автомат или пушка-помпа например), пистолет и специално оръжие като арбалет. Много по-ценни обаче са верният ви нож и оръжията за близък бой - от бухалки до мачете, които обаче се "трошат" при продължително ползване.
Защо по-ценни? Дори на Easy изправянето срещу двама и повече противници се превръща в предизвикателство. В повечето случаи е по-разумно да подходите по-стелт към мисиите си и да ликвидирате колкото се може повече врагове потайно, вместо да се впуснете в битка с автомат в ръце и боен вик пред конзолата.
За да оцелява и да пречи на други да го направят, Дийкън се възползва от различни предмети - от коктейли "Молотов", през гранати, та до лепенки за рани, които сглобявате сами с материали, които събирате от останките от цивилизацията. Макар да не е краен, survival елементът е достатъчен, за да се оглеждате за ресурси.
Ресурс е и горивото за мотора, което ви ограничава в безкрайното шляене наляво-надясно.
Това е малко дразнещ елемент, докато не свикнеш с идеята да следиш резервоара и да преценяваш кога да се върнеш в лагера си за презареждане или да се отбиеш при вече прочистена бензиностанция.
Хубавото на света на Days Gone е, че свършената работа се помни - ако изпепелите гнездата на изродите в дадено градче, поне тези врагове стават значително по-малко в района и си осигурявате по-спокойно пътуване за следващите 10 пъти, в които ще го прекосите.
В Remaster-a опасността зависи и от времето - през нощта има повече Freaks по улиците и из гората, а в снега те са по-силни. На светло пък лесно ставаш жертва на снайпера на някой мародер, скрил се в засада край пътя.
От полза бързо стават уменията, които научаваш с трупане на опит, тук разпределени в направленията "Близък бой", "Далечен бой" и "Оцеляване" (системата за умения ми напомни за тази в последната трилогия Tomb Raider), като за мен последните бързо станаха приоритет, заради ползата за трупане на ресурси.
Days Gone Remastered е на ръба на отворения свят. Имаш някакъв избор в какъв ред да изпълниш някои основни мисии, но пък всички са задължителни. Страничните задачи пък бързо влизат омръзват с повтаряемостта си - залови еди-кой-си-нещастник, след като го погониш с мотора, или изчисти район X от гнезда на Freak-ове.
Основните мисии обаче изграждат по-скоро интересна история, в която лека-полека (даже малко мудно) разкриваш мистерията около вируса и какво се е случило с жена ти, докато същевременно опознаваш хората в лагерите в опита си да спасиш Буузър.
Тук положението е на приливи и отливи - някои арки нямаш търпение да свършат, други са увлекателни и доста допринасят за изграждането на образите на персонажите. Интересното е, че с напредване на играта кът-сцените са по-добре режисирани и е чудно защо откриващата е така слаба.
••• Още една игра, в която ни чака много ходене (и вероятно возене на мотор):
Добре де, какво е новото?
Days Gone Remastered е особен remaster с оглед на това колко скоро след оригинала се появява. Разбираемо, разликата във визуално отношение няма как да е грандиозна, защото дори версията от 2019 г. изглежда добре.
Тук новостите са дребни, на места по-забележими, на други - не чак толкова. Моделите на персонажите например не изглежда сякаш да се претърпели твърде много подобрения. В същото време има солидна разлика по отношение на светлината, сенките и дима, което пък създава малко по-реалистична среда.
Мощта на PS5 дава възможност и за по-висока резолюция от оригинала, която - ако предпочитате - може да жертвате за повече кадри в секунда.
Аз винаги съм бил привърженик на гладката игра, дори да е за сметка на някоя визуална глезотия, така че по-важно ми беше, че възможностите на това поколение от конзолата на Sony са довели до по-кратки времена за зареждане (например при quick travel до някой лагер... стига да разполагаш с достатъчно бензин в резервоара).
Days Gone Remastered оползотворява и способностите на Dual Sense контролера да отвръща на натиска, така да се каже, поради което ще усещате в ръцете си ръмженето на двигателя или друсането по разбитите пътища (все пак по-добри от новоасфалтираните български такива). Или пък отката от различните типове оръжия - нещо, което с PS5 заглавията от последните години вече сме приели за даденост.
По отношения на геймплея има нови режими на игра, създадени основно за мазохисти, които искат да са добре подготвени за евентуален истински зомби апокалипсис.
Първият режим е Horde Assault. Избирате си някой от персонажите в играта (не е задължително да играете само с Дийкън) и задачата е да оцелеете вълна след вълна Freak-ове, като постоянно търсите оръжия, аптечки и лепенки.
Тук целта е трупане на точки - колкото по-дълго оцелеете, толкова по-добре, а при началото на всяка игра може да изберете специфични Injectors - условия във ваш ущърб, които обаче ви носят по-добър резултат.
Ако искате да се почувствате обречени като онези персонажи от зомби филмите, които биват преследвани от гладна орда, това е вашият избор, самомразещи се смелчаци.
Другият режим е Permadeath, който наподобява добре познатият Hardcore режим в RPG-тата. Идеята е, че умреш ли веднъж, започваш играта отначало. И се молиш да не срещнеш най-страшното нещо в игра - довеждащ до кончината ти бъг.
Като казах бъгове...
На такива ще попадате рядко, което е добра новина за всяка игра с отворен свят. Най-много някой труп на поразен враг да се строполи на земята под неестествен ъгъл и да гличне.
Случи ми се веднъж някак да пропадна през стената на сграда, но тя беше пълна с Freak-ове, така че не се оплаквам.
Повече се подразних на ситуация, в която трябваше да прочистя мародерите в тунел, само че мародери нямаше, а така не можех да продължа с конкретната мисия (при това основна).
Разрових се в интернет, видях препоръка да се почне от предишен сейв и тогава осъзнах - този бъг очевидно стои от оригиналната игра и 6 години по-късно не е поправен.
Да, връщането от сейва и преиграването за десетина минути свърши работа, но самият факт, че при Remaster-a казусът не е изчистен ме разочарова.
Проблемно на места е и използването на квадрата на контролера, с който правите почти всичко - от отваряне на врати и капаци на коли, за да ровите за части, до активиране на разговори. Често изисква да си на правилната позиция, под правилния ъгъл, а в по-напрегнати моменти подобна пипкавост затруднява.
За финал нещо, което не е бъг, а особеност - управлението на мотора не е от най-приятните. Стоеше ми дървено (може би фактор е, че играя и F1 "23 в момента, но не е само това) и някак не се усеща бърз, дори с ъпгрейдването му.
Дийкън все пак е рокер и моторът е важен за него, а колкото повече уважение трупате в лагерите, толкова повече механиците им ще ви предлагат да подобрят машината ви срещу заплащане. Скъпо вземат, но то с майсторите е така.
Часове отминаха с Days Gone
Доказателство, че Days Gone има повече качества, отколкото недостатъци, е фактът, че успя да ме държи пред конзолата часове наред през последната седмица при условие, че по принцип не харесвам пост-апокалиптични зомби истории.
Freak-овете тук са само акцент от цялата история, в която по-важни са човешките взаимоотношения - от "братството", през изгубената любов до общата жажда за оцеляване. Всичко това през призмата на твърдоглавия Дийкън, за когото бързо научаваш, че в крайна сметка ще направи каквото е редно, но първо ще помрънка.
С особеностите на играта се свиква бързо след първите няколко часа и въвеждащите мисии. Дори в remaster одеждите си Days Gone в началото изглежда като по-слаба игра, отколкото е, но трябва да имаш малко търпение. След това получаваш малко The Last of Us, малко Witcher, малко GTA дори.
Толкова скорошен Remaster има смисъл най-вече от гледна точка на това да срещне повече играчи с Days Gone, не да накара някой да я преиграе.
За тепърва играещите я със сигурност е по-добре да доплатят малката разлика в цената между Remaster-а и оригинала, за да изживеят освежената игра на своя PS5.
За имащите "класическата" Days Gone, Remaster-ът се явява визуален ъпгрейд с няколко нови режима, който ще им струва също 10 евро. Въпросът е струват ли си новостите (включително новите режими), ако не планирате цялостно преиграване? И тук май клоня към "не".
Тъй като съм от първата категория, долу оценявам Days Gone Remastered в цялост. Но ако трябваше да присъждам оценка само на новостите и подобренията, щях да съм доста по-скромен. Както е Дийкън с любезностите.
Най-добре ще е, ако от цялата работа Bend Studio получат възможност да създадат продължение. То вече ще е добро дошли за всички играчи, които имат дни за губене.
ПРИСЪДАТА НИ ЗА DAYS GONE REMASTERED: 4 от 5 кафенца
••• Кои други игри очакваме през тази година вижте тук:
