Седмичната рубрика на Webcafe „Героите в студа" ви среща с вдъхновяващи личности, които са превърнали работата и хобитата си в успешни начинания, макар изложени на екстремни условия. Защото вярваме, че този свят винаги ще има нужда от авантюристи, които задават въпроси, огъват правилата и поемат рискове. Статиите се осъществяват с подкрепата на Sensodyne, марка №1 препоръчвана от стоматолозите при чувствителни зъби.
Как ви се струва да изминете 240 километра за 48 часа? От София до границата с Гърция. Пеша… Изглежда безумно нали? Особено когато трябва да минете и през пет планини – Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.
Не и за Кирил Николов, за когото това е новата му цел, след като преди няколко години измина 600-те километра на прехода Ком – Емине за рекордните тогава 109 часа.
За всичко това, както и за предстоящия сезон по планинско бягане, Дизела, както е известен Кирил, тази зима се подготвя с усилени тренировки и на сняг, след като дълго време бе тормозен от неприятна контузия.
„Всяко едно ходене в планината беше забавление – разказва Кирил. – През миналата година тренирах в много тежки условия в снега, на леда и това, според мен, допринесе за тази контузия. Затова взех решение, че всичките ми дълги и тежки тренировки тази зима ще са на ски за ски-алпинизъм, т.нар. панти.
Това са много леки ски, на които отдолу им се слагат едни колани, които не ти позволяват да се хлъзгаш назад, когато се изкачваш. Като мокет са, изработени са от изкуствена материя. Дават ти много голяма свобода през зимата, защото можеш да отидеш на абсолютно всяко едно място в планината, където дори през лятото не можеш да стъпиш заради огромната растителност.
Карането на този тип ски много щади мускулите и ставите, защото много се доближава до класическия стил в ски-бягането. Прилича на ходене, но на ски. Не ти позволява да затъваш, но същевременно, го няма и този удар при бягането. Така товариш цялото тяло. Освен краката, използваш и горната част на тялото – гърба, кръста, ръцете, корема, което е много важно за планинското бягане.“
През идния сезон Кирил ще участва в девет кръга от Световната купа скай-рънинг, както и на Европейското първенство по скай-рънинг. Ще може да го видим и на няколко състезания в България, но в главата му в момента е първото му бягане, което ще бъде в Япония. Казва, че няма никакви очаквания откъм резултат заради въпросната контузия и ще участва по-скоро, за да си „свери часовника“ преди останалите състезания.
„Бил съм два пъти в Япония. Ходил съм и няколко пъти в Китай, така че няма да го има този „уау ефект“, няма какво да ме изненада. Там всичко е различно – културата, храната, абсолютно всичко е много различно, нещата, с които се забавляват, колко са обвързани с технологиите.“
Но как се минават 240 км за 48 часа? Проектът е плануван да се осъществи през лятото, в средата на сезона. А Дизела няма идея само да тества себе си, но ще бяга и с цел.
„През юли или в началото на август ще го правя. Това е преходът Е4, който започва от Драгалевци, минава през Витоша, Верила, Рила, Пирин и завършва на Славянка на Гоцев връх на гръцката граница. 240 км с 14 000 м денивелация. Подобен маршрут като Ком – Емине, поради профила на трасетата, но за сравнително по-късо разстояние имаш цялата денивелация, която имаш при Ком – Емине за 600 км. Самият път, пътеките са по-трудни. Идеята ми е да опитам да го избягам под 48 часа.
Трябваше да го направим миналата година, но заради контузията не се реализира. Даже стана и по-добре, защото тази година ни дойдоха по-добри идеи как да обвържем бягането, да засегнем всички проблеми с националните паркове. Минава се през три национални парка – най-старият Витоша, след това Рила, минава се през най-забележителните места: Седемте рилски езера, Мальовишкия дял, който е може би най-красивият дял в Рила.
След Рила се влиза в Пирин – другият красив парк. Има за какво да изкрещим. Искаме да покажем и какво се случва на езерата след всяко лято, когато целият народ се изсипва там и никой не мисли за това какво оставя. Хората не са виновни, че достъпът е толкова свободен. Но това трябва това да се оправи, защото скоро няма да го имаме в този му вид.
Имаме идея и за интересен филм, който да е малко по-различен от това, което досега сме правили и за Ком – Емине, но всичко е въпрос на преценка и дали имаме достатъчен добър материал. Не ни е самоцел.
Предният рекорд е около 2 дена и 22 часа. Както с Ком – Емине, определих си го като вид предизвикателство, базирано на база километри, които трябва да бъдат минати. Спането ще е почти никакво.“
Говорим си в известно столично кафе и Кирил казва, че именно днес денят му е започнал далеч преди разговора ни – около 5 сутринта. Но го е направил специално заради световноизвестния ултрамаратонец Скот Юрек, който бе за кратко в България за представянето на новата си книга „Север“. Завел го е да види Витоша и Юрек е останал изключително доволен.
„Тази сутрин ме помоли да отидем да му покажа част от Витоша. Много му харесва близостта на планината до града. Няма друга европейска столица с толкова висока планина буквално на границата на града. От центъра дори с бягане можеш да стигнеш до нея. Това е истинско богатство за хората. Единственото свободно време, което имаше, беше между 6 и 8 и затова станах толкова рано. Много се изкефи.“
Как преминава един тренировъчен ден? С какво се храниш, как си почиваш и възстановяваш? Има ли неща, от които се лишаваш?
„Не съм morning person. Не обичам да ставам рано. Някой ден изкарвам и без кафе, не е задължително за мен, но някой път пия и по няколко. Зависи в какво настроение съм, защото аз го пия повече заради вкуса, а не толкова като средство да се събудя. Но конкретно тази сутрин ми трябваше.
Имам късмета да съм професионален атлет и да разполагам с целия си ден. Не е нужно да ставам рано да ходя на тренировка, както хората, които работят. Особено когато ходя на Витоша, гледам да мине сутрешният трафик и тогава отивам в планината, за да не прекарвам допълнително 30 минути в колата, което не е най-приятното занимание. Освен в най-студените зимни месеци, когато тренирам на закрито, предпочитам да съм навън.“
От няколко години е семеен и казва, че вече двамата със съпругата му са се нагодили един към друг, но дори когато пътуват за по-дълга ваканция Кирил намира време да тренира.
„Сега ни е още по-приятно и лесно да сме заедно. Нагласихме се един спрямо друг. Аз успявам да съм по-гъвкав, когато имаме някакво пътуване. Успявам да тренирам там. Наскоро бяхме на концерт в Берлин на Anderson Paak, когото и двамата много харесваме. Там също тренирах. Когато пътувам, винаги разглеждам дали има паркове, стадион, нещо, около където отсядаме, където да тренирам.
Но когато ходя във Витоша или в Рила, предпочитам да отида да тренирам и да се върна вкъщи. Най-обичам да възстановявам вкъщи, да си спя в собственото легло, на моята възглавница. Мога да си готвя сам храната. Отшелническият живот на лагер вече го няма. Вечер може да излезеш и с приятели.
Старая се да ям нисковъглехидратно. Пробвал съм се и в кето диетата, но не е моето. Гледам да не се ограничавам. Правил съм достатъчно неща в името на спорта, и сега продължавам някои, но гледам да не изпадам в крайности.“
Както всички елитни спортисти, Дизела разчита много и на социалните мрежи за популярност, но казва, че гледа да държи семейният живот настрани.
„Доста от договорите с рекламодателите ми включват и публикуване на съдържание в социалните мрежи. Но винаги се старая постовете да са свързани с работата. Никога не съм се старал да пускам постове, които да се харесат на хората. Аз си правя моите неща по моя си начин. Сигурен съм, че това нещо работи в дългосрочен план. За да може след 10 години, когато се обърна назад, да видя някаква последователност. Рано или късно, това дава успех.
Скоро четох наръчник – два-три поста в Instagram на ден. Как да стане това, кога ще живея? Пускам неща, защото са ми интересни на мен. И се надявам и на хората да им е интересно. Те, така или иначе, са залети от информация. Старая се да пускам достатъчно, че да не бъда забравен, спонсорите и феновете да са доволни и хората да получават нужната информация, заради която са ме последвали. Старая се да държа личния си живот настрана.“
Той и затова си е личен. Нас ни интересуваха именно тези интензивни тренировки в снега и подготовката на Кирил за новия сезон. А в края на лятото, със сигурност, ще проверим и как е минало новото предизвикателство. Все пак това са 240 километра за 48 часа. За много това изглежда като безумие, но не и за него. Не и за Дизела.
