Да се завърнеш в призрачната къща

Историята за обладаната от призраци къща е един от най-преескплоатираните сюжети в хорър жанра. От "Сиянието" на Кубрик и класическия "Ужасът в Амитивил" до модерни попадения от рода на "The Conjuring".

Точно поради тази причина е трудно да представиш на зрителите нещо ново в този своеобразен поджанр. Новият хорър сериал "The Haunting of Hill House" на Netflix се опитва да постигне точно това.

За целта разчита именно на своята епизодичност и възможността да разкаже една на пръв поглед семпла история по комплексен начин – през очите на различни герои в различни моменти от живота им.

Успява ли? В голяма степен да. Дотоколкова, че да ангажира дори зрители, които не са почитатели на хорър жанра.

Действието в "The Haunting of Hill House" основно се развива в две времеви линии. Едната е от 1992 г., когато Хю и Оливия Крейн се местят заедно със своите пет деца в старинната къща Хил Хаус. Целта на съпрузите е да реновират отдавна изоставеното имение и да го продадат на по-голяма цена. Престоят им обаче е придружен от кошмари и необясними събития, които започват да тормозят децата - от тропане по стените до привидения в студените нощи.

Другата линия ни отвежда в наши дни, когато децата от фамилията Крейн вече са пораснали и имат проблемна връзка с баща си. Над животите им тегнат страшните събития в Хил Хаус и едно среднощно бягство от там. Постепенно пред зрителя се разкрива какво е довело до него и до сегашното състояние на фамилията.

За едни случилото се в къщата е положило основата на успешна кариера – като най-големия Стивън, който не вярва на разказите на баща си, брат си и сестрите си, но ги е разказал в роман, спечелил му много пари. За други – като неговия брат Люк, ужасът на Хил Хаус се е превърнал в път към дрогата – единствената възможно бягство от спомените и скръбта.

Епизод след епизод съдбите на членовете на семейство Крейн отново се преплитат, докато загадките на Хил Хаус се разкриват пред зрителя една след друга.

Интересен е подходът, който създателите на сериала избират. В първите пет епизода те ни запознават с всеки един от петимата млади Крейн. Разказват ни за неговите/нейните преживявания в къщата като дете, както и с трудностите в живота му/й на възрастен.

Всичко това позволява не само да опознаеш всеки един от фамилията и да осъществиш тъй важната връзка "зрител-персонаж", но и да проследиш историята от различни ъгли.

А тя е достатъчно увлекателна, че да изгледаш сериала докрай. Всеки епизод ти сервира отделни парчета от пъзела и чак на самия финал ти се изясняват някои от най-стряскащите моменти от първия епизод. Що се отнася до самите стряскащи сцени – те са доста по-малко от това, което бихте очаквали от представител на жанра "ужаси".

"The Haunting of Hill House" разчита не само на традиционното плашане с рязката поява на някой призрак, но и на въздействие чрез смазващите емоции, които тормозят членовете на фамилията Крейн.

В голямата степен сериалът е историята на едно нефункциониращо семейство, обединено и същевременно разделено от кошмарното си минало в Хил Хаус и от собствената си скръб.

Самите актьори са достатъчно убедителни в ролите си, а впечатление правят дори на най-малките, които играят младите версии на децата Крейн. С изключение на представителите на старата школа Тимъти Хътън и Карла Гуджино, повечето лица в актьорския състав не са особено популярни. При подобни проекти това е плюс поради доказаната формула, че така е по-лесно зрителят да възприеме човека на екрана като персонажа, а не като "популярен актьор X".

Политкоректността и старанието за многообразие и включване не е подминала и този сериал на Netflix. Семейство Крейн са бели, но впечатление прави друго – две от сестрите имат за брачни партньори тъмнокож мъж и азиатец. Третата сестра има отношения с азиатка, което само по себе си включва и ЛГБТ момент към цялата история. Всичко това обаче е направено така, че да не се натрапва.

Сериалът е дело на Майк Фланаган, който вече има доста опит в ужасите – негови са "Absentia", "Oculus", "Ouija" и миналогодишната екранизация на "Играта на Гералд" по Стивън Кинг.

Всъщност "The Haunting of Hill House" също е бегло базиран на роман - едноименната творба на Шърли Джаксън от 1959 г., но приликите са малко и се изразяват най-вече в сходства между имената на някои персонажи.

Това отдалечаване от изходния материал в случая е добро, защото позволява една осъвременена история с много по-силен семеен елемент в нея и разчупен подход към разказа. И най-важното – предлага едно съвсем ново изживяване дори на зрителите, които са чели книгата.

Ако харесвате и техническите предизвикателства при снимането на филми и сериали, "The Haunting of Hill House" има с какво да ви впечатли и в това отношение. Шестият епизод напомня на театрална постановка, тъй като е сглобен от едва пет отделни, но много дълги кадъра. Без монтаж действието се прехвърля от настоящето в миналото, подменяйки, а на места и преплитайки актьорите от двете времеви линии.

За да бъде осъществено това са били нужни пет седмици подготовка на екипа и пет дни тежки снимки, но резултатът е наистина впечатляващ и сам по себе си заслужава отличие.

Същевременно визуално сериалът има една особеност в цветовите настройки, която може да не се хареса на всички - в много моменти изглежда сякаш е сниман с някакъв Instagram филтър за състаряване.

Това обаче е дребен проблем в сравнение с останалите му качества. "The Haunting of Hill House" ви дава една ангажираща семейна хорър история, разказана в рамките на 10 епизода от по един час. Финалът е достатъчно задоволителен, за да не се налага да се чудите дали и кога ще има нов сезон.

Към момента това не е ясно – въпреки отличните оценки за сериала, Фланаган е категоричен, че лично за него историята на семейство Крейн вече е завършена. Остава обаче отворената вратичката за още един сезон с друга история, в случай, че Netflix поискат такъв. Но това са проблеми на бъдещето.

За вас остава да се потопите в страховитите минало и настояще на семейство Крейн и тайните на Хил Хаус.