В края на 90-те "Спасители на плажа" не е само телевизионно явление за българския ефир. Сериалът сблъсква челно българските мъже с най-тежкия и категоричен сексапил на епохата в лицето на Памела Андерсън, Ясмин Блийт, Ерика Елениак...
Не че няма с какво жените пред малкия екран да оплакнат окото, но отборът красавици със сигурност се е запечатал и до днес в не един и два мъжки умове.
Идеята за "Спасители на плажа" всъщност се заражда при лош инцидент - през 1977 г. спасител в Калифорния измъква момче от мъртво течение.
Спасителят се казва Грегъри Бонан, а детето се оказва син на влиятелния продуцент Стю Ъруин от продуцентската компания MTM.
Баналната иначе случка, при която спасителят просто изпълнява задълженията си, сбъдва едно от желанията му - да посети филмовите студиа на фирмата и да се докосне отвътре до света на киното.
Още при обиколката из помещенията на MTM Бонан подхвърля като че ли на шега идеята за сериал за водни спасители. Впоследствие в автобиографията си допълва, че оттам нататък Ъруин го взима под крилото си и го приема като своя дясна ръка.
Бившият спасител не само навлиза в продуцентския бранш, но и дава няколко добри идеи за други телевизионни поредици. Няколко години след знаменитото запознанство с Ъруин Бонан повтаря ясно и високо хрумването си да се направи сериал за калифорнийските спасители.
Този път инатът му дава резултат и два пилотни епизода се оказват в телевизия NBC, където предизвикват фурор още с излъчването си.
Дейвид Хаселхоф и Ерика Елениак, прясно снимала се за Playboy, са новият любим тандем на зрителите.
Вместо светло бъдеще обаче, след един сезон "Спасители на плажа" среща отказ да бъде продължен и като че ли това е краят. Продуцентите на NBC не виждат накъде може да се развие поредицата и иначе сексапилните ѝ герои, които по цял ден вършат едно и също.
За щастие поредицата вече е стигнала Германия и Великобритания, където две местни продуцентски компании надушват безпогрешно потенциала.
Немците знаят колко популярен е при тях Хаселхоф, докато британците усещат, че изобилието от гола американска плът плюс щедра доза драма ще допадне на зрителите.
Така "Спасители на плажа" е спасен, получава леки корекции в сценария и триумфално тръгва по европейските телевизии. Включително и по българската "Канал 1" през 1998 г. в не съвсем завидния час 23:00.
В сценария хитро се преплитат злободневни драми, любовни интриги и спасяване на човешки животи и всичко това - изиграно от полуголи хора.
Втората абсолютна сензация идва, когато към каста се присъединява русото чудо Памела Андерсън и немалко мъже гледат иначе сантименталния сериал само заради нея.
"Планетите се подредиха. "Спасители на плажа" стигна 145 държави на излъчване и стана най-популярното шоу", припомня си в биографията си Бонан.
А ако ви се струва, че някои от женските бански костюми са прекалено изрязани - не си внушавате.
Банските на по-ниските актриси като Ерика Елениак и Кармен Електра са с по-дълбоко изрязано долнище, за да изглеждат краката по-дълги.
Майкъл Бърк, отговорник костюми на продукцията, пък се кълне пред "Ню Йорк Таймс", че целта никога не е била жените да изглеждат прекалено секси.
Спринтът на забавен каданс, с който сериалът започва, е с цел повече напрежение, макар че и Бърк признава, че впоследствие става синоним на сексапил.
Около емблематичните червени бански има и редица любопитни детайли.
Кармен Електра например не знаела, че трябва да носи такъв при прослушването и отишла с неизбръснати крака. Памела Андерсън на свой ред се хвали пред изданието, че нейното копие на банския все още ѝ е съвършено по мярка.
"Атлетичен. Красив. Червен. Нямате никаква нужда от прашки", обобщава "Ню Йорк Таймс" качествата на червените бански. И като че ли на "Спасители на плажа" изобщо.
Ако сте се затъжили за него - има го в платформата на Voyo.
