Този текст трябва да започне с две важни уточнения, като първото е, че "Войната на буквите" не е онзи провал, какъвто някои се опитват да го опишат.
И второто е, че това не е исторически сериал. Да, продуценти и актьори се заплетоха в терминологията като патета в калчища, като понякога невярно определяха поредицата на БНТ като "историческа", но първоизточникът ѝ не претендира за историческа достоверност.
Едноименният роман на Людмила Филипова използва похват, който Дан Браун лансира от вече над 20 години - действителни събития и личности се хващат, пускат се в един мисловен блендер, миксират се с прилична доза фикция и ето ти интересен сюжет.
Така се ражда и "Войната на буквите". Да, историческите неточности на моменти дразнят ужасно, но за това ще стане дума по-надолу.
Ако сериалът се разглежда като чиста фикция, като един вълшебен разказ за любов, предателство и магични букви, той е чудесен.
Не съвършен, но чудесен. В този приказен сюжет един млад княз се влюбва в една млада принцеса и се оказва разкъсан между любовта и дълга към родината си. В царския двор пък властват обичайните сплетни, интриги и предателства. За капак имаме едни вълшебни букви, един изоставен брат-близнак и един евнух, който поразително прилича на лорд Варис.
Ако Виктор Чучков и Зоран Петровски бяха сменили имената на героите на някакви съвсем измислени такива по начина, по който Джордж Мартин съчинява своите персонажи, всичко щеше да е наред.
"Войната на буквите" може и да е един несбъднал се Game of Thrones, за който обаче БНТ все пак заслужава поздравление.
За обществената телевизия щеше да е далеч по-лесно да избере някой патриотарски сценарий, който не носи никакви послания, освен колко велики са били, са и ще пребъдат българите като нация.
Вместо това БНТ решава да рискува и, както казах, рискът си е заслужавал, защото имаме продукция от изцяло нов и невиждан до момента тип.
Втората похвала отива при актьорите от "Войната на буквите" и особено при Даниел Върбанов (княз Баян) и Ненчо Костов (цар Петър I).
Младите актьори играят автентично ролите си, без излишна суета и прекомерно самочувствие, характерни за някои техни колеги. Не преиграват, не крещят като обезумели, не бъркат театъра с телевизията.
Върбанов е точен избор за хаотичния и непокорен княз Баян, а химията между него и Климентина Фърцова в ролята на византийската принцеса Мария е силно осезаема.
Върбанов и Фърцова са пример как трябва да изглежда една фатална любов на малкия екран, за да ѝ повярваме и тайничко да ѝ стискаме палци.
"Ветераните" в бранша в лицето на Теодора Духовникова и Валентин Танев не отстъпват на по-младите си колеги. Колкото до Захари Бахаров, с дрезгавия си глас, високия си ръст и мрачен поглед той е добър избор за кавхан Сурсувул. Вече сме го гледали не веднъж и два пъти в тази роля, само че под други имена, но трудно мога да си представя друг актьор на негово място.
Комбинацията от интересен изходен материал и актьори на високо ниво направи действието грабващо по онзи начин, в който дори само едното любопитство те заковава пред телевизора и те кара да гледаш.
Лошото е, че нестандартният сюжет, актьорската игра и стегнатата режисура не превръщат автоматично "Войната на буквите" в един истински добър сериал.
Историческите волности и откровени пропуски в един момент започват да дотягат и да дразнят. Зрителят не спира да се чуди какви са тези мистични и вълшебни букви и очаква чудо невиждано. После се оказва, че "забранените букви" са кирилицата, което ни изумява - в този период в България кирилицата вече се разпространява усилено.
Не по-малко смущава образът, който романът, а впоследствие и сценарият изграждат за цар Петър I. Той остава в историята като един от най-дипломатичните, находчиви и миролюбиви български царе, а във "Войната на буквите" виждаме нестабилен владетел, склонен към истерии.
Странни интерпретации са допуснати и при цар Симеон Велики (в кратката му роля - Деян Донков), който е крайно недостоверно представен.
Усещането за фалш се засилва от набързо скалъпените декори и реквизит - направени с твърде съвременни и биещо на очи евтини материали.
Говорим за стени от гипс и итонг, закопчалки на мантиите, които си личи, че са произведени на матрица, факли, обвити с алуминиево фолио, и какво ли още не. Знам, че БНТ не разполага с бюджетите на Netflix или HBO, само че някои гафове в тази насока спокойно можеха да бъдат спестени.
В хода на поредицата стана ясно, че "Войната на буквите" ще бъде преозвучен, което е повече от наложително. Традиционно за българска продукция звукът на места е неразбираем.
Така или иначе стигаме до последния, дванадесети епизод, който беше като съшит с бели конци - и самата серия, и като завършек на предходните единадесет.
Епизодът беше хаотичен, зле заснет, на моменти откровено неразбираем, а в други - чак комичен. Серията на изпроводяк разочарова както с последна доза исторически несъответствия (няма никакви данни, че богомилството се заражда по този начин), така и с неадекватен край.
Някои ще кажат, че отвореният финал трябва да ни подскаже, че ще има втори сезон, само че този тип завършеци вече са толкова типични за българските сериали, че де факто не подсказват нищо. Просто някой някъде е решил, че отвореният край е много готин и толкова.
А дали всъщност искаме втори сезон на "Войната на буквите"? Въпросът е спорен.
От една страна би било интересно да наблюдаваме завършека на сюжета и отстраняване на вече споменатите недостатъци.
От друга, ако ще получим още от същото, е по-добре бюджетът на обществената телевизия да бъде пренасочен към друг тип сериали.
Всички епизоди на поредицата са налични в сайта на БНТ.
ПРИСЪДАТА за "Войната на буквите" на Българската национална телевизия:
