"От 90-а година ме питат кога ще ми бъде последния мач, кога ще спреш да играеш. Аз много трудно си представях деня, в който ще спра да играя. Той обаче дойде. Но благодарение на ситуацията, в която беше и Асен Христов, който ми помогна да направя плавно прехода, ставайки играещ треньор на Спартак Евроинс, не го усетих. Сега обаче го усещам, защото това ще ми е наистина последното появяване на терена. При това в такъв мач".
Думите са на една от най-големите легенди на спорта и на баскетбола у нас Георги Младенов. 49-годишният бивш играч на Левски, Плама (Плевен) и Славия ще облече отново екипа за един последен двубой в кариерата си. Тази вечер от 19,45 ч. Младенов и Левски ще се изправят срещу настоящия европейски клубен шампион Панатинайкос в най-новата зала в България "Арена Армеец". За да уважат родната легенда, от Панатинайкос отказаха участие в демонстративен мач в Мюнхен.
Очаква се в залата да има близо 10 000 зрители. Броят на акредитираните журналисти достигна 100. По идея на Левски пък входът ще е безплатен за всички малки баскетболисти от София и страната, които искат да наблюдават част от звездите.
Младенов всъщност сложи край на кариерата си още преди осем години. И се отдаде на треньорска дейност. Но още с първите си тренировки с Левски, проведени специално заради бенефиса, показа, че не загубил нито част от уменията си.
Животът на Младенов е отдаден на играта с оранжевата топка. През тази година той ще отбележи 40 години, откакто се занимава с този спорт.
В началото любовта му към спорта си поделят баскетбола и футбола. "Бях в един отбор с Наско Сираков, с Боби Михайлов, с Емо Велев-Кокала. Първият ни треньор беше Кико Михайлов, Бог да го прости. Страхотни години. Спомням си за тях с много умиление", разказва пред сайта BGbasket.com Георги Младенов.
Във футбола започва на вратата. Представянето му е на ниво, дори получава грамота за най-добър вратар. После става централен нападател, дори има вкарани пет гола за Левски.
По настояване на майка си, която трудно приема тежките контузии във футбола, се отказва и се отдава само на баскетбола. Дебютът му в мъжкия баскетбол е през сезон 1978/79, отново с екипа на Левски. Съперник на "сините" е Черноморец (Бургас) на местната легенда Бойчо Брънзов, а мачът е в столичната зала "Сливница".
"Всичко ми е като на сън. Играх може би четири-пет минути, а ми се сториха като цял сезон. Вкарах пет точки. Два коша и един фаул и някъде у дома даже още си пазя протокола от срещата. Тогава имах чувството, че съм станал световен шампион, че светът е в краката ми, а световната титла ще ми принадлежи до живот. Не мога да обясня тази еуфория. Дори не помня какво съм правил на терена, но бях там и бях като омагьосан", връща се назад във времето Младенов пред BGbasket.com.
Дебютът му се дължи на доверието, което му гласува един от най-големите треньори в историята на този спорт в България - Петър Симанов. По това време големите звезди са Атанас Голомеев, Илия Евтимов, Валентин Шарков, Георги Димитров и други.
"Винаги са ме подкрепяли. Може би това тяхно доверие ми даде уникалния шанс да се развия, да стана такъв, какъвто бях. Нито за момент не са ме подценявали. Напротив. Имах тяхното рамо, приеха ме и винаги знаеха кога да ме поощрят и кога да ми издърпат ушите. Бяха невероятни. Едно време нямаше такива ротации в съставите, както сега и да пробиеш в такъв отбор, какъвто бе Левски по онова време, не беше лесно", спомня си още Младенов.
Той обаче се справя с тази задача, при това блестящо. В кариерата си успява да спечели 11 шампионски титли на България и 7 пъти да вдигне Купата на страната. И всичко това с три различни клуба - Левски (1979, 1981, 1982, 1986, 1993, 1994, 2000 и 2001 година шампион и 1979, 1982, 1983, 1993, 2001 година носител на купата), Плама (Плевен) (1995, 1996 - шампион и 1995 година носител на купата) и Славия (1997 година шампион и носител на купата). Най-дълъг обаче е престоят му в Левски - 29 години общо.
След като за първи път напуска Левски отива в Плама (Плевен), където изигра и един от най-знаменитите мачове в кариерата си - срещу гранда Реал (Мадрид). Двубоят се играе на 19 ноември 1996 и е от група C на турнира за Купата на Европа. В състава на Реал по това време са две от легендите на европейския и световен баскетбол - Желко Обрадович и Деян Бодирога. В същото време българският състав е изграден изцяло от наши баскетболисти, водени от звездите Цветан Антов и Георги Младенов. Плама бие с 93:84, а няколко месеца по-късно Реал печели поредната си европейска купа.
Онова, което не успява да постигне е сериозна кариера в чужбина. Престоят му извън граница се ограничава с престой в Тунис и в Саудитска Арабия. Пропуснати обаче са две големи възможности - за кариера в гръцкия Арис и за такава в Реал (Мадрид). Първото предложение е отказано от Левски въпреки добрата сума - 400 000 долара. Поканата от Реал пристига във федерацията, но от там я покриват и не уведомяват Младенов.
20 години продължава кариерата му в националния отбор на когото е и капитан.
Дните му на играч приключват след неприятен скандал. Въпреки дългия престой в Левски и въпреки че в началото на новото хилядолетие за кратко е и президент на клуба от там решават да не му предложат нов договор. Легендата обаче научава не от ръководството, а от вестниците за съдбата си.
Озовава се в Спартак Евроинс, където е играещ треньор. В мача с Левски Младенов нанизва 37 точки на родния си тим. Следва скандал с масажиста на Левски Кирил Стефанов, който завършва с прободна рана в бедрото за Младенов. След нея легендата е принуден да се откаже и да се отдаде само на треньорска дейност.
Освен Спартак Евроинс води още отборите на Балкан (Ботевград), Лукойл Академик, младежкия национален тим до 20 г. , мароканския Ас дьо Сал и женският тим на Берое 07.
„90% от времето ми минава в баскетбол. Понякога дори сънувам баскетбол. Това ми е лудостта. Лично за себе си съм уверен, че и на Луната да има баскетбол, ще искам да съм треньор.
На другия свят, ако има баскетбол, аз пак ще съм там някъде. Баскетболът е моят живот, искам всичко от него", откровено признава Георги Младенов. И никой не се съмнява, че рано или късно ще го получи. Просто защото е Георги Младенов.
