1/4 французойка, 1/4 чернокожа, 1/4 норвежка и 1/4 индианка – точно тази бомба от гени представлява лекоатлетката Лоло Джоунс. Нейната дисциплина е 100 м бягане с препятствия. Тя е и двукратна световна шампионка на 60 м в зала, а в Пекин 2008 и Лондон 2012 не успя да се качи на почетната стълбичка. Участва и на Зимните игри в Сочи, където се пусна в бобслей. Историята на живота й обаче е една от най-поучителните и вдъхновяващи в спорта.
Когато говорим за Олимпийски игри, винаги в главата на човек се появява образът на Юсейн Болт, който с лекота се е откъснал от останалите спринтьори, а после позира победоносно пред камерите. Или този, в който великият Майкъл Фелпс стои усмихнат в басейна, след като отново е размазал конкуренцията си.
Да асоциираме Игрите с тези личности е напълно нормално, защото говорейки за тях, не трябва да броим първите им места, а да измерваме колко килограми злато са спечелили. Те са сред най-успешните, най-популярните и най-великите, които някога са били на церемонията на Олимпиадата.
В състезанието на живота обаче Лоло Джоунс е финиширала преди Болт дори да е стартирал и е преплувала олимпийския басейн преди Майкъл да го е преполовил, защото състезателката е минала през почти невъзможни за преодоляване препятствия, за да стигне там, където е в момента.
Числата за една хърделистка са най-важното нещо, защото те определят хода на кариерата й. Няколко стотни пък разделят големия триумф от абсолютния провал.
Лоло е едно от петте деца, които майка й по някакъв начин успява да отгледа. Семейството живее на ръба на бедността и едвам свързва двата края. В рамките на осем години Джоунс сменя осем града, но някак си се научава да се адаптира бързо, няма и друг избор.
Когато е деветгодишна остава без дом и живее в мазето на църква. Това не й пречи да бъде отличничката на класа и да свири на цигулка. Когато стъпи на тартана обаче, тя е във вихъра си. Едва ли някой знае защо малката Лоло избира дисциплината 100 м бягане с препятствия – една от най-трудните и изискваща невероятна координация, гъвкавост и сила. Няма спор, че талантът й е безспорен.
Когато е на 15, тя вече живее напълно сама в град Де Мойн, щата Айова. Не успява да се касира за олимпийските игри в Атина и започва да работи като сервитьорка и продавачка в магазин, за да се издържа.
Числото 12.29 е едно от най-значимите в живота й, защото това е времето й на олимпийската квалификация, на която успява да се класира за Пекин 2008. 3188 пък е най-символното в кариерата на лекоатлетката, защото това е номерът, с който се състезава на първата си Олимпиада.
9 – Лоло се спъна от деветото препятствие на финала в Пекин и завърши седма. В Лондон отново достигна финалите, където остана четвърта. Последваха тежки операции, но сега отново се надява на медал в Рио.
Но най-важното число в живота на Лоло Джоунс си остава 4000. Защото когато тя наистина е на ръба на бедността, получава премията от 4000 долара за първо място в квалификациите за Олимпиадата в Пекин 2008.
Точно толкова пари състезателката дарява на самотна майка в Айова, която е изгубила дома си поради наводнение. Това говори повече от всичко за личността Лоло Джоунс. И е числото, което изравни една хърделистка с величията Юсейн Болт и Майкъл Фелпс.
А най-значимото нещо в човешкия живот е как ще го изживееш. Американката избра да преследва мечтите си докрай. И дори сега да е по-популярна с участията си в телевизионни шоута и снимките си в Instagram, нищо от тези неща нямаше да са възможни, ако едно красиво и бедно момиче не беше решило, че животът не може да я победи.