Снощи националният отбор на България по футбол продължи сравнително успешната си серия под ръководството на Любослав Пенев, побеждавайки Кипър с 1:0.
Клишето гласи, че когато отборът върви, промени не се правят, а критиките са неуместни. Както повечето клишета, и в това има голяма доза истина, но не е и изцяло вярно.
В досегашните си четири срещи начело на „лъвовете" Пенев е спечелил две (вчерашната и победата с 2:1 срещу Холандия като гост), завърши наравно 1:1 при дебюта си в Унгария и загуби с 0:2 от Турция в Австрия.
Първият му официален мач в квалификациите за Мондиал 2014 предстои на 7 септември и е срещу по-силен съперник от всеки от изброените - европейският сребърен медалист Италия.
Целта на досегашните проверки е треньорът да намери оптималния състав и тактически облик, както и да направи необходимите корекции, които да увеличат шансовете ни в квалификационната борба.
Именно затова и ние, журналистите, сме призвани да му предложим собствените си изводи от видяното.
Забелязва се трайна тенденция в работата на Любослав Пенев да не разчита на „чист" нападател в стартовата си единайсеторка. В три от четирите си мача той подхождаше именно по този начин, тъй като за всички е ясно, че нито Ивелин Попов, нито Емил Гъргоров се вписват в това определение. Единствено срещу Холандия селекционерът пусна титуляр Валери Божинов.
От така наречените „чисти" нападатели в четирите срещи той е използвал само двама - Божинов и автора на победното попадение срещу Кипър Илиян Мицански. Интересно е, че 3 от 4-те попадения са дело именно на тях двамата - Валери се разписа за равенството с Унгария, а отново Мицански вкара за 2:1 срещу холандците. Другият реализатор е Ивелин Попов, който изравни от дузпа в същия мач.
По този начин статистиката е категорична, че упорството на Пенев да играе в някаква схема от барселонски (или лудогорски) тип просто не е оправдана, защото отборът вкарва само когато на терена има истински нападател.
Неразбираема е и манията на треньора, който сам навремето бе типичен таран с номер девет, да не вика играчи от този тип, като например Цветан Генков, който е титуляр и бележи за Висла (Краков), или Костадин Хазуров, който се скъса да вкарва за елитния белгийски Лиерс.
В състава не е и ветеранът Мартин Петров, който винаги е бил пример за борбеност и себераздаване от първата до последната минута, но това е вече друга тема, на която бихме могли да посветим отделен материал.
Дано Любо Пенев да се възползва от изводите от четирите контроли, защото мачът с Италия „чука на вратата" и той няма да има абсолютно нищо общо с досегашните му срещи начело на националния.
