10. Самуел Ето'о срещу Роже Мила
В навечерието на Мондиал 2010 най-успешният африкански играч за всички времена Самуел Ето'о обмисляше оттегляне от националния отбор на Камерун след критиките на предшественика си в атаката на „неукротимите лъвове" Роже Мила. Легендата от Световното първенство в Италия през 1990 г., който на 38 години вкара 4 гола и поведе страната си към четвъртфинала, нападна своя сънародник с обвинения, че се раздавал за Барселона и Интер, но не и за Камерун.
Ето'о отговори остро: „Какво е постигнал той? Чудя се дали хората, които говорят по този начин, наистина са мои сънародници. И заслужава ли си изобщо да участвам на световното"...
Това не бе първият път, когато Мила публично критикува нападателя на Интер. Още преди решаващата квалификация с Мароко през 2009 г., най-възрастният голмайстор в историята на мондиалите (на 42 г. през 1994) обвини Ето'о, че се скатава, когато играе за националния.
Тогава той му отвърна с думите: „Мила не е станал световен шампион. Достигна само до четвъртфинал, и то с какви съотборници! Това беше един изключителен тим с велики играчи във всички линии на терена. Мисля, че фактът, че той стана звезда на близо 40-годишна възраст, не му дава право да говори по този начин".
9. Брайън Клъф срещу Дон Реви
В началото на 70-те години в Англия най-голямото съперничество бе между Лийдс на Дон Реви - най-мразеният отбор по това време, чието техническо съвършенство на терена бе гарнирано и с големи дози арогантност, психологически атаки и груба игра, и Дарби Каунти на Брайън Клъф.
Клъф нямаше проблем да нарече Лийдс „измамници" и да се обърне към тях с думите, че могат да изхвърлят спечелените си медали, защото не са ги получили честно.
По ирония на съдбата обаче именно Клъф наследи Реви начело на йоркширци, но по време на краткия си 44-дневен период там доста очаквано не бе приет насериозно от същите тези футболисти, а след като престоят му на „Елънд Роуд" приключи, той участва в легендарен телевизионен дебат с предшественика си.
8. Жерар Улие срещу Давид Жинола
Жинола има репутацията на един от най-класните чужденци, играли някога в Англия, но през ноември 1993 г. той стана „персона нон грата" в родната си Франция, след като негова грешка в добавеното време бе в основата на класирането на България за Мондиал'94 за сметка на „петлите".
„Улие ме обвини, че лично съм прецакал участието ни на Световното първенство", сподели футболистът години по-късно, „Той казваше неща от рода на „Един играч ни провали. Давид е убиецът на нашия отбор. Той изстреля снаряд в сърцето на френския футбол". Тези думи ще ми преследват до края на живота ми. Сигурен съм, че човек с по-слаб характер от моя би бил съсипан завинаги". Жинола призна, че дори обмислял да заведе съдебно дело срещу треньора си.
7. Зинедин Зидан срещу Марко Матераци
Един от най-неприятните инциденти в историята на световните първенства бе на финала на Мондиал 2006, когато великият Зидан приключи кариерата си по най-тъпия възможен начин, удряйки с глава Марко Матераци след разправия между двамата. Французинът бе изгонен, а впоследствие отборът му в намален състав загуби след изпълнение на дузпи.
Словесната война продължи след това в медиите, които раздухаха скандала, погрешно твърдейки, че поводът за удара бил обида на тема арабския произход на Зидан. Впоследствие се оказа, че носителят на „Златната топка" за 1998 и 2000 г. е попитал Матераци дали иска фланелката му, след като непрекъснато го дърпа за нея, а италианецът е отговорил, че предпочита да съблече фланелката на сестра му.
Зидан дълго време отказваше на всякакви опити за помирение, заявявайки, че „по-скоро би умрял, отколкото да се извини", но напоследък в пресата се говори, че двамата са заровили томахавката.
Това не бе първият подобен случай, в който се забърква бранителят на Интер. През 2002 г. Матераци бе казал пред журналисти, че капитанът на Ювентус Антонио Конте се нуждаел от трансплантация на коса, на което сегашният треньор на „Старата госпожа" отвърна, че той пък има нужда от трансплантация на мозък...
6. Карлос Билярдо срещу Сесар Луис Меноти
Конфликтът между двамата мъже, донесли световни титли на Аржентина не е просто поредното съперничество на силни личности, ами вечен дебат във футбола. По линията на това разделение един треньор е или „билярдист" (закоравял прагматик, които вярва в ефективността на отбора и поставя резултатите пред атракцията), или „менотист" (красивият футбол с много подавания е над всичко).
Спорът започва през 1983 г., когато наследникът на Меноти в националния отбор го пита за мнение относно защитника Алберто Тарантини, след което не се съобразява със съвета. По-късно наставникът на световните шампиони от 1978 г. заявява: „Това е като някаква шега. Той идва при мен, засипва ме с въпроси, аз му казвам кое е най-доброто, после си тръгва и прави точно обратното. Не просто за някои неща, ами за всичко!".
