Наръчник на начинаещия волейболен зрител

Ако гледате волейбол от години и знаете отлично какво е атака от зона четири, този наръчник не е за вас. Но ако страстта по играта ви е завладяла едва покрай победния ход на родните национали на европейското първенство, ще се опитаме да ви бъдем полезни в опитите да разгадаете какво и защо се случва на полето.

Само тук ще разбулим мистериите, които обгръщат термини като „флот“, „пайп“ и „антена“. Коментаторът на БНТ Сашо Йовков ги използва не за да ви комплексира и обърка, а защото те действително означават нещо.

Но всичко по реда си. Да започнем с малко история. За разлика от повечето останали спортове, волейболът си има конкретна рождена дата. На 9 февруари 1895 г. преподавателят по физическо възпитание в Масачузетс Уилям Морган поставя мрежа за тенис на височина 197 сантиметра, а учениците му започват да прехвърлят над нея баскетболна топка.

Най-напред броят на състезателите е неограничен, а първите правила са публикувани през 1897 г. Най-същественото е, че топката не бива да пада на пода и всеки отбор има право на три докосвания (без да броим евентуално отклоняване в блокадата). Недопустимо е бъркането в полето на съперника (освен при блокада). Геймовете се играят до 25 точки, а петият, или така нареченият тайбрек - до 15. Победител е тимът, който първи спечели три гейма.

Игрището е с размери 18 на 9 метра, разделено на две от мрежа. За мъжете тя е висока 243 сантиметри, а за жените - 224 сантиметра. Горният й край се нарича филе. Ограничена е от успоредни на страничните линии антени, като топката трябва да преминава от вътрешната им страна.

Всяко от полетата се състои от шест мислени зони - три в предната и три в задната част. Границата се определя чрез така наречената триметрова линия, отдалечена на 3 метра от мрежата. Зоните са разположени обратно на часовниковата стрелка (виж галерията).

Състезателите не са позиционирани статично, а се въртят – от зона едно преминават в зона шест и така нататък. Завъртането става след всяка точка, спечелена след изпълнен от същия отбор начален удар. Играчите трябва да се намират в своята зона преди сервис, след което разположението им е произволно.
Специфичното е, че волейболист от втора линия може да атакува само ако е отскочил зад триметровата линия и няма право да прави блокада. Състезателят, който след завъртане преминава от зона две в зона едно, изпълнява сервис.

Сега нека изясним постовете. Да започнем с посрещачите. Те са двама и играят на диагонал, тоест в срещуположни зони (1-4, 2-5, 3-6). Както се досещате, основната им задача е да посрещнат максимално прецизно сервиса на противника.

Освен това нападат - посрещачът на първа линия от зона 4 (ето защо тези играчите са популярни като четворки), а този на втора линия - от зона 6 (това пък се нарича пайп). В нашия отбор на Евро 2015 това са обикновено Николай Пенчев и Тодор Алексиев, дублирани от Мирослав Градинаров.

Второто докосване е привилегия и задължение на разпределителя. Човекът-оркестър трябва да притича от съответната зона до средата на мрежата, тоест зона три, и да подаде към нападателите. Освен това активно участва в блокадата, когато е на първа линия. Родните разпределители са Георги Братоев, Андрей Жеков и Любомир Агонцев.

Диагоналът е разположен срещуположно на разпределителя, откъдето идва и наименованието. Той не посреща, но участва в защита при разиграване. Приоритетната му задача е да бележи точки чрез атаки от зони две и едно. Успешно за България го правят капитанът Владимир Николов и Николай Учиков.

Центровете (или централни блокировачи) атакуват така наречените къси топки, подадени от разпределителя в средата на мрежата. А във фаза защита трябва да спират с блокада противниковите нападатели, като се придвижват максимално бързо край мрежата. Такива са функциите на Теодор Тодоров, Виктор Йосифов и Николай Николов.

Стигаме до либерото. Сещате се - Теди Салпаров и Влади Иванов, които задължително играят с различен екип. Либерото действа само на втора линия - посреща и спасява в защита. Вдига към нападателите, когато разпределителят е изолиран. Влиза в игра на мястото на централния блокировач, който след поредното завъртане напуска първа линия.

Сервисът е няколко типа - от земя, с отскок или така наречения флот - с лек отскок, при който топката лети успоредно на полето. Директна точка от сервис се нарича ас. Атаката може да бъде по правата, по дългия и по късия диагонал в зависимост от избраната от нападателя посока.

Е, запомнихте ли всичко? Побързайте, защото остава съвсем малко до четвъртфинала с Германия. Нали вече няма да се чудите защо Владо все забива отдясно, а не пробие поне веднъж през центъра?

За десерт сме ви приготвили няколко изненади от волейболния жаргон, които няма да чуете от Сашо Йовков в национален ефир. Ако в залата проехти „каска“, не се оглеждайте за миньори сред публиката. Думата се използва, когато нападател фрасне с топката съперник по главата.

„Събу му чорапите“ - за щастие и тук значението не е буквално. Има се предвид неловкия за всеки атакуващ играч миг, когато отскочилата от блокадата топка тупне в краката му.

Има и още много, но това е най-необходимото. Приятно гледане!