Базил де Карвальо си дойде в Левски с прякора "Вкарвальо", който му бяха измислили още като играч на Локомотив (Пловдив), до голяма степен заради това, че във всеки мач срещу "сините" не пропускаше да вкара гол.
От втория опит африканецът заигра на "Герена" и се превърна в новата голова машина на столичния клуб, напомняйки много на доскорошния любимец там Гара Дембеле.
Сравнението е неизбежно не само заради цвета на кожата и за това, че и двамата нападатели дойдоха от пловдивския Локомотив, но преди всичко заради ефективността им в противниковото наказателно поле.
С гола си за победата над Литекс с 2:1 в петък, Вкарвальо увеличи своята сметка на 8 попадения в 8 кръга, а още по-интересното е, че неизменно се е разписвал в 6 поредни мача.
След като пропусна да порази единствено вратата на Ботев (Пловдив) при победата на Левски с 3:1 във II кръг, в четвъртия бе точен на два пъти срещу Черно море.
Факт е, че неговият предшественик на върха на атаката на "сините" Дембеле за първите осем кръга през сезон 2010/11 вече имаше 10 гола, но пък Базил го бие в постоянството си, защото Гара имаше две серии от само 4 поредни мача.
Двамата си приличат и по това, че не играят за националния отбор на страната, в която са родени. Макар и малиец по произход, настоящият футболист на Фрайбург, идва на белия свят в Париж и е юноша на френския Оксер. След като кариерата му не се разви така, че да има реални шансове за мъжкия национален отбор на "петлите", той облече фланелката на Мали.
Нещо подобно се случи и с Де Карвальо, който, въпреки дългия си стаж във френския футбол, така и не бе повикан в тима на Сенегал, и на 29-годишна възраст заигра за съседната Гвинея-Бисау.
Този ход е лесно обясним, като се замислим за името на нападателя - Базил Саломон Перейра де Карвальо говори достатъчно ясно, че той принадлежи към португалскоезичното малцинство, населяващо югозападната част на страната, а родният му град Зигинчор е център на едноименната област, намираща се в близост до границата с Гвинея-Бисау, която е бивша португалска колония, за разлика от френския Сенегал.
За кратко време Вкарвальо защити прякора и с фланелката на втората си родина, като в 5 мача има 4 гола.
Дембеле пък отиде с Мали на Купата на африканските нации в началото на тази година и спечели трето място, като взе участие и в петте мача там и вкара и едно попадение. За съжаление, и през новия сезон с новия треньор на Фрайбург, отново не му потръгна и е резерва и сигурно проклина деня, в който Левски го продаде на слабака от Бундеслигата.
Двете "черни перли", както е прието да се казва в света на футбола, можеха да заиграят заедно през пролетта на 2011, когато привлеченият за заместник на Гара в Локомотив (Пловдив) половин година по-рано Базил бе договорен за негов наследник и в Левски. Само че трансферът на Дембеле, който бе "продаван" от медиите в поне дузина клубове по цяла Европа, не се осъществи и голаджията остана на "Герена".
Тогава Де Карвальо официално позира със синята фланелка, а от клуба заявиха, че е възможно да се стигне до промяна на схемата на игра, за да са двамата африканци заедно на терена.
Съвсем скоро обаче се оказа, че здравословното състояние на новото попълнение не е съвсем наред и Базил трябва да претърпи операция на рамото си, а от Левски се възползваха, че подписването на договора не било съвсем оформено и го върнаха на "черно-белите".
Двата клуба си размениха остри реплики, като се обвиняваха взаимно в некоретност, а кой крив, кой прав, така и не стана съвсем ясно. За сметка на това, Де Карвальо бързо се възстанови от оперативната намеса и през април отново бе на терена и бележеше голове. Най-сладко за него бе именно попадението, с което откри резултата срещу Левски (в мач завършил 2:3), когато извади синята фланелка с името си и я размаха пред погледа на тогавашния спортен директор на Левски Георги Иванов, който бе взел решението да се освободи от него.
В крайна сметка "сините" финишираха на второ място през сезон 2010/11, на 3 точки от шампиона Литекс, а може би именно тези точки са могли да бъдат спечелени с головете на Базил...
Естествено, няма начин да разберем какво би се случило, но е факт, че нападателят продължи да напомня за себе си на Левски и в следващото първенство, разписвайки се при двете разменени победи с по 3:2.
Така се стигна до почти сензационния му трансфер това лято, когато за втори път Де Карвальо бе представен като ново попълнение на стадион "Георги Аспарухов" - този път наистина.
Освен него на "Герена" акостира и друг централен нападател с впечатляваща визитка - бившият младежки национал на Португалия Жоао Силва, който получи и легендарната фланелка с номер 9.
Макар и да не бе съвсем убедителен в контролите в началото на подготовката, африканецът с номер 19 изглежда се стегна при наличието на сериозната конкуренция и заслужи да е титуляр в първия официален мач за сезона - срещу босненския Сараево в Лига Европа.
Именно той донесе победата с 1:0 и макар че в реванша българският тим отпадна, Де Карвальо запази мястото си в стартовата единайсеторка, а за Силва остана да влиза като смяна през второто полувреме и явно единственият шанс и той да е титуляр би бил в схема с двама тарани.
Защото "Вкарвальо" не спира да вкарва и с мощните си пробиви и хищническия инстинкт в наказателното поле поразително напомня на последния голям любимец на синята публика Гара Дембеле и достойно се вписва в династията от славни нападатели, вдигали на крака трибуните на ст. "Георги Аспарухов".
