Между световния шампион в тежка категория на IBF, WBA и WBO Антъни Джошуа и предстоящия му съперник Джарел Милър се изливат потоци от закани преди двубоя между двамата на 1 юни в зала "Медисън Скуер Гардън" в Ню Йорк.
Преди дни шампионът и претендентът излязоха един срещу друг на пресконференция в Лондон, като този път ситуацията не ескалира, подобно на случилото се в Ню Йорк миналата седмица.
"Погледнете лицето му – ще го ремонтирам наред с тялото му. Остават ми още 10 години на ринга. Това е всичко, което знам и умея. Не мога да играя футбол, ръгби, американски футбол или баскетбол. Умея да нокаутирам хора. Ще изтръгна всяка една част от духа му. Ще си свърша работата. Аз съм добър боксьор, който удря тежко. Побеждавал съм най-добрите в тежка категория. Аз ще бъда хирургът, който ще му оперира лицето", показа самочувствие британецът.
Всички го смятат за големия фаворит за спечелването на боя. Нормално е. Но Джарел "Голямото Бебе" Милър е корав пич. Такъв го е направил животът.
А той има много какво да разкаже за преживяванията си. Истории за семейно насилие, сблъсъци със закона, всякакви премеждия и... 25 братя и сестри. Почти.
"Майка ми има две деца и ме отгледа с доведения ми баща. Всъщност по-големият ми брат Грег ме отгледа мен, а той има пет деца, които смятам за мои братя и сестри. Останалото е лудост. Биологичният ми баща ни напусна отдавна, но леля ми твърди, че има 20 деца. Другата ми леля, която е малко откачена, казва, че са 15. Но при всички случаи имам около 20-25 братя и сестри", казва Милър.
Любопитен типаж, нали?
Феновете на бокса искаха да видят Ей Джей срещу Дионтей Уайлдър, Тайсън Фюри или Дилиън Уайт, но преговорите и с тримата пропаднаха. Така се стигна до варианта с Голямото бебе, който не се хареса на мнозина. Какво мисли Милър ли? "Дреми ми на оная работа", заяви американецът, който ще вземе около 5 млн. паунда за най-престижната битка в кариерата си.
Разбира се, лъвският пай за Джошуа, но такива са реалностите в съвременния бокс.
Никой не слага Милър в сметките, че може да поднесе изненада в "Медисън Скуер Гардън", но той е свикнал да го приемат като аутсайдер. Не в спорта, а в живота.
Потвърждават го приключенията му в Бруклин, Белиз и Канада. "Напускаме Бруклин, когато съм на две и отиваме в Белиз. Там оставаме до шестата ми година, след което се връщаме - обяснява той и уточнява. - Следващата част е много важна, защото, може би, така започва боксовият ми път.
Имам предвид, че винаги съм бил дете изпълнено с гняв. Тихичък по принцип, но винаги ядовит вътре в себе си. Ако някой каже нещо на някоя от сестрите ми, започвах да раздавам тупаници.
Когато вече станах по-големичък, да кажем 17, си спомням как се сбих с доведения си баща. Беше казал нещо накриво на мама. За такъв яд говоря. Но когато си дете, подобно поведение ти създава проблеми. Това бе и причината да замина за Канада, за да заживея с леля си, когато бях на 13, защото постоянно се биех.
Спомням си, че за един 4-месечен период в даскалото в Бруклин имах 7 сбивания, едното от които жестоко.
Извикаха майка ми при директора и й казаха, че трябва да ме изгонят. Затова отидох при леля в Канада. Това беше добър опит, човече. Те са тихи, спокойни, учтиви... В Бруклин те псуват и те карат "да им целуваш задника" на всяка втора дума. В цялото училище имаше само две тъмнокожи деца, но никога не са се отнасяли с мен различно. Изкарах почти две години и си дойдох обратно в Бруклин. Вече по-спокоен.
Но след три дни едно дете ми задигна колелото. Казах си: "Тия канадски тъпотии няма да проработят тук", така че отидох и откраднах нечие друго колело."
В този злощастен ден Джаред влязъл за първи път в боксовата зала.
"Имах инстинкта за бой в главата си и исках тренировките да ми помогнат за случаите, в които се бия с повече от един човек.
Но няма да ви лъжа. Карах откраднатото си колело и видях в салона една мацка с огромни цици. Това бе истинската причина да вляза вътре", признава Милър.
Първоначално опитал кикбокс, а после се захванал и с класиката. Има професионални мачове и в двете дисциплини. Занимавал се и с други професии в началото на кариерата си и открил компанията "Big Baby Trucking". Притежава два огромни камиона, както и школа за бойни изкуства.
"Винаги съм бил ангажиран човек. Първата ми работа бе в Dunkin' Donuts. Сигурно качих 70 килограма в това шибано място."
Джаред е бил още шофьор, охрана и какво ли още не.
"Бог вероятно ме пази иначе отдавна да съм приключил, и то доста зле. Не мога да кажа всичко пред медиите. Понякога стресът беше толкова голям, че единственият ми отдушник беше залата", признава американецът, явно визирайки участията си в улични банди и неминуемите престъпления, свързани с подобно членство.
На фона на противоречивия му живот на улицата, като спортист има с каво да се похвали.
В кикбокса е с 21 победи и само 2 загуби като професионалист. В бокса пък няма поражение - 23 успеха и едно равенство.
Важно е обаче да се отбележи, че нито един от съперниците му не може да се сравнява с този, който му предстои в "Медисън".
Кой е готов да заложи, че Голямото бебе ще остане непобедено и след сблъсъка с Ей Джей?
Още повече, че британските медии изровиха архив, в който Тайсън Фюри твърди, че преди няколко години повалил американеца... 7 пъти по време на спаринг.
"Пълни глупости. Не ме свали нито веднъж. Единственият път, в който съм падал, е в кикбокса. Никога в бокса!", оправда се нервно Милър.
Джошуа вече успя да го ядоса, а който познава Бебето, знае, че може да постига най-неочаквани неща в пристъпите си на ярост. Не само в живота, но и на ринга.
