Канело Алварес не само записа едва втората си загуба в изключително бляскавата си кариера (57-2-2), но и трябваше да "изяде" най-тежките удари, срещу които се е изправял досега.
През уикенда мексиканецът не успя в опита си да спечели титлата на WBA в полутежката категория в изключително оспорван двубой в Лас Вегас. Съдиите единодушно присъдиха победата на Дмитрий Бивол, който след началото на четвъртия рунд започна истинска наказателна акция срещу Канело.
Преди това мексиканецът бе губил само още веднъж - от Флойд Мейуедър през вече далечната 2013 г.
Алварес показа огромна класа, поздравявайки противника си за победата, но добави и че "нещата не могат да останат така", на практика, обявявайки реванша между двамата.
"Мислех си, че съм победил, но така е в бокса - понякога печелиш, понякога губиш - каза Канело след мача. - Той е добър боксьор, усетих силата му и трудно успявах да го стигна."
Но кой е Дмитрий Бивол, за когото целият боксов свят говори в момента?
Роденият в Киргистан боец започва да се занимава се занимава с бойни спортове още на 6 г. "Исках да се науча да се бия както с ръцете, така и с краката - както го правеше Джеки Чан във филмите - споделя 31-годишният боксьор в интервю за Sports.ru. - Тогава баща ми ме заведе в зала по ушу.
Тренирах там около месец-два, но до нашата зала имаше такава за бокс. Видях, че тренировките на децата там са по-активни, те ходеха и по състезания, а и не ми хареса толкова много да размятам краката си във въздуха. Така се преместих в школата по бокс. Първият ми треньор се казваше Вячеслав Шарапов и с него не изгубих нито един от първите си 23 мача.
В Киргистан много хора тренират бокс. Там няма хокей или тенис - слагаш една тениска, налагаш ръкавиците и почваш. Без обувки, без каски. За първи път сложих каска в Чехия, където учех. Там започнах да нося и по-модерни ръкавици. Там за първи път видях и детски седалки за автомобили. При нас нямаше такива неща и за мен това беше нещо нормално."
Родителите на Дмитрий са далеч от заможни. Изкарват прехраната си с работа на полето. Семейството обработва общо 40 декара, на които сади лук и жито. Всички членове на семейството са на нивата от ранна пролет до късна есен и през зимата преживяват от изкараното от земята. "Прекарах детството си на полето", спомня си Бивол.
През 2002-ра семейството изоставя селскостопанския бизнес и се мести в Санкт Петербург в търсене на по-добър живот, но скъпият живот в Русия ги принуждава да живеят общо девет души в панелна двустайка. В Русия Дмитрий също получава по-добър шанс да продължи развитието си. Първо, имигрира само баща му, а година по-късно за Русия заминават той, майка му и двете му сестри. Тогава Бивол е все още само на 13 г.
Работи само баща му, а майка му е натоварена със задълженията да води децата на училище и Дмитрий на тренировки. Живеят заедно със семейството на чичо му.
"Живяхме при брата на баща ми под наем, защото един подобен апартамент там струваше около 60 хиляди долара. А ние бяхме продали нашия петстаен в Киргистан за едва три хиляди - спомня си Дмитрий.
Баща ми караше микробус. Излизаше в 6 сутринта и се прибираше в 1 след полунощ - два дни работеше, два дни почиваше. Като поотраснах, спрях да живея с тях, а малко по-късно и те успяха да си купят апартамент в Санкт Петербург."
Постепенно момчето започва да си изгражда име. Като аматьор печели цели 283 мача, става шампион на Русия, а през 2012-а става и европейски шампион. През 2013-а остава втори на Универсиадата в Казан, след като на финала излиза с контузена ръка. Няколко месеца по-късно става световен шампион за аматьори. Тогава решава да направи голямата стъпка към профи бокса.
"Реших, че е време да започна да печеля повече от просто някакви медали и дипломи", казва Дмитрий. С баща си потеглят към САЩ, където Бивол да продължи развитието си. "При аматьорите почти всички тренират по една и съща програма. Когато станах професионалист, всичко се изготвяше лично за мен."
Сериозната подготовка още най-ранна детска възраст помага много на Бивол в професионалния бокс. В 20-те си профи мача досега Дмитрий продължава да няма загуба, а победата му срещу Алварес бе 11-ата му поредна защита на титлата, която печели още в седмия си професионален мач - през май 2016-а.
"Дали са важни парите? Разбира се, особено ако знаеш къде искаш да стигнеш. Но за себе си мога да кажа, че не обичам шумотевицата и това да бъда известен. Не съм по шумните партита и големите компании. Обичам да съм сред приятели или при семейството си. Възпитавали са ме да не обиждам хората и да си мълча, когато нямам какво да кажа."
На ринга обаче Бивол говори само с ръцете си, от които вече пострада и великият Канело. Оттук пътят е само напред и нагоре, но той минава и през един задължителен реванш срещу мексиканеца.
Дните на полето са далеч в миналото, сега е време да се жъне, но не жито, а плодовете от усиления дългогодишен труд в залата.
