Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си заложник на тялото си: На 14 тежеше над 145 кг, а на 28 вече беше 375

В днешно време е пълно с хора, които са готови на всичко, за да станат известни. Затова и в смесените бойни изкуства се появяват всякакви индивиди. Някои от тях бързо биват "разкривани" и известността им трае само 2-3, в които се говори за тежките загуби, които претърпяват.

Колкото и да се борят за слава, тя не се печели лесно. Отчасти и заради това, че любителите на спорта плуват в океан от информация и вече е трудно да си избират фалшиви идоли.

Историята на Емануел Ярборо обаче е наистина уникална и най-важното е, че героят на нашия материал не гонеше евтина слава и освен това, противно на трудните обстоятелства, се занимаваше със спорт и дори постигаше успехи.

Началото на кариерата

Емануел Ярборо е роден в град Роуей (Ню Джърси, САЩ) през 1964 година. От ранна му възраст беше ясно, че момчето е необикновено, тъй като на 14-годишна възраст вече тежеше 145,5 кг. С такива габарити бе необходимо да се занимава със спорт и да се бори с наднорменото тегло посредством физическа активност. Влизайки в Държавния университет в Морган (Балтимор, САЩ), Ярборо започна с американски футбол, но скоро след това се присъедини към отбора по борба. На университетско ниво Емануел се бореше в първа и втора дивизия на NCAA.

След дипломирането си гигантът реши да продължи по пътя на спорта и се захвана с джудо. В тази дисциплина успя да блесне и спечели сребро на първенството на САЩ, придобивайки кафяв пояс. Подобен успех го вдъхнови за по-нататъшно запознаване с бойните изкуства и Ярборо погледна към сумото.

Отново му се получи. Започвайки да се занимава с този спорт чак на 28-годишна възраст, през 1992 г. той стана сребърен медалист от световното първенство. През 1993-та спечели бронз, а на следващата година отново грабна среброто от шампионата на планетата. По това време теглото му беше 375 кг и влезе в Книгата на рекордите на Гинес като най-тежкият спортист в историята. Въпреки успехите в сумото Ярборо продължи да експериментира и се пробва в MMA.

Кариера във ММА

Може би черешката на тортата в тази история е фактът, че през 1994 г. Ярборо направи своя дебют в UFC. Най-елитната лига в света тогава беше бледо копие на това, което предствалява днес и през октагона преминаваха какви ли не екземпляри. Очевидно е, че тъмнокожият гигант привличаше вниманието.

Той обаче не успя да стане звезда. В единствения си мач в UFC Ярборо загуби две минути след стартовата сирена, като не можа  да се справи с многократно по-малкия от него Кийт Хекни. Теглото на Емануел в тази среща беше 279 кг.

Ярборо проведе втория си двубой в ММА четири години по-късно. През 1998 г. той се би в японската лига Shotoo и мачът му бе паметен. Не толкова заради качеството му, колкото заради факта, че срещу него беше 172-сантиметровия Тацуо Накано, който беше над 200 кг по-лек от американския гигант. Този път Емануел успя да смаже противника с масата си. Накано се опитваше да го удря, но Ярборо го повали, затисна го и не му позволи да стане.

В резултат на това - 77 секунди след началото на битката - победата беше негова. Първата и единствена в ММА, с която остана в историята завинаги.

Интересен факт е, че Ярборо участва и в няколко филма, включително индийски, а също така стана главен герой в няколко реклами.

През 2015 г. Емануел почина от сърдечен удар.

След края на кариерата си той постоянно се бореше с наднорменото тегло и заради сърдечните си проблеми се опитваше да отслабне, но по собствено признание през целия си живот се е чувствал като "заложник на собственото си тяло". Така и не успя да се справи с излишните килограми. Ярборо си отиде на 51.

Най-коментирани

Най-четените