Вероятно сте чували за "Ефекта на пеперудата" - чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Вместо обаче да се ровите в теорията на хаоса, може да се запознаете с един доста по-малко познат ефект - този на бирата.
Половин литър бира може да съсипе мечти, да закопае шампионски отбор и да съсипе един от най-големите спортни таланти на нашето съвремие. И при това, забележете, без въпросното количество течност да бъде изпито, а да полети и да отключи една от най-големите поразии, които са се случвали в последните 50 години.
19 ноември, 2004 година. "Дворецът на Oубърн Хилс". Изминали са едва няколко седмици от редовния сезон на НБА. Един срещу друг играят отборите на Детройт Пистънс и Индиана Пейсърс. Само няколко месеца по-рано "буталата" стават шампиони, след като във финала на Източната конференция елиминират именно тима на Индиана. Още тогава остават сметки за уреждане. Сега картината е апокалиптична - разменят се юмруци, полицията е паникьосана, феновете са бесни, играчите са освирепели...
И всичко това заради "Ефектът на бирата"
Главните герои от тази срамна страница от баскетболната история отдавна са се заклели, че повече никога няма да говорят по темата. Привържениците увъртат. Органите на реда само отчитат грешките си. Разбираемо - никой от тях не е имало как да предвиди, че една чаша бира може да промени съдбите на стотици хора. Или по-точно казано - тя се оказва последното парче от пъзела.
Останалите части
Талантливият отбор на Индиана в началото на новото хилядолетие е съставен от топ играчи като Джърмейн О"Нийл и легендата Реджи Милър. Разбира се, виртуозите на игрището трябва да бъдат пазени от няколко луди глави - Рон Артест и Стивън Джаксън. Първият е автор на фразата: "Някои хора могат да контролират емоциите си, но аз не съм един от тях".
В състава на Детройт са играчи като Бен Уолас - със собствени психични проблеми, буйни характери и динамичен личен живот. На всичкото отгоре, №3 на домакините е загубил брат си часове преди сблъсъка.
"Дворецът на Oубърн Хилс" е място, на което феновете рядко отиват трезвени. Точно това прави и Джон Грийн. Има ли домакински мач на Пейсърс, купонът започва от сутринта. Поглъща се огромно количество алкохол, а привържениците, имащи скъпи сезонни карти, се придържат към философията, че любимият им тим се издържа благодарение на хора като тях и баскетболистите са им длъжници. Ако оставиш 20, 000 души да пият на едно място в продължение на 4-5 часа, е ясно, че някой някъде ще си има проблеми.
"Беше петък вечер и... сещате се, някак си човек се наслаждава малко повече", разказва Чарли, който е "редови фен" на Пистънс, а на 14 ноември 2004 година ще се окаже на игрището и ще получи страшен тупаник в лицето от Рон Артест.
Критичен момент
При всяка една катастрофа - екологична, културна, политическа, има критичен момент. Без значение от факторите, ако в тези няколко секунди някой вземе правилно решение, проблемите може да се разминат. Не и този път.
Индиана съсипва Детройт. Рон Артест и Джърмейн О"Нийл правят каквото си поискат между двата коша. Разликата набъбва, но това вбесява феновете. В края на мача гостите водят с 15 точки, голяма част от феновете вече са си тръгнали - остават обаче най-верните, най-крайните, притежателите на сезонни карти. От горната част на залата те започват да пълзят към първите редове и да правят това, което могат най-добре - да изкарват от равновесие съперника.
В този момент Джамал Тинсли от Индиана, афектиран от атмосферата и сигурен в победата, казва на Рон Артест: "Вече може да направиш твоя фаул".
Пълна лудост, но на Артест му трябва само това. Той прави грубо нарушение под коша срещу Бен Уолас, а секунди след това получава удар в главата от състезателя на Детройт. Баскетболистите започват да се блъскат, на игрището влизат щабовете на двата тима, настъпва хаос. В този момент Рон решава да легне на съдийската маса и да чака бурята да отмине.
"Все едно бях едно голямо куче, което се излегна", разказва Артест с наслада.
Дори и такава каша може да бъде наредена, стига да не се беше активирал "Ефектът на бирата".
Докато "голямото куче" лежи, Джон Грийн отпива за последен път от бирата си и изпълнява дълга си на фен на Детройт - хвърля напитката по посока на Артест, а чашата се разбира в тялото му.
"Видях го като на забавен каданс. И знаех, че ако тази чаша удари Рон, ще стане страшно", спомня си Реджи Милър, който не играе в мача.
Това кара баскетболиста на Индиана да излезе от спокойното си състояние и да хукне нагоре по трибуните, за да опита да разкъса фена, хвърлил чашата. За щастие на Грийн, Артест атакува друг човек:
"В този момент изпитах огромно облекчение", спомня си Грийн в интервю за Канал 4.
Към трибуните тръгват и други играчи на гостите, за да се разправят с феновете. Полицията не може да овладее ситуацията. Мелето придобива плашещи размери.
На всичкото отгоре в залата има твърде малко полицаи. Единственият човек, който може да укроти баскетболистите не Пейсърс е Реджи Милър - техният лидер, който обаче не участва в срещата и затова е по костюм, а не в баскетболен екип. И, представете си, органите на реда не могат да го разпознаят кой е и му отказват достъп.
"Ако господин Грийн не беше хвърлил бирата, боят щеше да остане на игрището. Баскетболистите нямаше да реагират и да хукнат по трибуните, а феновете нямаше да реагират спрямо реакцията на баскетболистите и да ги атакуват", това объркано изречение е становището на прокурора от съда в Оукланд.
В края на краищата ужаст приключва с ранени хора, бесни баскетболисти и сцени, които шокират целия свят.
"Ефектът на бирата"
10 милиона долара глоби и общо 146 мача наказания за играчи участващи активно в свадата. Мелето трансформира Индиана Пейсърс от основен претендент за титлата в посредствен отбор, борещ се за място в плейофите. Общественото доверие към лигата се пропуква. Един от най-великите баскетболисти - Реджи Милър, слага край на кариерата си с разбитата мечта някога да има шампионски пръстен. Рон Артест разбира сърцата на съотборниците си като отива в Лейкърс и след това става шампион, а двамата със Стивън Джаксън не си разменят нито дума повече. Джърмейн О"Нийл, който така и не става велик играч, описва решението на Артест да си тръгне като "най-страхливото нещо, което е виждал в живота си".
"Понякога човек е страхливец, това е", гласи обяснението на Рон, изречено вече в екип на ЛА Лейкърс.
Преди няколко години "Дворецът на Oубърн Хилс" е изравнен със земята, а там остават погребани много мечти, пари и таланти. Там остава шампионският пръстен на Реджи Милър, реализирането на Джърмейн О"Нийл в един от най-великите играчи, приятелството между Рон Артест и Стивън Джаксън, реализирането на един от най-талантливите отбори. Там остава и усмивката на господин Грийн, който задейства "Ефекта на бирата"... и до ден днешен не съжалява, че го е направил.
