Преди няколко дни в Айова, САЩ, се проведе турнирът LFA 147, в основното събитие на което Мелкисаел Коста се изправи срещу Жуниор Мело и нокаутира бразилския си сънародник в третия рунд.
Преди двубоя Мелк, както приятели и фенове наричат Коста, боядиса косата си в леопардова разцветка. Така той целеше да акцентира върху кожното заболяване, от което страда от малък - витилиго.
Витилигото се характеризира със загуба на естествената пигментация на кожата, което е причина за обезцветяването на определени области от тялото, докато други остават непроменени. Такава патология прави кожата на човека неравномерна по отношението на цвета. С течение на времето болестта активно прогресира, но не е опасна за живота и не е заразна.
Днес този проблем е широко разпространен в целия свят и дори модни агенции наемат модели с витилиго, които да представят дрехите им.
Преди две десетилетия в Бразилия обаче мислят по доста по различен начин, така че детството на Коста и истински кошмар.
Повечето от родителите на неговите връстници им забраняват да общуват с него, а в училище е постоянен обект на подигравки и унижения.
Най-тъжното е, че възрастните също се отнасят враждебно към него. "Хората бяха объркани от болестта ми - обяснява той. - Не искаха да имат нищо общо с мен, защото им изглеждах отвратителен. Поради това страдах от всякакви видове дискриминация."
Напълно обяснимо - Коста е връхлетян от комплекси.
Опитва се да избяга от действителността, премествайки се в малко селце, където започва работа във ферма. "Не исках да ходя в града. Не исках хората да ме виждат. Депресията започна да пуска дълбоки корени в мен. И в крайна сметка започнах да изпитвам към себе си същото като останалите - отвращение. Но бойните изкуства ме спасиха", разказва бразилецът.
Мелк не обвинява хората и вярва, че тяхната жестокост се дължи на невежеството. Среща неразбиране дори от родителите си, които са убедени, че заради заболяването перспективите пред момчето им не са никак големи. "Когато порасна, искам да стана лекар", казал веднъж Коста на баща си, на което получил отговор: "Сине, няма как с тази болест." Но не се отказвал. "Тате, а какво ще кажеш за ченге?" Отговорът бил подобен: "Никой не би те взел!".
Бъдещият боец започнал да се примирява, докато на PlayStation-а си не вижда Скот Йоргенсен.
"Търсех си с кого да играя и видях този човек, който изглеждаше точно по същия начин като мен. Помислих си: "Това истина ли е, или някаква пунта? Кой е той?" Потърсих го в Google и видях, че е UFC боец. "По дяволите - казах си аз. - Този човек е точно като мен, така че мога и аз да стана UFC боец." Най-накрая си намерих призвание, което да преследвам." Така Скот Йоргенсен се превръща в косвения вдъхновител на Мелк, който започва да вярва, че може да стигне до големия спорт.
Трупането на самочувствие обаче се оказва труден процес.
Във фитнеса се срамува да сваля тениската си и мрази да го снимат. Голямата промяна настъпва след голяма семейна трагедия и смъртта на брат му в тежка катастрофа. "Той си отиде с вярата, че мога да постигна нещо в този живот. Казах му, че ще го направя и за себе си, и за него. Това ме изведе на ново ниво и ме мотивира да продължа напред", обяснява Коста.
Спортистът променя тотално мисленето си и самооценката си, което го изважда от дупката. "Днес обичам кожата си и се харесвам как изглеждам. Не мога да си представя себе си различен. Вече обичам да се снимам, а когато, да речем, на кадъра съм с още десет души, аз съм акцентът. Просто защото само аз се различавам по нещо от другите и така привличам вниманието. Това ме кара да се гордея", твърди боецът.
Личният му живот е пълен с наистина трудни моменти, а най-критичният епизод в бойния му път е през 2018 г., когато се изправи срещу Рафаел Барбоса в мач за титлата в промоцията Demolidor Fight.
Барбоса му прави събмишън, като първо го души в изправено положение, а след това и на пода. 20 секунди по-късно Рафаел казва на рефера, че съперникът му е в безсъзнание, но минута и половина съдията не взима решение да сложи точка на боя.
"Казах ти!", крещи Барбоса, след като пуска врата на Коста и Мелк изглежда безжизнен след "анакондата".
"Първото нещо, което си спомням, е как отворих очи и видях треньорите и лекарите. Не можех да дишам, беше много мъчително. Освестих се едва когато отидох в болницата и ми дадоха някакъв серум. Видях на видеото, че припадам с отворени очи. Виждат се и конвулсиите. И от двата ъгъла викаха, че съм аут, но реферът дава знак, че ще спре двубоя само ако припадна. А аз вече съм в безсъзнание. Съперникът ми спря битката. В противен случай щях да съм мъртъв", спомня си Коста в интервю за MMA Fighting.
Реферът Емерсон Перейра Саес твърди, че не е забелязал конвулсиите на Коста и затова не е спрял битката до последно. След този мач цялата MMA общност се нахвърля върху него и в крайна сметка той се оттегля от съдийството.
Кариерата на Коста все още не е толкова позитивна, колкото е мисленето му и е много далеч от UFC. В промоцията на LFA той все още има само две победи, но представянето му преди няколко дни в Айова беше наистина добро.
Споменът за почти смъртоносната "анаконда" постепенно избледнява и е готов да продължи да прави нужното, за да стигне до UFC. А вие хвърляйте по едно око за него. Той е от хората, които няма как да останат незабелязани, дори и да е на снимка с още десетима.
