Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той биеше Кличко, но боксът го превърна в инвалид. Искаше да му отрежат краката и да се удави в океана

Той биеше Кличко, но боксът го превърна в инвалид. Искаше да му отрежат краката и да се удави в океана

Крис Бърд беше едно от най-популярните имена сред звездите в тежката категория на бокса в началото на новото хилядолетие. И няма как да е другояуче - все пак записа победи над Виталий Кличко, Дейвид Туа и Ивендър Холифийлд. Той беше Флойд Мейуедър при тежките. Истинско явление в спорта. Но подобно на мнозина велики и той не можа да избяга от болестта на шампионите - енцефалопатията.

В продължение на няколко години Бърд практически беше инвалид - с "горящи" от болка крака, адско главоболие и неспособност да живее нормален живот. В момента се лекува, а марихуаната е най-близкият му приятел. Твърди, че се чувства по-добре и че си е върнал радостта от живота. Вече е на 50, но се надява, че ще успее да се качи на ринга за голям мач поне още веднъж. Трудно е да го повярваме, но при него няма невъзможни неща.

Прецедентът: Бърд е сребърен олимпийски медалист в средна категория и световен шампион при професионалистите в тежка

Крис е най-малкото от осемте деца на Джо и Роуз Бърд, а боксът е на особена почит в семейството му. Баща му притежава тренировъчна зала във Флинт, където той тренира с двама от по-големите си братя - Патрик и Тим. Те не постигат някакви значими успехи на професионално ниво, но сестра му Трейси е бивша световна шампионка в лека категория.

"Даже кучето ни харесваше бокса. Той беше религия в нашето семейство. Отначало се страхувах от ринга, страхувах се да се боксирам. Първата ми битка завърши наравно и бързах да се промуша между въжетата. Постепенно обаче събрах кураж и се очуках, както се казва на нашия език", разказва Крис.

Под ръководството на баща си прави фурор на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона и печели сребро, след като на финала губи от кубинеца Ариел Ернандес.

"Знаете ли какво? Олимпийският медал е основната ми награда в бокса. Вярно, жалко, че не е златен. Но вложих толкова много усилия, пролях толкова много литри пот и прекарах безброй дни в залата", споделя още Бърд.

Той става професионалист веднага след Олимпиадата - през януари 1993 г.  Започва в традиционната за него средна категория, но само след няколко мача се мести в тежка: "Това решение беше взето на семеен съвет. Разбирахме, че е много рисковано и опасно решение. Все пак ставаше въпрос за рязко наддаване на тегло. Ядях само висококалорична храна и за някакви си три-четири месеца качих около 20 килограма."

Бърд побеждава Виталий Кличко, но след това губи на два пъти от Владимир

Решението за прехода от средна към тежка категория се оказва отлично. Въпреки факта, че Бърд е значително по-малък от своите опоненти що се касае до габаритите, той продължава да трупа победи благодарение на скоростта и техниката си. Победният му марш привлича вниманието на видни промоутъри, включително и на Дон Кинг. Не успява да устои на изкушението и подписва договор с него.

"Кинг ме засипа с комплименти. Стисна силно ръката ми и позирахме пред камерите. На следващия ден с жена ми, която ми беше и мениджър, пристигнахме в кабинета му, за да подпишем договора. Останахме там почти 7 часа! Договорът беше променян 11 пъти. Жена ми разбира от документация. На вечерната пресконференция Дон даже не се доближи до мен", спомня си Бърд.

Първият сериозен тест в кариерата му е битката срещу доказания нокаутьор Айк Ибеабучи през март 1999 г.

Бърд оказва прилична съпротива до петия рунд, когато пропуска мощен ляв ъперкът, а след това и десен прав, след които се свлича на ринга като покосен. Успява да стане, но довършването му вече е само въпрос на техника.

"Това беше тежко поражение, което ми напомни за загубата на финала на Олимпийските игри. Но срещу Айк болеше повече. На пресконференцията казах, че ще стъпя отново на крака и изпълних обещанието си", разказва Крис.

Само година по-късно Бърд прави това, което Ибеабучи така и не успява - става световен шампион. Макар и малко случайно и с известна доза късмет...

Притежателят на титлата на WBO Виталий Кличко трябва да се бие срещу Донован Ръдък, но той е контузен. Крис приема битката в последния момент и само 9 дни преди мача поема към Германия.

Украинецът стои по-добре на ринга, но в третия рунд контузва лявата си ръка. Изпитва силна болка и играта му се срива. Въпреки това преди 10-ия рунд води убедително в картите и на тримата съдии, но бъдещият кмет на Киев отказва да продължи заради травмата си. Така Бърд става световен шампион за първи път в кариерата си.

Но в следващата голяма битка го очаква другият брат Кличко - Владимир, който печели със съдийско решение. Двамата пресичат пътищата си още веднъж - през април 2006 г., когато украинецът отново е победител - този път с нокаут в седмия рунд. И от този момент започва голямата му доминация.

Крис става първият боксьор, който общо три пъти се бие с братята Кличко. Другият е Самюъл Питър.

"Братята Кличко са много достойни шампиони. Бях на ринга с Виталий, а после се боксирах два пъти и срещу брат му Владимир. През цялото време не чух нито една лоша дума за мен. Братята Кличко са истински джентълмени на и извън ринга. Никога не съм срещал бойци, които са се отнасяли към своите съперници по-уважително от тях."

Бърд се лекува с марихуана и стана веган. На 50 години твърди, че е във формата на живота си

Крис приключи кариерата си през март 2009 г., след което се отдаде на треньорската работа. Работеше с Леймън Брюстър и Шанън Бригс, сътрудничеше си с телевизионния канал HBO като експерт и разумно инвестираше спечелените пари.

"Щастлив съм от начина, по който се развиха кариерата и животът ми. Спечелих олимпийски медал и два пъти бях световен шампион в тежка категория. Аз съм щастлив човек", призна Бърд през 2016 г.

Нищо не предвещаваше проблемите, но през декември 2018 г. Крис обяви, че страда от енцефалопатия - болестта на боксьорите в тежка категория. Става въпрос за форма на посттравматичен паркинсонизъм, причинен от повтарящи се травми на главата. Легендите в тежка категория Мохамед Али, Флойд Патерсън, Джак Демпси и Джо Луис също имат това заболяване, но случаят на Бърд е далеч по-болезнен:

"Официално съм признат за инвалид. Краката ми сякаш се пекат на огън. Толкова ме болят, че на няколко пъти исках да ги отрежа. Наложи се близките ми да ме спират. Но ако знам, че болката ще изчезне, съгласен съм да ги ампутират. Вече не се боксирам, така че не ми трябват крака. Боксът е спорт, който влияе на мозъка. Всеки път, когато излезеш на ринга, мозъкът ти се удря в черепа. Боксьорите изкарват прехраната си, докато ги налагат по главите."

Бившият шампион претърпя няколко операции, които всъщност не повлияха на състоянието му. Крис призна, че страда от посттравматично разстройство, поради което се е налагало да пие лекарства дълго време, което се е отразило негативно на психиката му.

"Живея близо до океана и един ден излязох с намерението да скоча и да се удавя. Тези хапчета ме подлудяваха. Използвам много марихуана, тя ме поддържа функционален, иначе щях да полудея. Много от нас имат проблеми с главата. Двамата ми братя, на 55 и 60 години, страдат от деменция заради бокса. Леймън Брюстър загуби око заради бокса. Джеймс Тони полудя. Ридик Боу вече не е същият.

Това е реалността в нашия спорт, за която никой не иска да говори. Когато приключат кариерата си, боксьорите не могат да си намерят работа. Те нямат образование. Те се озовават в този огромен зъл свят и не знаят какво да правят", казва Бърд.

Въпреки това, само преди няколко дни, Крис отново шокира света. 11 години след като слезе от ринга, той е готов да възобнови кариерата си. Според него на 50 години се намира във формата на живота си.

"След няколко години хронична болка, употреба на канабис и веганство, аз съм готов да се завърна. Готов съм да се бия и съм в най-добрата форма, която можете да си представите. Рефлекси, скорост и още повече сила.

Чувствам се по-добре, отколкото в разцвета на силите си. И да - аз съм на 50! Внимавайте с това старче. В началото на кариерата ми ми казваха, че съм твърде малък, но доказах, че грешат. Спечелих две световни титли в тежка категория. Виталий Кличко беше с 41 килограма по-тежък от мен! Този път сигурно ще кажат, че съм твърде стар, но пак ще докажа, че всички грешат!"

Най-четените