Брок Леснар трябваше да се чувства сякаш светът е негов. Феноменалният атлет вече е натрупал успехи като състезател по аматьорска борба и като кечист в компанията WWE, когато през лятото на 2010 г. доказва, че има място и в света на истинските битки. Той печели титлата в тежка категория на UFC - най-голямата организация за MMA битки в света, след като смила с ръце лицето на опонента си Франк Мир.
Само няколко месеца по-късно обаче Леснар се събужда облян в пот заради най-силната болка, която по собствените му думи някога е изпитвал. Прекарва дни в болница, блъскан ежедневно с морфин и вярващ, че умира.
В един момент разбира от лекарите, че има дивертикулит - възпаление в корема, което лекарите му описват като "дупка в стомаха". А операцията, която може да спаси живота му, може да го лиши от кариерата и препитанието му.
Това е най-голямата битка в живота на Леснар - масивен 191-сантиметров, 130-килограмов звяр, който е влизал в "режисирани" схватки с кеч легенди като Дуейн Джонсън-Скалата, Гробаря и Хълк Хоган, но се е изправял и срещу ММА класици като Ранди Кутюр, Кейн Веласкес и Алистър Овърийм в напълно истински боеве.
"Не уважавам нито един от опонентите си, но имам много респект към дивертикулита. Аз и дивертикулитът стигнахме далеч и нямам желание за реванш", пише самият Леснар в биографията си DeathClutch малко след тази близка среща със смъртта.
Брок всъщност е имал и други такива моменти в живота и кариерата си. Роден през 1977 г. в американския щат Южна Дакота като дете в бедно фермерско семейство, той от малък се учи на физически труд, дои крави и рине тор.
Единственото бягство от това ежедневие са тренировките и турнирите по аматьорска борба. За да си спести гневът от загубите, той трябва да става все по-добър - и го прави. С много жертви, усилени тренировки и воден от състезателния си дух успява да спечели Първодивизионния национален шампионат по борба на Щатите през 2000 г.
Успехите му на тепиха привличат вниманието на скаутите от кеч компанията WWE, където друг бивш състезател по аматьорска борба - олимпийският шампион от Атланта Кърт Енгъл, вече трупа успехи.
След среща със собственика на WWE Винс Макмеън, Леснар получава изкушаващо финансово предложение. И ето как борецът решава да стане кечист, макар по думите му до онзи момент да не е гледал "дори пет минути кеч в целия си живот".
Защо се съгласява? Заради парите. Леснар днес зад гърба си има успехи като боец в октагона на UFC и като шоумен в ринга на WWE, но той винаги е бил най-вече бизнесмен.
За порасналото фермерско момче от Южна Дакота е най-важно да изкара колкото се може повече пари, а тъй като знае, че най-много пари се изкарват на върха, това го кара да се стреми именно натам с каквото и да се занимава.
В първия период, в който работи като кечист за WWE - от 2000 г. до 2004 г., Леснар се води от съвета, даден му от вече покойния кечист Кърт Хениг: "Влез, за да излезеш". С други думи, стани част от този развлекателен бизнес, изкарай възможно най-много пари и се разкарай колкото се може по-бързо, преди тръшкането върху ринга 300 дни в годината и безкрайното пътуване от град на град да са те съсипали.
Леснар бързо разбира от първа ръка за какво става дума, когато в живота му място намират двете В-та - "Викодин" и водка.
През април 2002 г., когато кечът все още се излъчваше по bTV, Леснар дебютира в шоутата "Първична сила" и "Разбиване". Впечатлен от силата, вида му и скоростта, нехарактерна за човек с неговите габарити, Винс Макмеън го запраща към върха. Дава му образа на машина, която мачка всеки по пътя си. През август, месеци след дебюта си и едва 24-годишен, Леснар "побеждава" Скалата за световната титла на WWE.
Следват две години на доминация, все по-тлъсти чекове и все повече негативна енергия, но самият Брок твърди, че не помни много от тях заради болкоуспокояващите и алкохола, които поема почти постоянно.
По думите му, той е пиел "стотици таблетки" "Викодин" месечно и е изпивал по бутилка водка на всеки ден-два. Само това му помага да издържи на натоварения график на кечистите и вече трупащите се проблеми, сред които счупени ребра и скъсани коленни връзки.
"По-тъжната истина е, че консумацията ми на пиячка и хапчета е на светлия край на скалата в сравнение с някои от хората, които са били по-дълго [в кеча]. Те са били наистина в капан и са знаели, че никога няма да се измъкнат. Ето защо са бягали по друг начин", разказва Брок за проблемите със зависимостите в този бизнес.
Той не иска да свърши като по-възрастните кечисти, които и в 50-те си години и дори повече все още подлагат телата си на почти ежедневен стрес, тъй като заради натоварения график не им е останало друго освен работата им.
Един от най-опасните мигове в кариерата му е именно на ринг на WWE. През март 2003 г. Леснар трябва да се изправи срещу Кърт Енгъл в главния мач на турнира "КечМания 19". Енгъл отново има сериозни проблеми с врата и по план трябва да загуби своята титла на WWE от Брок, за да се подложи на операция. Самият Леснар обаче се разминава на косъм със счупен врат по време на мача.
По предложение на агента Джон Лауринатис, който работи с кечистите по уточняване на детайлите около мача им, Леснар трябва да извърши впечатляващо за човек с габаритите му движение, което не е практикувал от месеци - задно салто от третото въже, но изпълнено напред, при което се стоварва с цяло тяло върху лежащия на ринга противник.
Брок обаче се подхлъзва и пред многохилядната публика пада не по корем, а на главата си, което моментално води до сътресение.
"Почти си счупих врата. Все още бях достатъчно осъзнат, за да довърша мача. Успях, което значеше, че отново съм шампион, но със сигурност не го помня. Изобщо", разказва Леснар за последствията.
Освен контузиите и умората от пътуването се трупа и общото недоволство от работата за WWE. Така през 2004 г. Леснар решава, че ще се махне от компанията, заради което след това води дълга съдебна битка с компанията.
Хубавото от целия престой в WWE е започналата там връзка с Рена "Сейбъл" Меро - жена, превърнала се в един от първите секссимволи в кеча през 90-те, която е и с 10 години по-възрастна от Брок. Тя впоследствие става и негова съпруга, а днес имат две деца.
Когато се маха от кеча, Леснар си поставя друга цел - американски футбол. Бидейки отличен атлет, започва да тренира за евентуален дебют в Националната футболна лига (NFL) на САЩ и влиза в може би най-добрата форма в живота си. И тогава идва катастрофата. Буквално.
След като взема новия си мотор от сервиза, Леснар, следван от брат си и приятели, е засечен от жена с миниван. Неговото "Харли" се удря в минивана, самият Брок също, преди да мине над автомобила и да падне от другата страна.
Бързо става на крака, осъзнавайки какъв късметлия е, че е жив. Но е прибързал - от сблъсъка е счупена челюстта му, както и едната му ръка, но най-болезнено е сериозното разтежение на слабините.
Всички тренировки, целият упорит труд до този момент са заличени само за миг на пътя. Леснар все пак успява да се възстанови донякъде в следващите месеци и дори подписва с отбора Minnesota Vikings, с които изиграва няколко мача преди сезона. В крайна сметка обаче е освободен през август.
След кратка нова заигравка с кеча, този път в Япония, Брок си поставя нова цел - истинските битки в света на смесените бойни изкуства.
Със само една победа за по-малката компания K-1 зад гърба си, той успява да убеди президента на UFC Дейна Уайт да му даде шанс. За противник на Леснар е избран Франк Мир, за когото трябва да отбележим, че е същият боец, който загуби в края на 2021 г. от българина Кубрат Пулев на триъгълния ринг на организацията .
Повече от десетилетие по-рано обаче Мир не беше случаен боец в октагона и беше в много по-добра форма. Доказва го, когато успява да заключи крака на Леснар и да го накара да се предаде. Унизителната загуба е поредният мотиватор за Брок. Във втория си мач в UFC той побеждава и прекратява кариерата на Хийт Херинг, а след това и легендата Ранди Кутюр за титлата в тежката категория.
Наистина големият успех идва с отмъщението срещу Франк Мир, срещу когото се изправя на UFC 100 през 2010 г. в спор за безспорната титла в тежка категория. Този път Леснар надделява, но радостта от победата не продължава дълго.
След месеци на дискомфорт, Леснар се събужда една нощ облян в пот и дори не може да стане от леглото от болка в корема. Брат му и жена му го откарват в болница в малко канадско градче. Там ММА боецът е наблъскан с морфин, но лекарите не могат да диагностицират, тъй като скенерът им е повреден.
Часовете в очакване уредът да бъде поправен се превръщат в дни, в които Леснар - будещ се и заспиващ заради морфина - мисли, че умира. Стига дотам да звънне на всички, с които работи, и да им каже, че или ги уволнява, или повече няма да работи с тях.
"Доверих се на лекарите в тази болница. Не трябваше. Това за малко не ми коства кариерата. Почти ми коства живота", разказва по-късно Брок.
Накрая той напуска лечебното заведение и с жена му, която го вози, поемат на 4-часово пътуване през границата към друга болница в САЩ. Там е установено, че боецът има възпаление в корема заради дивертикулит. Температурата му вече е над 40 градуса. Първата реакция е да му направят операция за махане на част от дебелото му черво, но знаят, че това би сложило край на кариерата му и изчакват да видят как ще подействат медикаментите.
За тяхна изненада инфекцията и температурата отшумяват. Заради едно добро лекарско решение Брок не само оцелява, но и си спестява много по-сложно възстановяване след тежка операция. С други думи, спасена е и кариерата му, за което самият той е благодарен и до днес на дежурния лекар.
Брок постепенно се възстановява и дори се връща в октагона. След победа над Шейн Каруин обаче нещата тръгват надолу - губи титлата си от Кейн Веласкес, след това пада от Алистър Овърийм, а заради положителни допинг резултати беше анулиран резултата от последния му до момента мач в UFC - срещу Марк Хънт през 2016 г.
Брок Леснар, бедното фермерско момче от Западна Дакота, обаче си остава бизнесмен - през 2012 г. договор за милиони долари стопява ледовете между него и Винс Макмеън и Брок се връща на кеч ринга на WWE. Там през последното десетилетие прави спорадични прояви с по само няколко мача на година, за които взима огромни суми, но без постоянно да е на път или да рискува здравето си.
С други думи, постигнал е вечната си цел да има достатъчно време и пари да се грижи за това, което определя като най-важното - жена си Рена и децата си. И след няколко близки срещи със смъртта, както и опасна връзка с водката и "Викодин"-а, може наистина да се повярва на думите му, че е "благословен от Бога".
