Ейдур Гудьонсен игра рамо до рамо с Роналдо и Лионел Меси, а треньори му бяха Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола съответно в Челси и Барселона. Без съмнение, той е най-близкото нещо, което футболът има с Форест Гъмп.
Гудьонсен може и да не беше най-резултатният нападател в големите европейски мачове със само три гола във фазата на директните елиминаци, но за сметка на това беше впечатляващ на местно ниво.
Исландецът отбеляза 75 гола в първите си пет години в Челси, а един от тях се отличава ярко от всички останали.
През януари 2003 г. нападателят вкара с феноменална задна ножица срещу Лийдс на "Стамфорд Бридж" и изпълнението му остава незабравимо и до днес.
Голът беше шедьовър! Микс между гениалност и съобразителност, както и възможно най-зрелищният завършек на центрирането със завъртане от десния фланг на Франк Лампард.
Разбира се, виждали сме много задни ножици - всички те уникални и незабравими, но тази на Гудьонсен бе някак по-различна.
Дори и при изпълнението на Кристиано Роналдо срещу Ювентус през пролетта си пролича физическото усилие на суперзвездата при ножичния удар, а Ейдур вкара на Лийдс с лекотата сякаш е прекарал целия си живот в хоризонтално положение.
Това беше демонстрация на невероятно спокойствие от човек, който отлично знае какво се очаква от него и е в пълен мир с тези очаквания.
По-просто казано, изпълнението беше пример за това, че не е нужно да си най-добрият играч в света, за да имаш непоколебима вяра в собствения си талант.
Излъчването на Гудьонсен може би беше в противоречие с това, което постигна във футбола.
Аристократичната му осанка не кореспондираше с кариера, характеризираща се с скромност и примирение да е втора цигулка и фон, на който се чуват най-ясно и блестят най-ярко другите.
Беше свикнал с това хем да е до някаква степен звезда, хем другите да са по-големи звезди от него...
Малко са тези, които са играли както с Роналдо-Феномена, така и с Меси, но Гудьонсен го има във визитката си.
Ако не можете да върнете толкова назад лентата - Ейдур се засече с великия бразилец в холандския ПСВ. Също така малцина са тези, които са играли под ръководството и на Моуриньо, и на Гуардиола.
Нещо повече - Гудьонсен вкара победни попадения в дебютните домакински успехи на Жозе и Пеп съответно във Висшата лига и Ла Лига по време на най-знаменитите им мениджърски периоди.
Изпълненият с рекорди първи сезон на Специалния на Острова нямаше да започне с четири поредни победи, ако не беше смелостта и съобразителността на Гудьонсен при единствения гол в дербито срещу Манчестър Юнайтед.
А след това, четири години по-късно, Гуардиола бе на път да вземе само пет точки от първите си четири мача в Примера, но исландецът изскочи от нищото и засече центриране на Дани Алвеш с цената на три точки и първа победа за Пеп за първенството на "Камп Ноу".
Това бе началото на изумителна поредица от 17 победи в следващите 18 мача, а през пролетта на 2009-а Барса се поздрави с трофеите от Ла Лига, Копа дел Рей и Шампионската лига.
Аналогията с Форест Гъмп
В култовия филм, спечелил "Оскар", главният герой участва в редица исторически събития - от разрастването на "Черните пантери" до аферата "Уотъргейт". Ако потърсим футболния му еквивалент, то е или (a) невъзможно да се открие или (b) кариерата на Ейдур Гудьонсен.
Футболистите не попадат случайно в големи отбори и още по-малко го правят отново и отново, ако не са докоснати от съдбата. Ако приемем, че младият Елвис за Форест е това, което беше младият Роналдо за Ейдур, футболистът има доста повече събития и имена за отбелязване през кариерата си нататък.
Повече от 20 години изминаха между първия му гол за ПСВ и последния му за Исландия преди Евро 2016, а това бяха две декади, в които точно като Форест вършеше невъзможни неща.
Роналдо, Джанфранко Дзола, Джими Флойд Хаселбанк, Ернан Креспо, Дидие Дрогба, Самуел Ето'о, Роналдиньо, Лионел Меси, Тиери Анри и още, и още... Ако не го бяхме видели с очите си да играе рамо до рамо с тях, вероятно нямаше да го повярваме.
И въпреки че охотно приемаше ролята да е в помощ на най-големите, а не да се стреми да е един от тях, исландецът често решаваше мачове и правеше разликата.
Показателно е, че Джими Флойд Хаселбанк посочва Гудьонсен като свой любим партньор на терена през цялата си кариера.
Дуото беше нещо повече от един безжалостен голмайстор и един отборен нападател без капчица егоизъм. Бяха толкова различни, но се разбираха перфектно. "Най-важното нещо беше, че искахме да играем заедно. И че желаехме другият да се справи добре", казва Джими.
А дори и труден характер като него не можеше да намери и най-малката причина да не харесва футболния Форест Гъмп.
