Какво бихте направили, ако можехте да живеете, без да създавате какъвто и да е боклук? В началото ще ви се струва, че е невъзможно или е много трудно, но едно вдъхновяващо момиче успява. И не само това, тя споделя с всички, за да опитаме и ние да постигнем същото.
Елиминиране на боклука
Как човек може да направи нещо такова, без да се лишава от нещата, които харесва и от удобствата на модерния свят? Показателна е историята на Лорън Сингър, която е прекарала 2 години, без да генерира какъвто и да е боклук.
Вдъхновението у нея възниква от изучаването на екология в Нюйоркския университет. Тя е сред протестиращите срещу големите петролни компании и иска да направи всичко, което зависи от нея, за да повлияе на околната среда по положителен начин.
Макар в началото да бихте помислили, че вероятно е някое хипи или ходи да прегръща дърветата, когато обърнете внимание на нейната история, ще откриете, че не само е точно обратното. Нужна е само малко дисциплина и промяна на навиците.
Страстта й към опазването на околната среда един ден е изправена пред сериозно предизвикателство, когато осъзнава, отваряйки хладилника си, че почти всеки от продуктите вътре е увит или се съхранява в някакъв вид опаковка за еднократна употреба. Тя, "зеленото момиче", както сама се определя, се почувствала двулична, защото избирала да живее живота си по начин, който не е екологичен или устойчив. Така че решила да елиминира пластмасата от живота си.
Пътят към липсата на отпадъци
Сингер разказва как се е отказала от всичко, с което ние всеки ден се сблъскваме:
"Как преминах от никаква пластмаса към никакви отпадъци?
Първо, спрях да купувам опаковани продукти и започнах да нося свои собствени торбички и съдове, които да пълня с насипни продукти в супермаркета. Спрях да купувам нови дрехи, и пазарувах само употребявани дрехи. Продължих да правя сама всичките си козметични и почистващи продукти.
Намалих сериозно имуществото си, като продадох, дарих или дадох на случайни хора ненужни неща от живота ми, примерно всички без една от шестте ми идентични шпатули, 10 чифта дънки, които не съм носила от гимназията, и милиард декоративни вещи, които не означават нищо за мен.
По-важното, започнах да планирам потенциално замърсяващи ситуации; започнах да казвам "НЕ" на неща като сламки в коктейлите ми в баровете, на пластмасови или хартиени торбички в магазините, и на касовите бележки.
Естествено, този преход не се случи веднага.
Процесът отне повече от година и изискваше много усилия. Най-трудната част беше да огледам с критичен поглед себе си, завършилата екология в университета, пътеводната светлина на устойчивото развитие, и да осъзная, че не живея по начин, отговарящ на моите ценности.
След като приех това, си позволих да се променя и оттогава животът ми е по-добър с всеки изминал ден.
Ето само няколко от начините, по които животът ми се подобри, откакто спрях да генерирам боклук:
1. Пестя пари.
Сега си съставям списък за покупки, когато излизам да пазарувам, което означава, че съм подготвена и не вземам скъпи неща импулсивно. Освен това купуването на храна насипно означава, че не плащаш допълнително за опаковката. Що се отнася до гардероба ми, не купувам нови дрехи; пазарувам само в магазини за дрехи втора употреба и вземам дрехите си на силно намалена цена.
2. Храня се по-добре.
Тъй като купувам неопаковани стоки, гамата от нездравословни продукти е доста ограничена. Вместо това консумирам много органични плодове и зеленчуци, пълнозърнести брашна и бобови продукти, както и много сезонна, местна храна, тъй като селските пазари предлагат невероятни неопаковани стоки.
3. По-щастлива съм.
Преди да възприема този начин на живот, често тичах до супермаркета, преди да е затворил, защото не пазарувах правилно, поръчвах с доставка, защото нямах храна вкъщи, винаги ходех до аптеката, за да взема определен скраб или крем и почиствах постоянно, защото имах толкова много вещи.
Сега типичната ми седмица включва една разходка до магазина, за да купя всичките необходими ми продукти. Това ходене не е само за храни, но и за почистващи и козметични продукти, тъй като всичко, което използвам сега, може да се направи с прости, ежедневни съставки. Не само е по-лесно и лишено от стрес, но е и по-здравословно (без токсични химикали!).
Никога не съм очаквала, че активният избор да не генерирам отпадъци би довел до по-добро качество на живот
Мислех си, че би означавало само да не изнасям боклука. Но това, което в началото беше просто решение за начина ми на живот, се превърна в блог - Trash is for Tossers, който стана катализатор за разговори с интересни хора с подобни нагласи, и за изграждането на нови приятелства.
Сега той доведе и до това да напусна чудесната си работа като мениджър по устойчивото развитие в нюйоркския Департамент за защита на околната среда, за да стартирам собствена компания за живот без отпадъци, The Simply Co., където ръчно правя и продавам продуктите, които съм се научила да създавам през последните две години.
Не съм започнала този начин на живот, за да демонстрирам нещо някому - заживях така, защото да имаш безотпаден живот за мен е абсолютно най-добрият познат за мен начин на живот, съответстващ на всичко, в което вярвам."
не вярвам на такива глупости. и например вместо дамски превръзки или тампони всеки месец, които трябва да изхвърля след използването им, какво използва? пелени може би и си ги пре и ги ползва за многократна употреба. пълни глупости. няма начин да не генерира абсолютно никакъв боклук. а бананите с корите ли ги яде? или картофите с обелките или чесън с обелка... абе я-аааааа да лъже себе си щом й харесва.
Чакай сега, и аз се замислих за отпадъците от храна, но или има всеядно куче, или е вегетарианка или веган, но така или иначе обелките от банан или картофи са естествени отпадъци и се разлагат без проблем. Тя избягва найлоновите опаковки и пластмасата, което е похвално, но наистина как стои въпросът с превръзките? Ако беше мъж, щях да се вържа на всичко това. Но като цяло се кефя на хора, на които им пука за природата. Аз събирам отделно отпадъците, децата ми ми се смеят, защото са наясно, че дори и да ги хвърлям прилежно контейнерите за разделни отпадъци, на бунището камионите ги изсипват на едно и също място. Аз също го знам, но продължавам да го правя с възпитателна цел. Защото вярвам, че някой ден някой наистина ще започне да ги разделя преди да стигнат до бунището, така както едно дете вярва в дядо Коледа, въпреки че е наясно кой купува подаръците.
Биляна, памперсите, които се перат, се наричат пелени и нашите майки са ги използвали, превръщайки се в слугини-перачки на бебетата си, а някои по-бедни народи като виетнамците напр. все още използват разни парцалчета за дамски превръзки като ги перат и простират заедно с другото бельо... да не би да си живяла с виетнамка? а иначе статията е пълна простотия... отказвала се била от касовата бележка та нали иска или не касиерката я разпечатва... все едно кой ще я хвърли в коша по какъв начин нейното геройство ще накара производителите да прилагат по-екологични технологии - докато нещо се предлага на пазара и то е по-удобно за ползване, ще бъде купувано
"Е,еех чада мои! Свят широк-п*тки всякакви!", както казва Дедо поп във вица. Един/на обичат да живуркат като аФторката, други да къркат уиски, шампанско и црън хайвер на яхта, трети па ручат само киселец... Па я умрем да се намаам ас ракия и туршия, да се нАгъча ас пръжоли и цръвено вино, да се Оригна, па да пОдкача булката. Оно и бишето (свинята де) най-обича у лайната да се въргаля, па месото му пак най-арно за ручане.