Не е много лесно да опишеш хора на по 25-26, с диплома от западен университет, които са се събрали на маса за непушачи и обсъждат колко души ще се организират за почистване на Панчаревското езеро. Особено ако теб още те гони гузна носталгия по "вкуса" на филтъра, а точно по време на пролетната уборка си си спретнал екскурзийка на по-зелено.
Ако има някаква осезаема разлика между прекаралите студентството си тук и навън, тя понякога е в бохемското скатаване на едните и вирусния ентусиазъм на другите постоянно нещо да вършат и замислят, за да си оправим гледката, отношенията и да се отвържем от нихилизма. Без да разтягат локумите за идеалната вселена на Запад.
До въпросната маса ни доведе познанството с Бойко Благоев от Free Sofiа Tour - доброволците, които първи се сетиха, че никой не показва столицата на туристите по оня приятелски и честен начин, за да заобичаш един град с хубавите му фасади, кресливите пазари и таксиметровите шофьори, които надуват някакъв латиноамерикански хит, убедени, че и на теб ти е в кръвта.
Сега Бойко е мениджър проекти на общността Тук-Там, която повече от четири години свързва българи с опит в чужбина - образователен, професионален, а може би и чисто житейски. И това не е секта за клонинги на Зукърбърг, а добронамерена инициатива за (ре)създаване на контакти, споделяне на опит и идеи, съучастничество в наистина полезни проекти.
На това момче, ако почнем да му изброяваме завършените специалности, ще е като да пуснем баба ти на високоговорител да обяснява другите внучета колко са ученолюбиви. Но във време, в което нещо да си налееш в главата все върви към отлагане, поне да ги нахвърляме. Международни отношения в СУ, европейско право в Tilburg University, Холандия, сега учи във Висшето училище по застраховане и финанси, понеже имал пропуски в тая област. Бил е стажант в Европейския парламент, работил е като консултант по европейски проекти в бг фирма.
Нещо ползотворно ако ти се прави, веднага ще ти препоръча сайт за каузи или конкретно място, където не връщат никой с добри намерения. В същото време много го вълнува проблемът с пренаселената с автомобили София и отваря лаптопа, за да покаже черно-бяла снимка с двойка велосипедисти по шосето на Орлов мост все едно на разходка в романтично италианско селце.
Когато още съседът ти не се е бил родил с орисията да мърка с мицубиши по Цариградско шосе и да си го паркира до вратата на заведението - иди и виж изложбата с над 50 фотографии, която Бойко и другите симпатяги от Frее Sofiа Tour организират от понеделник на Моста на влюбените.
Паралелно работи по проектите на Тук-Там, сред които вече са и редовните непретенциозни срещи в уютно заведение всяка сряда след работа. Именно там се запознахме с няколко млади хора, завърнали се от чужбина с апетит (и образование) за работа във всякакви области - инженерство, енергетика, развлекателен бизнес. Не само, че не се отварят по темата колко е зле в България, ами са убедени, че тук нещата се случват далеч по-лесно, стига да разширяваш кръга от хора, на които им се занимава с това да живеят по-добре (щото то си е бая занимавка).
На 11 април пък е традиционният голям networking, запознанствата, по време на който помагат при търсене на работа и сродни души. Повод за най-голямо тупане в гърдите, разбира се, е форумът "Кариера в България. Защо не?", който бе признат за PR събитие на годината през януари на Eventex Awards. Удобен начин за директен контакт с работодатели, но на туктамовците не им е работа да притискат някого, а само да запознават и информират.
В тая връзка стартира "гид на новодошлия", с който да улеснят живота на хората, които се връщат тук и бюрокрацията буквално им разкатава фамилията. Голяма драма се оказва преводът и легализацията на дипломата, което онлайн платформата на сдружението пробва да разясни.
Проектът "Образование в чужбина" пък е полезен за бъдещите български студенти, включвайки база данни с университети и подробности за кандидатстването, настаняването, финансовата помощ и дори развлеченията, както и контакти на претопени вече в западната система студенти.
Срещат се отблизо и с гимназисти, за да си поговорят с тях по теми като че до университет тип Харвард не се стига със совалката на Ричард Брансън. "При последното кандидатстване само един българин е допуснат до интервю в Харвард", цитира Бойко данни на "Заедно в час", но се съмнява причината да е в подготовката на завършващите. Важно е някой да ти разкаже за пътя до там. Ти, ако искаш, се връщай.
