Един млад български астроном е наясно, че експертните познания няма как да му попречат да гледа към небето с очите на мечтател. Георги Латев е сред щастливците, които работят това, което обичат, а космосът за него не е само професионално влечение, но и приключение.
Латев си спомня, че всичко започнало с една книга - „Те идват от далечни звезди. Разум в космоса", от която научил за някои от най-известните случаи на срещи с извънземни. Тогава бил на 10 г., но го заинтригували не толкова предполагаемите зелени човечета, колкото описанието на релефа на Марс в една от историите.
„Разказваше се подробно за снимките, които бяха получили първите приземили се успешно мисии до Червената планета - двата Викинга 1 и 2. Това много ме амбицира да чета още за особеностите на другите планети в Слънчевата система".
Затова той отишъл в читалището на родното си село Рогош, Пловдивско, и на един дъх изчел и преписал една енциклопедия от поредицата „Знание", свързана с астрономията.
Извънземните са поне трима
Днес Георги Латев вече е на 27 г., магистър на Физическия факултет на Софийския университет, докторант към Института по астрономия в БАН и член на Астрономическата асоциация.
По няколко пъти в месеца той и колегите му астрономи пътуват до Обсерваторията в Рожен - на лов за обитатели на Космоса. Наблюдателната нощ продължава около 14 часа, а през зимата дори повече.
„Аз мога смело да заявя, че вярвам в извънземни", казва той. „Първият ми довод за това идва от простичкото вникване в значението на самата дума „извънземен" - някой извън Земята. Ами има ли сега някой извън Земята? Да, в момента има поне трима души - екипажът на Международната космическа станция, които са в орбита около планетата ни".
Вторият му довод е от позицията на астроном. „Колкото и да ми е трудно да осъзная размерите на космоса (дори и при ежедневното боравене с големите цифри, които описват неговите размери, осъзнаването на големината му е трудно и в някои случаи немислимо), аз все пак имам изградена обща представа за него.
Немислимо е в това огромно пространство да сме само ние... иначе, както е казал един известен учен, „си е чиста загуба на пространство".
И шапките са НЛО-та
За него вярата в НЛО също е напълно разбираема, щом човек вникне в същността й.„Ето го често задавания въпрос: „Вярвате ли в НЛО?", а ето го и въпроса без използване на абревиатурата: „Вярвате ли в Неидентифицирани летящи обекти?"
Че защо да не вярваме. Ако някой си хвърли шапката от балкона, а друг някой я види и не познае какво е това... за него тази шапка е НЛО".
Той разказва, че преди време събрал цяла колекция с разкази за наблюдения на НЛО. В 80% от случите НЛО-то се оказвало планетата Венера. „И в това няма нищо страшно, хората не са знаели, че това е Венера, сторила им се е прекалено ярък обект и са я обявили за НЛО - 0К!", спокоен е той.
Астрономите винаги намират обяснение
А случвало ли му се е наистина да види нещо в Космоса, което не може да си обясни?
„Астрономите рано или късно стигат до разумно обяснение", уточнява Георги Латев, но все пак признава, че и той има своята история.
След като един ден излязъл от своя блок в Студентски град, Латев вдигнал глава към небето („Както прави всеки астроном", намига той).
„И какво да видя - две точки, едната с яркостта на Юпитер, другата с яркостта на Сатурн, се движеха една до друга в посока североизток, без да променят видимо ъгловото разстояние помежду си.
Отначало се изненадах, но после си казах „Ми някакви спътници". По-късно астрономът направил справка и осъзнал, че видяното са били Международната космическа станция и скачващата се в този момент с нея космическа совалка.
„Разбира се, за мен като кандидат-астроном не беше трудно да се досетя за какво става дума или поне да проверя за какво става дума. Но за някои това са били два извънземни космически кораба - корабът майка и корабът щерка - канещи се да изследват Земята..."
Да, космосът е приключение и за любителите, и за експертите.
