Витоша ти говори

Със сигурност Витоша ще проговори по-лесно, отколкото Любомир Младенов, който, очевидно, разказва най-добре с камера в ръка.

Да накараш една планина да проговори. Киното обаче обича метафорите. И обречената мисия става голямо предизвикателство. Така го описва режисьорът, чийто документален филм "Витоша" откри 17-ото издание на международния София Филм Фест в зала 1 на НДК.

"Имаше голямо усилие да превърнем планината в одушевен герой, което е почти невъзможно, но няма друг начин. Няма как да разкажем за Витоша, освен чрез кинообраза", казва Любомир  преди снощната премиера. Притеснява се как зрителите ще оценят лентата, повечето от тях се бунтуваха по улиците на София в защита на планината. А в залата скандираха спорадично: "Искаме природа, не искаме бетон".

Не си мислете, че това е научно-популярна разходка из флората и фауната на Витоша, гарнирана с митични планинари и блокадата на Орлов мост, която бе спонтанният - и успешен вик, срещу бетона и строежите. На зрителя също е отредена главна роля - да усети планината по свой начин, провокиран с видео и звук. Посланието на "Витоша" е ясно и просто - опознай планината, за да обикнеш, но и за да я опазиш.

"Ако изрека подобни думи, ще се получи нещо като час по литература. Това не са послания, които някой трябва да казва на останалите", казва Любомир, избягвайки старателно клишираните призиви за любов и опазване на природата. Създал е филм - хибрид, уж документален, а няма разказвач, който да те въведе в темата. Трябва сам да вникнеш в нея.

Повече от планина

"Витоша е част от градската култура. Тя е планина в града - това е странното и хубавото за нея", продължава Любомир. Такива столици са малко.

И все пак, "героят" на нашия филм е много повече от задния двор на софиянци, темелът на планинарското туристическо движение у нас, място за разходки и ски. Витоша е дом, убежище. Знаете ли, че там се срещат 236 вида птици? Уникално разнообразие, което бие цели държави.

Питайте и стария бай Бичи, митичен планинар и автентичен герой от филма. Например - за близката му среща с една мечка, която го погледнала и си тръгнала. "Хората са по-страшни от мечките", казва старецът във филма. Бай Бичи от Кладница не пожела да слезе от планината, дори за дебюта си в киното.

"Той е направил всички табели от едната страна на планината - никога не може да се объркаш. Цял живот е бил планински водач - не само на Витоша", казва режисьорът.

Първоначални колебания

В самото начало на снимките... "В първия момент ми се стори, че това не е моята тема, защото е много публицистична. Аз съм кинорежисьор все пак, но приех. Натежа това, че е защитена територия и там камера не е стъпвала. Това място си има свои закони. Беше ми много любопитно. Аз бях човек, който не познава нещата отвътре и пита", спомня си Любомир.

2008-а, месеци преди първите протести в защита на Витоша. Тогава проблемът е друг - унищожаване на морените. Разказът, запечатан на лента, започва с богатството на Витоша и бързото й "колонизиране".

Филмът трябваше да е завършен преди година и половина, но средствата за проекта спират. Междувременно се случва нещо много по-важно, което променя не само снимките на "Витоша", но и цялото ни общество. Стотици мъже, жени и деца излизат по улиците, за да опазят градската планина от лобистка поправка, която ще позволи нова сеч там.

От 30 души до блокада на Орлов мост - промяна и във филма

"Събитията просто се случиха и ние тичахме след тях. Публицистичната страна на филма натежа, но е важна. Протестите придават една естествена кулминация", казва Младенов, който вече съжалява,  че не е включил някои кадри.

Недоволството срещу бетона и багерите започва през 2009 г., но първоначално се събират една по 30-тина души. "Никой от протестиращите не е против там да има лифтове и автобуси. Но нова, което вече е изградено, е достатъчно. Планината не може да поеме повече. Проблемът с достъпа е сериозен - лоши пътища, повредени лифтове. Има хора, които не си дават сметка кой трябва да се погрижи за това, но има още много какво да се желае", допълва Любомир Младенов.

"Кулминацията дойде, когато поправките (в Закона за горите - бел.а.) бяха почти пред приемане. Хората просто бяха провокирани да излязат. Протестът не беше само заради това, че имаше опасност за ски зоната, а защото всичко се случи изкривено, тихомълком, задкулисно. Това беше хубавото на този протест. Вдъхнови всички следващи", обобщава кинаджията.

Къде е България?

Любомир Младенов снима игрални филми, но има и страст към рисуването. Първият му игрален филм е "Ловен парк", създаден като алтернативен проект с минимален бюджет. Има няколко късометражни филма, както и документален филм за театрална работилница "Сфумато".

Не е оптимист за българското кино, въпреки подема през последните години, когато доста български фирми пожънаха слава и успехи и зад граница. Признава, че "в България няма нормално кинопроизводство. Ще е в много пожелателен смисъл да кажа, че виждам светлина в тунела. Очевидно има много сериозен проблем, за да не се случва това".

Това, което смята за сериозен дефицит, е липсата на цялостна идея за развитие на филмовата индустрия и на финансиране. "Някой трябва да изиска това, да го поиска. Нищо няма да дойде наготово. България има талантливи хора и хубави филми. Не мога да си изкривя душата. Някой трябва да направи така, че да се произвеждат качествени филми, да има палитра от различни гледни точки", добавя той.

Снощи "Витоша" откри тазгодишното издание на София Филм Фест. За неочаквания избор върху неговия филм Любомир не търси дълбоки причини, но казва, че от премиерата до голяма степен зависи дали "Витоша" ще тръгне по други фестивали и кинофоруми.

Финалът няма да е за планината, а за киното. Любомир Младенов казва, че понякога то е по-реално от самата реалност и на моменти може да е... спасително.