Когато близките на Хани разбират, че иска да живее в България, те са против. Казват, че тук политическата обстановка е нестабилна, бизнес средата е много лоша, а и все пак страната доскоро е била част от Източния блок. Защо му е на дипломиран архитект с френско кулинарно образование да идва в България?
Хани обаче вече е усетил въздуха, природата, вкуса на доматите и знае - мястото му е тук.
Хани Таук е роден в Ливан, където и се дипломира като архитект. Няколко месеца работи по специалността си, но от дете знае, че сърцето му е другаде.
Неговата страст е кулинарията, затова и след архитектурата заминава за Париж, за да се учи от най-добрите на сладкарство и хлебарство. Прекарва там няколко години. Франция е подредена, има закони и всичко е уредено.
Негов приятел живее и развива бизнес в България. При един от разговорите им, му казва: „Хани, ела на гости за няколко дни, ще ти хареса". Първоначално Хани отказва, защото знае, че в България има стачки, нестабилност, неспокойствие.
„Чувам по новините, че тук има стачки и такива неща и му казах: виж, приятелю, аз бягам от такива проблеми, искам спокойствие. Не ме кани там, където има стачки и политически проблеми. И в Ливан не ходя много, нали има конфликти от време на време", разказва Хани.
Неговият приятел обаче го убеждава, че навсякъде понякога има стачки, а в България ще му хареса.
Истинският дом
През 1997 година Хани окончателно се мести тук. Франция е подредена, но много неща вече са изкуствени, докато в България - тук опитва чушки, ябълки, картофи и всичко има истински вкус. България го печели с девствената природа, вкуса на храната, кашкавалите и сирената. С хората.
„Аз съм много свързан с вселената, с природата, с душата на всичко", казва Хани. Днес пътува много, но всеки път, когато се наложи да отсъства по-дълго, България му липсва. Липсва му зеленината, вкусът на водата, въздухът, неувреден от тежка индустрия. Обича Седемте рилски езера, защото са много духовно място и всяка година ходи там през лятото.
България го променя - откакто живее тук, не яде месо. В началото наема място с двор, на който си прави барбекю. През лятото ходи по села, купува си домати, плодове и зеленчуци. „Миризмата на растенията е съвсем различна", казва. Решава да прави същото и с месото. Отива при един човек на село и иска ярешко месо. Тогава „продавачът" го пита кое яренце иска. Хани гледа всички ярета и му се струват толкова красиви, че не може да избере. Осъзнава, че не иска да убива нито едно. Оттогава не е ял месо.
Казва, че ако трябва да яде месо, няма да се чувства толкова зле, осъзнавайки убийството, за да се нахрани. Според Хани котката не чувства вина, когато убива мишката - чувства удоволствие да си играе с плячката си, преди да я убие. С човек нещата са различни.
„По това се различават хората и животните - ние винаги имаме избор и трябва да избираме: правилно или неправилно", казва Хани.
Баща ти колко жени има?
Казва, че и в България, също както и в Ливан, има всякакви хора - мюсюлмани, християни, момичета с къси поли. Когато е започнал работа при него, негов служител го е попитал: „Баща ти колко жени има?" Хани му обяснява, че баща му, като християнин, е женен само веднъж. А в Ливан право на развод няма, затова си има и само една жена. След седмица обаче този мъж отново го пита: „Наистина, колко жени има баща ти?"
Казва, че близките му са подходили със сходен предразсъдък за идването му в България - нестабилна страна, която не е подходяща за бизнес.
Но на Хани тук му харесва и каквито и проблеми да е имал, продължава да мисли, че тук е неговото място - и за живот, и за бизнес.
Казва, че с това, което прави тук, се чувства полезен и чувства, че прави нещо интересно на Земята.
Всъщност онова, което прави в България
Стереотипното мислене би свързало Хани с разни арабски храни. Всъщност онова, което прави в България, е онова, което е учил във Франция - хляб и сладкарски изделия.
След идването си тук, отваря цех за сладкарски изделия.
Продава продукцията си на големи заведения и хотели. Изнася за Великобритания, Сърбия, Румъния. Продуктите му обаче често се предлагат на завишени цени или не се съхраняват достатъчно добре и до крайния потребител не винаги достига най-добрият продукт.
Затова през 2008 година отваря Caramel.bg - мястото, чрез което може да предлага продуктите си и да е сигурен в качеството им.
Освен сладкарски изделия, предлага и хляб. Всъщност отваря своето място в годината, в която започва икономическата криза и поръчките му от Великобритания спират. Но въпреки това не се отказва, а продължава да прави онова, в което е най-добър.
В България не усеща етническото напрежение.
Казва, че големите световни политици са онези, които създават напрежението, защото „големият винаги иска да погълне малкия". Усетил го е в Ливан - малка страна на стратегическо място, заобиколена от големи играчи, управлявана от Хизбула.
Въпреки това вярва, че рано или късно любовта и доброто печелят битката, а историята на света го доказва. Надява се, че и в тези динамични времена, любовта пак ще спечели.
Разговорът с Хани Таук е проведен със съдействието на Мулти култи колектив във връзка с кампанията Многообразието е вкусно.
