В Бейрут, Ливан, в земя, изпълнена с много борби, се появи още една. "Falafel Sahyoun" пише на навеса пред единия от магазините. "Falafel Sahyoun" е надписът на другия. Те са точно един до друг. Само една стена ги дели.
И разликите между тях не са много.
И двата имат ярки луминесцентни светлини, огледала по стените, фалафел кюфтенца, готвещи се във врящо олио. И на двата щанда стоят купчини питки, плюс блестящи стоманени купи с репички, магданоз и сос със сусамов тахан, наричан "таратор".
Дори менютата са идентични: обикновен сандвич, екстра сандвич, порция фалафели, малък таратор (явно патентът за ястието не е само български), голям таратор, газирани напитки, йогурт.
Но съперничеството между тях е дълбоко. Брат срещу брата, фалафел срещу фалафела, една война, стара, колкото света, разказана на страниците на Ню Йорк Таймс.
"Брат ми? Не искам да го виждам!", казва Зухеир Сахюн, по-големият от двамата братя зад Falafel Sahyoun. "Нямам повече брат", казва Фуад Сахюн, по-младият брат, който е в съседния магазин.
Някога е имало само един Falafel Sahyoun. Той е създаден от баща им Мустафа Сахиюн, на улица "Дамаск", малко над центъра на Бейрут. Фалафелът се счита за обяд за работниците и Falafel Sahyoun е работил за всички.
Мунджад ал Шариф тогава е бил малко дете. Във ваканциите от училище той и приятелите му са ходили в магазина за сандвич с фалафел, на кино в Automatique и, ако са им оставали пари, са се качвали на трамвая до къщи.
Дългата и болезнена гражданска война слага край на съществуването на Falafel Sahyoun.
Магазинът е затворен през 1978 г., когато сраженията стават особено ожесточени, и тази част от града се превръща във фронтова линия на разделения град, където противниковите страни разполагат снайперистите си.
В годината, в която магазинът затваря, Мустафа Сахуюн умира. Трамваят вече отдавна не съществува, киното Automatique - също.
Falafel Sahyoun отваря врати отново през 1992-а след края на войната, но се разделя на две през 2006 г., когато Фуад Сахуюн напуска общия бизнес, за да основе собствен магазин за фалафели. Той отказва да обяснява защо, като казва само, че го е сторил в името на собствения си душевен мир.
Зухеир Сахуюн сочи съпругата на брат си. "Нещо му е прошепнала в леглото", мърмори Зухеир. "Не че бизнесът ми пострада", бързо допълва той. "Същите клиенти идват пак. Че и повече."
Магазинът на Зухеир е с лого синя корона. Този на Фуад - с жълта корона.
По обед хората се отбиват пред единия или другия, вземат торби със сандвичи или ги поглъщат, седнали зад волана на автомобилите си.
Зухеир настоява, че неговият магазин е оригиналът и че използва автентичните рецепти на баща си. Той държи зад касата негова снимка. "Кажете на шофьора си ‘до Sahyoun' и той ще знае къде точно да ви доведе", казва той.
Фуад отхвърля магазина до неговия като "отживелица." Той е окачил в своя магазин снимка на певеца Брайън Адамс, който яде негов сандвич с фалафел.
На отсрещния тротоар все още стои стара офис сграда, изтърбушена от войната, като изпочупените ѝ прозорци зеят като усти срещу Falafel Sahyoun и Falafel Sahyoun.
Шариф, който сега е режисьор на документални филми, все още идва редовно тук, но ходи само в магазина на Фуад. Фалафелите там са по-леки и по-добре се отразяват на стомаха му, твърди той, така че си струват допълнителните 500 ливански лири.
Това е една от разликите между магазините. Обикновеният сандвич на Зухеир струва 3000 ливански лири, което е около $2. Този на Фуад е с цена 3500 ливански лири. Също така обикновеният сандвич на Фуад съдържа четири фалафел кюфтенца, докато на Зухеир - три.
Шариф, запитан дали би пробвал другия Falafel Sahyoun, отговаря: "Не. Защо да рискувам?", докато избърсва соса от ъгълчетата на устните си. После дава един безплатен съвет:
"Има две неща в живота: когато ти се яде - яж добре и когато ти се забавлява, забавлявай се. Следващата седмица никой не знае какво може да се случи. Може тогава вече да съм мъртъв."
Юмна ел Зеин, пристигнала от Сенегал с четирите си деца, избира магазина на Зухеир. Нейните ливански роднини са ѝ казали да дойде точно в този Sahyoun, коментира тя. Самир Симон е по-непретенциозен. По негови думи това си е само фалафел. "Това място или онова - за мен няма никакво значение," казва той. "Ходя и в единия, и в другия. Не виждам особена разлика. Едно и също е."
Братята имат една обща черта. И двамата обичат да философстват.
"Най-важното нещо в живота е да намериш душевен мир", размишлява Фуад. "Ако разумът ти е неспокоен, няма смисъл от всичко, което правиш."
"Единството прави хората по-силни", казва Зухеир.
Когато брат му напуска, той доста време се е надява те отново да се съберат. Сега вече е спрял да се надява, а и напоследък борбата между двамата се е ожесточила още повече.
Фуад е окачил на витрината си увеличено копие на известие от здравните служби, с което магазинът на Зухеир е наказан за нарушение на регулациите. На него е нарисувана голяма червена стрелка, сочеща към магазина на Зухеир. "Играе мръсно", казва Зухеир.
Какво ще направи той, за да отмъсти на брат си за това? Нищо, казва Зухеир и насочва показалеца си нагоре, към небесата. После дръпва от цигарата си.
